Решение № 6624 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11544/2019 г.

Решение № 6624 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11544/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и слeдващите от АПК. Образувано е по искане на Л. Томов за отмяна на влязло в сила протоколно решение № 159 от 22.08.2018 г., постановено по адм. дело № 8723/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което са потвърдени заповед № 370 от 31.07.2018 г. и заповед № 371 от 31.07.2018 г. на началника на Затвора [населено място]. Твърди, че решението е практически неизпълнимо, тъй като постановява да бъдат отделени личните му данни (електронен подпис, фискални регистрации, пароли за криптовалути и т. н.) от техните носители. Иска отмяна на протоколното решение, тъй като прегражда получаването на лични данни. Ответникът – началникът на Затвора [населено място], в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на направеното искане. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. По своя характер отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК основания. Институтът на отмяната е свързан със стабилитета на съдебните актове, поради което прилагането му е силно ограничено от закона, както по основание, така и по отношение на срокове за прилагането му. В случая се иска отмяна на протоколно решение № 159 от 22.08.2018 г., постановено по адм. дело № 8723/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което са потвърдени заповед № 370 от 31.07.2018 г. и заповед № 371 от 31.07.2018 г. на началника на Затвора [населено място]. Съгласно чл. 122 от ЗИНЗС Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Съгласно ал. 2 на текста предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват, като собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора. Тази заповед може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването при условията и по реда на чл. 111 от ЗИНЗС. Съгласно сочената разпоредба заповедта подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, в тридневен срок от обявяването й, а съгласно ал. 5 от същата разпоредба решението на съда не подлежи на обжалване. Протоколното решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 22.08.2018 г., а искането за отмяна е депозирано на 19.08.2019 г., т. е. в 1-год. срок по чл. 240 от АПК. Настоящият състав намира, че подаденото искане за отмяна, е неоснователно. В него не са посочени конкретни основания за отмяна от визираните в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. В по-голяма част от изложението в отправеното искане се оспорва неприложимостта на протоколното според Томов решение, тъй като с него се постановява отделяне на личните му данни (електронен подпис, фискални регистрации, пароли за криптовалути и т. н) от техните носители - отнетите му лаптопи. От съдържанието на искането е видно, че не се твърди наличието на нито една от посочените в закона хипотези, обосноваващи отмяна на влезлия в сила съдебен акт, нито се излагат доводи в този смисъл. Няма конкретни данни за нови обстоятелства, нито конкретни престъпни деяния свързани с дейността на съдията докладчик във връзка с решаване на това дело. Не се сочат и конкретни факти, че лицето, като страна по делото вследствие на нарушаване на съответните правила е било лишено от възможността да участва в делото, не е било надлежно представлявано или не е могло да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могло да отстрани. Наведените доводи по същество са неотносими към искането за отмяна, поради което не следва да бъдат обсъждани. Ето защо не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 239 от АПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК е извънреден способ за контрол на неправилни актове, но само на лимитативно посочените в разпоредбата на чл. 239 основания. В случая, като не се сочи нито едно такова основание, молбата за отмяна е неоснователна. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, с оглед осъществената в производството правна защита от юрисконсулт. Страната станала неоснователно причина за съдебното производство следва да заплати разноските, понесени от ответната страна. В случая - в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение