Решение № 10349 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2617/2009 г.

Решение № 10349 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2617/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Владимир Георгиев Тричков, Силвия Богданова Тричкова, Николай Димитров Вълев, Директора на Служба по кадастъра - Пловдив, Райна Иванова Живкова, Здравко Иванов Паскалев, Веселина Костадинова Яневска, Николай Костадинов Яневски, Кръстю Василев Шишков, Спас Василев Спасов и Стойка Иванова Яневска, против решение № 1243/27.11.2008 год., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 862/2008 год., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-18-85/06.12.2007 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, в частта относно границите на имот с № 47295.124.864. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. Изводите на съда се считат в противоречие със събраните по делото доказателства, както и с изготвеното заключение на вещото лице. Касае се за една изградена ограда по източната и северната граница на имотите, за която нееднократно са правени опити и са подавани молби за узаконяване, и са се получавали откази, защото навлиза в чужд имот. Съдът неправилно интерпретира фактите по делото, че границите не са били материализирани, касае за два урегулирани парцела с приложена регулация по действащата регулационна граница по плана от 1974 г., която следва да се приеме за имотна такава, на основание чл. 32 от ЗТСУ (отм.) и така отразени в кадастралната карта. Тази граница съответства и на отразените знаци по новото геодезическо заснемане и по съответните нотариални актове. В съдебното заседание от касационните жалбоподатели се явява лично Владимир Тричков, поддържа жалбата си по съображенията в нея и в писмена защита. Останалите жалбоподатели не се явяват, за Николай Димитров Вълев, Кръстю Василев Шишков, Николай Костадинов Яневски и Стойка Иванова Яневска, адв. Бакърджиев поддържа искането за отмяна на решението, включително и в частта му за разноските. Директорът на Служба по кадастъра - Пловдив не се представлява. Ответната в касацията страна - Кольо Тонев Именов, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не изразява становището си по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Несъответствието на имотната граница на процесния имот със съседните му в кадастралната карта, с определената с регулационния план на село Марково от 1974 година, и с определената с плана за земеразделяне, обуславят незаконосъобразността на заповедта на административния орган, при което, като е отменил същата в частта, относно границите на имота на ответника в настоящето касационно производство, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са депозирани в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си са неоснователни, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да отмени контролирания акт, първоинстанционният съд е приел, на първо място, че имотът на жалбоподателя е записан в КР към одобрената КК с действителната си площ - 437 кв. м., а от друга - въз основа на протокола за трасиране на УПИ 527 по регулационния план на с. Марково от 1974 год. и скица № 5937, имотната граница между имоти № 863 и № 864, съобразно точните координати на точките не съвпадат, поради което северната граница на имота не е заснета правилно. Освен това, изпълнените от жалбоподателя масивни огради са трасирани с протокол № 1/1982 год. съобразно кадастралния и регулационен план от 1974 год., оградата по северната граница изцяло попада в имот № 863, а по източната - в съседния имот № 78.25, за което е налице и декларация на съсобственика Николай Вълев. Затова, след като определената в КК имотна граница между имоти № 863 и № 864 не съответства на определената с РП на селото от 1974 год., а границата между имот № 863 и имот № 78.25 не съответства на плана за земеразделяне, които несъответствия съставляват нарушения на материалния закон при изготвянето на процесната КК, водят до нейната незаконосъобразност. Решението е правилно, като съответно на материалния закон. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри, разпоредбите на гл. V от ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и нанася границите на имотите, съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 год., за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, визира приоритетно данните от: т. 1 означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5, карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респективно доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР, са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, а ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници и едва при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и карти създадени по ЗСПЗЗ. В случая се установява, че заснемането в изготвената кадастрална карта не е извършено съобразно нормите на чл. 14 от Наредба № 3/2005 год., посочваща начините на приоритетното заснемане на границите. От заключението на вещото лице - т. 3, се установява, че спорните граници на имота не са заснети по материализираните такива на място. В случая материализираните на място имотни граници, чрез огради, съответстват на обема на правото на собственост на жалбоподателя Кольо Именов, поради това именно те, съобразно вещното право на собственост, е следвало да бъдат отразени в КК. Според заключението на вещото лице тези имотни граници, съществуващи на място, са пренебрегнати в новата КК и в нея са заснети нови граници, с изместване, обозначено графично на скица № 4, неразделна част от експертното заключение, като нанесеното "сече реализираното допълващо застрояване" в имота, а при възстановяването на земеделския имот не са съобразени "изградените огради в имотите в регулацията на с. Марково". По този начин е допуснато нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 14 от Наредбата, което сочи на противоречие на оспорената заповед с материалния закон. Поради това, като е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил съответно на закона решение, по отношение на което не се доказа наличие на касационни отменителни основания. При така посоченото и указано от законодателя процедиране при изготвянето на КК, не могат да бъдат съобразени нито представеното конструктивно становище, нито да се обсъждат редица от доводите в касационните жалби, касаещи незаконност на изграденото, а заключението на вещото лице е следвало да се оспорва в хода на производството пред съда по съществото, а не в касационното такова. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,