Решение № 4309 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9720/2012 г.

Решение № 4309 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9720/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "ВЕНТО - БИСЕРА МИНЕВА", гр. Русе, чрез процесуалния представител надлежно упълномощен адвокат Галина Механджиева, против решение № 20/21.06.2012 г., постановено по адм. д. № 164/2012 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заповед № 298-I/26.03.2012 г., издаден от началника на митница Русе, за налагане на принудителни административни мерки по чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалните и процесуални разпоредби - касационни основания, визирани в чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени процесната заповед. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - началникът на Митница Русе не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 298-I/26.03.2012 г., издаден от началника на Митница Русе, с която на ЕТ "ВЕНТО - БИСЕРА МИНЕВА", гр. Русе, е наложена принудителна административна мярка - "запечатване на обект" и "забрана достъпа до обект", във връзка с издадено наказателно постановление № 298/26.03.2012 г., с което за нарушение на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция на търговеца и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС вр. с чл. 108а, ал. 1 от същия закон - административно наказание - лишаване от право да съхранява, предлага или продава в търговския обект тютюневи изделия за срок един месец. Констатирано е, че търговецът е нарушил чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС за това, че на 31.08.2011 г. съхранявал в обект гостилница, находящ се в гр. Русе, кв. Средна кула, ул. "Тодор Страшимиров" № 27, тютюневи изделия - цигари, облепени със задължителния български акцизен бандерол. Към момента на проверката едноличният търговец не е имал разрешително за търговия с тютюневи изделия, издадено на основание чл. 90а, ал. 1 от ЗАДС. Нарушението е установено с АУАН, а впоследствие е съставено и НП от началника на Митница Русе. За да отхвърли жалбата съдът е направил анализ на всички събрани доказателства и въз основа на установените данни, е приел, че нарушението на разпоредбите на ЗАДС е безспорно установено, като в хода на оспорването не са доказани възраженията, изложени в жалбата до съда. Приел е, че от формална страна заповедта отговаря на законоустановените изисквания. Решението е правилно. Първоинстанционният административен съд правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена на основание чл. 124б и чл. 124в от ЗАДС и е в изискуемата от закона форма. Правилно е посочил, че актът е издаден от компетентен орган, упълномощен по реда на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, спазен е редът за издаването му и в този смисъл не страда от пороците, визирани в касационната жалба. Видно от самата заповед е, че за установено нарушение по чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС на жалбоподателката е наложено наказание по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. При наличие на това наказание задължително се налага ПАМ по чл. 124б и чл. 124в от ЗАДС. Правилно съдът е приел, че при тези хипотези органът действа в условията на обвързана компетентност и с издаването на процесната заповед е спазен материалният закон и целта на закона. Правилно административният съд е приел, че наведените от оспорващата страна възражения относно посочения адрес в протокола за проверка № 6834/31.08.2011 г. са неоснователни, тъй като от установените данни по делото е видно, че едноличният търговец стопанисва само един обект - гостилница в гр. Русе на посочения адрес. Нито в рамките на производството пред административния орган, нито в рамките на съдебното производство са ангажирани доказателства, от които да е видно, че търговецът стопанисва и друг обект гостилница. Допуснатата в акта грешка в адреса, където е констатирано нарушението, вместо ул. "Тодор Страшимиров" № 27, е посочен адреса на управление и седалище на едноличния търговец - ул. "Екзарх Йосиф" 17, правилно е ценена от съда, че не е от категорията да наруши изискването за форма на акта, поради което не е налице нарушение, което да опорочава акта до степен на незаконосъобразност, налагаща неговата отмяна. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, I отделение