Решение № 1064 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2014 г.

Решение № 1064 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фриго-хим" ООД срещу решение № 1885 от 18.08.2014 г. по адм. дело № 755 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив /АСП/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 161204308/23.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 169/14.02.2013 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на общо 81432,91 лева, ведно с лихви за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се твърди, че съдът неправилно приел, че липсват реални доставки и изследвал произхода на стоките. Касаторът поддържа, че фактурите са надлежно осчетоводени, счетоводството му е водено редовно, със същите стоки са извършени последващи доставки. Изтъква, че решението не е съобразено с практиката на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз. Моли решението да бъде отменено, като се отмени изцяло РА. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АСП е бил РА № 161204308/23.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 169/14.02.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на общо 81432,91 лева, ведно с лихви за забава. Ревизията по ЗДДС обхваща данъчните периоди 1.05-31.05.2009 г., 1.07.-31.07.2009 г., 1.09.-30.09.2009 г., 1.12.-31.12.2009 г. и 1.08.-31.08.2010 г. В хода на ревизията не е признато правото на приспадане на данъчен кредит, като е счетено, че не е доказано извършването на доставка по смисъла на ЗДДС. По отношение на доставките от "Кари трейд - 6704" ЕООД за периода 1.07. - 31.08.2009 г. по 10 фактури с предмет на доставка на "медни тръби": При насрещна проверка дружеството не е представило документи и обяснения, като е дерегистрирано по ЗДДС на 22.07.2010 г. по инициатива на орган на приходите. Фактурите са включени в дневник за продажбите и в справка-декларация за съответния данъчен период. Разплащането по фактурите е в брой, за което са представени касови бонове. Дружеството има издаден РА с установени данъчни задължения по ЗДДС в голям размер и констатации, че търговецът не разполага с кадрова, техническа и технологична обезпеченост за извършване на декларираните доставки към съответните клиенти. Липсват доказателства за транспорт по доставките, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, документи, доказващи място на товарене и мястото на доставка на стоката. Фактурите са включени в дневника за покупки на касатора. Стоките са заведени по сметка 304 "Стоки" с аналитичност "медни тръби". От заключението на ССЕ е установено, че артикулът "медни тръби" е един от най-оборотните при жалбоподателя, продаван на различни доставчици, като е отбелязало, че същият се завежда по едни и същи партиди, откъдето впоследствие се и изписва при продажба. Събрани са свидетелски показания от служител на дружеството, че доставчиците са идвали с микробуси и коли да предлагат на място стоките си в предприятието на касатора. Стоката идва при свидетеля в склада със стокова разписка или протокол от съответния търговец и впоследствие се разтоварва. Тази практика е счетена от АСП за неубедителна, като е отчетена и липсата на писмени доказателства, включително въпросните стокови разписки. Поради това е прието от съда, че доставчикът не е разполагал с процесните стоки. По отношение доставките от "Ролинг I - Комерс" ЕООД по две фактури с предмет на доставката "медни тръби", по доставка от "Строй ремонт инженеринг-63" ЕООД по фактура № 1666/10.08.2010 г. с предмет "извършен ел. ремонт", по доставка от "Стоун флаар" ЕООД: При насрещната проверка не са били представени документи и обяснения. Доставчиците не са включили фактурите в дневник за продажбите и в справка-декларация. Доставчиците не са подавали декларация обр. 6 за задълженията на осигурител, не са имали назначени лица по трудов договор, не са подавали декларация по чл. 73 ЗДДФЛ за 2009 г. за изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Не са представени доказателства за фактическото и реално предаване на стоките, за осъществен превоз, не са представени от доставчика счетоводни регистри, от които да е видно наличието на процесните стоки при продажбата и тяхното изписване, както и документи за произхода на стоките, респективно за наличието на вложените материали при извършения ел. ремонт. Към фактура № 1666/10.08.2010 г. е приложен касов бон, издаден от нерегистриран ЕКАФП. Към останалите фактури липсват касови бележки. По доставките от "Лили - 2007" ЕООД, от "Сънрайс - 2007" ЕООД и "Макс Медия - 2007" ЕООД: При извършени насрещни проверки при тези доставчици са постъпили писмени обяснения и декларации от представляващите дружествата, че те не са издавали фактури към "Фриго хим" ООД, не са имали взаимоотношения с него и служителите му. Процесните фактури не са декларирани от доставчиците. Липсват доказателства за наличие на сключени договори, за складови и експедиционни документи за продадените стоки и приемо-предавателни протоколи, място/обект, където е извършена услугата, период на извършване, реално разплащане, техническа, кадровата, технологичната обезпеченост, нает персонал. Във фактурите като материално-отговорни лица е посочено лице, неизвестно за доставчика, част от фактурите не са подписани, част от описаните доставки са извън предмета на дейност на доставчиците. При тези фактически установявания, АСП е приел, че и двете страни по доставките не са представили документи за реалното им изпълнение. От правна страна е счетено, че, издавайки документ с посочен ДДС без да е налице облагаема доставка и данъчно събитие, доставчикът неправомерно е начислил данък, поради което правото на приспадане на данъчен кредит правилно е било отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон. Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, не могат да бъдат споделени оплакванията в касационната жалба, че решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. От мотивите на съдебния акт се установява, че решаващият съд е обсъдил приетите по делото доказателства и въз основа на тях е установил релевантните факти по спора, като е обсъдил доводите на страните. Съдът е направил подробно тълкуване на относимите правни разпоредби от ЗДДС, както и на относимата практика на ВАС и Съда на ЕС. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. След като получателят претендира възникване на права от реалното осъществяване на доставката, негово задължение е да притежава и представи документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова само издаването на фактури и осчетоводяването на доставките не е достатъчно. Фактурите не обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. В случая част от фактурите не доказват дори и това обстоятелство, доколкото трима от доставчиците изрично отричат каквито и да било отношения с касатора, а във фактурите са посочени материално-отговорни лица, които не могат да имат това качество. Освен това нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката, по смисъла, вложен от законодателя в чл. 6, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно само съгласието на страните, а и нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. Всяка стопанска операция трябва да бъде надлежно документирана, така че да се елиминира всякакво съмнение относно нейното осъществяване. Съвкупната преценка на данните по случая, а именно: обстоятелството, че част от доставчиците отричат издаването на фактурите, а друга част не са открити и не са декларирали фактурите по предвидения в закона ред, липсата на плащане, издаването на фискални бонове от нерегистрирани и несъществуващи ЕКАПФ, липсата на доказателства за съхранение, транспорт и предаване на стоките, респективно за извършване на услугите, липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците - всичко това, не по отделно, а в неговата съвкупност води до прекъсване на веригата от обстоятелства, които биха могли да доведат до възможен извод за реалност на доставките. Практиката на Съда на ЕС, на която касаторът се позовава, е формирана по преюдициални запитвания, като фактите по основните спорове във връзка с тях сочат, че доставките са били реални и са били налице достатъчно доказателства за това. В настоящия случай такива доказателства липсват. Към фактурите липсват доказателства за предаване на стоките, респективно за осъществяване на услугите. Действително, кадровата или материална обезпеченост на доставчиците не е обстоятелство, въз основа на което да се направи категоричен извод за наличие на доставка. Това обстоятелство се преценява също в съвкупност с останалия доказателствен материал, а в случая са налице достатъчно данни за липса на реални доставки. Ето защо крайните изводи на първоинстанционния съд по ЗДДС са посочените по-горе фактури са правилни. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в минимален размер за касационната инстанция, а именно 2582, 53 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 225 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение