Решение № 4886 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2020 г.

Решение № 4886 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по

1) касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г, с адрес гр. С., ул. "Шести септември" № 21 срещу Решение № 1040 от 18.02.2020 г. на Административен съд С.-град, постановено по административно дело № 6651/2019 г.

С обжалваното решение съдът е признал за установено по иск на "П." АД с [ЕИК] несъществуването на вземане на Министерство на икономиката, Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" за финансова корекция в размер на 2% от стойността на сключения договор с Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия, както и начислени лихви за забава съгласно чл. 16. 2 от Приложение II към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ въз основа на нередност, извършена от "П." АД по приключил договор за безвъзмездна финансова помощ № ТМГ-02-5/09.07.2009 г., в размер на 77 904, 21 лева - главницата и е осъдил Министерство на икономиката да плати на "П." АД разноски по делото в размер от 14 511, 43 лв.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът сочи, че при безспорни факти съдът е направил погрешни изводи относно липсата на нарушение изпълнението на договора за доставка и относно липсата на вреда за бюджета на Европейския съюз (ЕС). Сочи съществените елементи от фактическата обстановка и обоснова нелогичност на изводите на съда относно приемо-предавателния протокол от 30.11.2010 г., клаузата франко-превозвача и съответно момента на прехвърляне на риска от погиване на стоката. Изтъква, че ако предаването действително е станало на посочената дата, то не е било необходимо да се съставят и приемо-предавателни протоколи в при получаване на доставката в завода в гр. Б.. Обоснова още, защо счита че е налице вреда за бюджета на ЕС и законосъобразност на наложената финансова корекция.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник А. М..

Ответникът по касационната жалба – "П." АД, в писмен отговор излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за несъществуване на вземането на Министерство на икономиката относно определената финансова корекция. Сочи, че съдът е събрал множество писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил верни фактически изводи и правилни правни заключения. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства. Ответникът се представлява от адв. Д. Д..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

2) Частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г, с адрес гр. С., ул. "Шести септември" № 21 срещу Определение № 2880 от 21.04.2020 г. на Административен съд С.-град, постановено по административно дело № 6651/2019 г.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата от 21.02.2020 г. на РУО за изменение на съдебното решение в частта на разноските.

Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно. Намира, че спорът не е от фактическа и правна сложност, а се свежда до неточно неизпълнение на договора за доставка. Многократните връщания на делото се дължат на процесуални грешки на съда, а страните не са установявали нови факти и обстоятелства и не са излагали нови мотиви, поради което съдът неправилно е преценил сложността на делото и не е уважил възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат.

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът по частната жалба - "П." АД, счита същата за неоснователна.

В отговор по частна жалба, сочи, че изводът на първоинстанционния съд е правилен и съответен на представените доказателства. Сочи, че делото е с материален интерес, който се формира от размера на определената финансова корекция (77 904, 21 лв) и дължимата лихва върху нея, която възлиза на 58 538, ЗЗ лв или общо 136 442, 54 лв. Делото е разглеждано многократно пред различно съдилища и по различни закони и това определя неговата фактическа и правна сложност.

Моли съда да остави в сила обжалваното определение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба.

Касационната жалба и частната жалба са допустими за разглеждане, подадени са в законоустановените срокове, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.07.2009 г. между "П." АД и управляващия орган Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Повишаване на конкурентоспособността на "П." АД чрез внедряване на иновативни производствени линии" на стойност 10 737 076, 42 лв. при безвъзмездна помощ в размер на 46, 57%.

На 21.04.2010 г. с решение на изпълнителния директор на "П." АД при условията на чл. 1, ал. 1, чл. 7 и чл. 14, ал. 1 от Постановление № 55 на Министерски съвет от 12.03.2007 г. е открита процедура за определяне на изпълнител – открит избор с обект "Доставка и монтаж на линия за производство на рязани и формовани бисквити и на коктейлни твърди бисквити, линия за производство на бели и тунквани вафли и съпътстващо оборудване към тях по договор за безвъзмездна помощ от 09.07.2009 г. " с три обособени позиции: 1. Доставка и монтаж на линия за производство на рязани и формовани бисквити и на коктейлни твърди бисквити; 2. Доставка и монтаж на линия за производство на бели и тунквани вафли; и 3. Доставка и монтаж на съпътстващо оборудване към обособена позиция 1 и обособена позиция 2". Одобрена е документацията и пояснителен документ по чл. 15, ал. 1 от ПМС.

В пояснителния документ са определени условията за плащане, както следва: "Плащането се извършва по посочена от доставчика схема, но задължително в рамките на договора за безвъзмездна финансова помощ при следните параметри:

• 20% от стройността на договора – авансово плащане до 30 дни след подписване на договора за доставка;

• 50% от стойността на договора – до 15 дни след двустранно подписан приемо-предавателен протокол за извършена доставка на съоръженията;

• 30% от стойността на договора – до 15 дни след двустранно подписан протокол за успешно проведени 72-часови проби и постигнати технологични параметри. "

На 21.05.2010 г Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия подава по една оферта съответно за обособена позиция 1 и обособена позиция 2 като съответно предлага следната схема за плащане:

• 20% при поръчката;

• 50% четири седмици преди доставката и

• 30% след монтажа.

На 27.05.2010 г. "Машпроект 94" ООД подава оферта по обособена позиция 3, но кандидатът е отстранен.

"П." АД е поискала пояснения и допълнения от РУО във връзка с подадената оферта от Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия и е получил указания от административния орган, в резултат на което кандидатът е допуснат и избран за изпълнител.

На 16.09.2010 г. "П." АД, е получило съгласие за сключване на договор с класирания на първо място участник по обособени позиции 1 и 2.

На 27.09.2010 г. "П." АД сключва с Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия договор с предмет: 1. Доставка и монтаж на линия за производство на рязани и формовани бисквити и на коктейлни твърди бисквити; 2. Доставка и монтаж на линия за производство на бели и тунквани вафли на стойност 8 364 635, 07 лева при следните параметри за плащане:

• 20% от стройността на договора – авансово плащане до 30 дни след подписване на договора за доставка;

• 50% от стойността на договора – до 15 дни след двустранно подписан приемо-предавателен протокол за извършена доставка на съоръженията;

• 30% от стойността на договора – до 15 дни след двустранно подписан протокол за успешно проведени 72-часови проби и постигнати технологични параметри. "

Договорено е доставката да се извърши при условията FCA (франко превозвача), а монтажът да се извърши на адрес: България, гр. Б., [улица], "П." АД от квалифициран персонал на доставчика.

На 27.09.2010 г. е извършено също и авансовото плащане по посочения договор.

На 30.11.2010 г. в гр. В., Австрия е съставен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването от доставчика и приемането от възложителя на машините и съоръженията по договор за изпълнение между П. АД и Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия от 27.09.2010 г.

На 14.12.2010 г. е извършено второто плащане по договора за изпълнение между П. АД и Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия от 27.09.2010 г. в размер на 50% от договорната цена.

В периода от 11.01.2011 г. до 07.02.2011 в гр. Б., [улица] са съставени множество приемо-предавателни протоколи между П. АД и Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия удостоверяващ получаването на различни части от машините и съоръженията по договора за изпълнение между страни от 27.09.2010 г.

На 29.09.2011 г. е извършено и окончателното плащане на стойност по договора за изпълнение между П. АД и Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия от 27.09.2010 г. в размер на 30% от договорната цена.

На 18.11.2011 г. "П." АД подава окончателен финансов отчет, който е одобрен.

На 15.02.2012 г. "П." АД получава финансовата помощ.

На 31.08.2012 г. РУО уведомява "П." АД, че при проверка на финалния отчет по проекта са установени нарушения на определените условия за плащане по договора за изпълнение от 27.09.2010 г. Същото е квалифицирано като нередност по т. 11 "Изменени условия на сключения договор с избран изпълнител" по Приложение 3 към чл. 6, ал. 2 във вр. с ал. 3 от Методологията за определяне на финансови корекции, приета с Постановление № 134/13.07.2010 г. (ДВ. бр. 53/13.07.2010 г). и е предоставил на дружеството 10 работни дни за представяне на възражения и доказателства.

На 13.09.2012 г. "П." АД изпраща възражение и доказателства по установеното нарушение.

На 27.09.2012 г. РУО издава Решение № 16-1241, с което потвърждава нередността, така както е описана в доклад на началник отдел "Законодателство, вътрешен контрол и нередности" и определения размер на финансовата корекция.

На 05.10.2012 г. до "П." АД е изпратена покана за доброволно изпълнение на установеното вземане.

На 08.08.2014 г. "П." АД подава искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК пред Софийски градски съд (СГС) с искане да се установи несъществуването на вземането на Министерство на икономиката и енергетиката за финансова корекция в размер на 2% от стойността на договора между П. АД и Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия от 27.09.2010 г., както и за несъществуването на вземането за лихви. Образувано е гражданско дело № 12261 по описа на СГС за 2014 г. Проведени са три съдебни заседания. Делото приключва с Определение № 9565 от 08.04.2016 г., с което производството е прекратено като неподсъдно на гражданския съд и е изпратено по компетентност на Административен съд С.-град (АССГ).

В АССГ е образувано административно дело № 5739/2016 г. Същото е приключило с Решение № 5308/21.07.2016 г., с което е отменено Решение № РД-161241/27.09.2012 г. на РУО. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд (ВАС), образувано е административно дело № 9874/2016 г. Последното е приключило с Решение № 13541/12.12.2016 г., с което е обезсилено Решение № 5308 от 21.07.2016 г. на АССГ по дело № 5739/2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

За новото разглеждане на спора в АССГ е образувано административно дело № 12557/2016 г. Съдът е намерил, че спорът не му е подсъден, а е от компетентността на общите съдилища предвид разпоредбата на § 10, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), поради което повдига спор за подсъдност между СГС и АССГ.

Смесен петчленен състав от ВАС и ВКС решава спора за подсъдност с Определение № 32 от 02.05.2017 г. по административно дело № 6/2017 г, като определя, че спорът е с предмет – иск за установяването на съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение (чл. 128, ал. 2 АПК), който може да бъде предявен от всеки, който има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Сочи, че в конкретния случай "П." АД иска да докаже несъществуването на публични вземания на Министерство на икономиката и енергетиката, произхождащи от едностранно извършена финансова корекция върху стойността на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Смесеният петчленен състав от ВАС и ВКС определя, че този спор е родово подсъден на Административен съд С.-град и изпраща делото по компетентност на него.

Образувано е административно дело № 4466 по описа на АССГ за 2017 г., като съдът намира че спорът не му е местно подсъден и с Определение № 5033/18.07.2017 г, прекратява делото и го изпраща на Административен съд – Б.. В последния е образувано административно дело № 2091/2017 г, което приключва с Определение № 1585 от 02.08.2017 г., с което е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Б. и АССГ. По този спор е образувано административно дело № 9006 по описа на ВАС за 2017 г. и е постановено Определение № 10632/24.08.2017 г. като за компетентен да разгледа спора е определен АССГ. След това определение на ВАС в АССГ е образувано административно дело № 9854 по описа на съда за 2017 г. Последното приключва с Решение № 2626/19.04.2018 г., с което е отменен административния акт РУО за определяне на финансова корекция на "П." АД.

Това решение на АССГ е обжалвано пред ВАС от административния орган, образувано е административно дело № 8207 по описа на ВАС за 2018 г. То приключва с Решение № 8435/05.06.2019 г., с което Решение № 2626/19.04.2018 г. на АССГ по адм. дело № 9854/2017 г. е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради несъобразяване на дадените указания за предмета на спора от смесения петчленен състав на ВАС и ВКС, дадени с Определение № 32 от 02.05.2017 г. по административно дело № 6/2017 г. на ВАС и ВКС.

П. е образувано административно дело № 6651 по описа на АССГ за 2019 г. Същото приключва с Решение № 1040 от 18.02.2020 г. на АССГ, с което e признато за установено по иск на "П." АД с [ЕИК] несъществуването на вземане на Министерство на икономиката, Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" за финансова корекция в размер на 2% от стойността на сключения договор с Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия, както и начислени лихви за забава съгласно чл. 16. 2 от Приложение II към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ въз основа на нередност, извършена от "П." АД по приключил договор за безвъзмездна финансова помощ № ТМГ-02-5/09.07.2009 г., която е основание за налагане на финансова корекция в размер главницата 77 904, 21 лева и е осъдил Министерство на икономиката да плати на "П." АД разноски по делото в размер от 14 511, 43 лв.

Именно това съдебно решение е предмет на настоящата касационна проверка.

Първоинстанционният съд е съобразил указанията за предмета на спора, дадени в Определение № 32 от 02.05.2017 г. по административно дело № 6/2017 г. на ВАС и ВКС и се е произнесъл по установителния иск, с който е сезиран. Съдът е събрал множество писмени и гласни доказателства, включително е разпитал свидетелката Р. Й., от чийто показания се установява, че същата е била представител на Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия от 2009 г. и е присъствала, както на предаването на машините и съоръженията в завода в Австрия и съставянето на приемо-предавателния протокол от 30.11.2010 г., така и при получаването на доставката в завода в Б., като сочи че приемо-предавателните протоколи от Б. са съставени единствено по настояване на "П." АД, с оглед удостоверяване, че всички машини са пристигнали и няма повреди по време на транспорта. Свидетелката еднозначно заявява, че предаването на машините е извършено в Австрия с подписване на протокола от 30.11.2010 г.

Въз основа на всички доказателства съдът е направили точни фактически установявания, а именно че машините и съоръженията, предмет договора за доставка между "П." АД и Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия от 27.09.2010 г. са предадени на 30.11.2010 г. в завода на доставчика в Австрия при точно изпълнение на договора за предаване на машините - фанко-превозвача и следователно второто плащане по договора е извършено точно две седмици след предаването (14.12.2010 г), както е договорено. Съобразил е и обстоятелството, че договорът за изпълнение е сключен именно с този изпълнител и при тези условия с одобрението на Управляващия орган. Изложил е подробни мотиви, защо не е налице нарушение на условията за доставка и плащането по договора и съответно защо не е налице нередност, за която да бъде определяна финансова корекция, поради което е извел краен извод, че публичното вземане с основание финансовата корекция на Министерство на икономиката не съществува.

Решението валидно, допустимо и правилно.

Спорното между страните публично вземане е основано на финансова корекция, засягаща договор за безвъзмездна финансова помощ от 2009 г. сключен в рамките на програмния период 2007 - 2013 г.

Съдът правилно е стигнал до извод, че само ако финансовата корекция е определена законосъобразно, то вземането на Министерство на икономиката е съществуващо, поради което е извършил анализ налице ли е нередност, за която да бъде определена финансова корекция.

Съдът е подчинил анализа си на дефиницията за "нередност", съдържаща се в чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) 1083/2006 г., понастоящем отменен, но действащ към датата на постановяване на административния акт за определяне на финансовата корекция. Съгласно разпоредбата "нередност" е всяко нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Съдът е посочил, че предвид определението нередността има три елемента – 1 доказано нарушение на правото на Европейския съюз, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект; 2 доказано нанасяне на вреда на общия бюджет и 3 доказано причинна връзка между нарушените и вредата. Посочил е още, че на национално ниво размера на финансовите корекции се определя от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (МОФК), приета с Постановление на Министерския съвет № 134/13.07.2010 г.

Безспорно "П." АД е икономически субект, който е получил средства от европейските структурни и инвестиционни фондове посредством - административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Повишаване на конкурентоспособността на "П." АД чрез внедряване на иновативни производствени линии" от 09.07.2009 г.

РУО сочи, че "П." АД е извършила неправомерно действие като изменила договора за изпълнение на иновативни производствени линии с Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, Австрия от 27.09.2010 г. в частта за второто плащане, като същото е извършено в нарушение на договора и вместо до 15 дни след доставката на машините и съоръженията, реално плащането е извършено един месец преди доставката и това представлява нередност по т. 11 МОФК и определя корекция в размер от 2% от стойността на договора.

С оглед на така описаната нередност, съдът правилно е изследвал, какво са договорили страните относно предаването на доставката.

Страните са договорили доставка при клауза FCA (фанко-превозвача). Съгласно "Инкотермс"- Международните правила за тълкуване на търговските термини, клаузата FCA – франко превозвача означава, че продавачът има задължение да достави стоките до превозвач на купувача на уговореното местоположение. В случая това е заводът на линии с Ф. Х. В. - Унд К. Индъстри ГМБХ, в Австрия. Продавачът трябва също да освободи стоките за износ. Т. е направено от австрийското дружество. "Инкотермс" определя още, че "рискът се прехвърля от продавача на купувача: когато купувачът получи стоките. " Следователно правилен е изводът на съда, че доставката е осъществена при предаване на стоките на посочен от "П." АД превозвач и че това е станало на 30.11.2010 г. Фактът е доказан, както с писмени, така и с гласни доказателства. След като доставката е осъществена на 30.11.2010 г., то е станало изискуемо второто плащане по договора от 27.09.2010 г. в полза на австрийското дружество и то е направено в уговорения 15 дневен срок. Не е налице неправомерно действие, изразяващо се в промяна на сроковете за плащане след сключване на договора.

От доказателствата (показанията на св. Р. Й.) по делото се установява, защо са подписани и приемо-предавателни протоколи в гр. Б., а именно "по настояване на "П." АД" за удостоверяване, че всички предадени машини не са повредени по време на транспорта. Посоченото е в кореспонденция и с правилата по FCA, че рискът се прехвърля от продавача на купувача: когато купувачът получи стоките. Правилно съдът е приел, обаче че не тези протоколи определят изискуемостта на второто плащане по договора, а само удостоверяват липсата на повреди по време на транспорта.

При липсата на нарушение, изразяващо се в изменение на договора в частта за плащането, то липсва и вреда на общия бюджет и първоинстанционният съд правилно е стигнал до този извод.

При липсата на елементи от фактическия състав на нередността, то няма нито фактическо, нито правно основание за определяне на финансова корекция и следователно публичното вземане за последна не съществува. До същия извод е стигнал и първоинстанционният съд.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на закона и необоснованост са неоснователни, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените в настоящото производство разноски е основателно и следва да бъде уважено. Ответникът е доказал разноски в размер на 960 лв ( за възнаграждение за адвокат съгласно фактура и банково извлечение). На основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Министерство на икономиката да плати в полза на "П." АД разноски в размер от 960 лв за касационната инстанция.

По частната жалба.

С Решение № 1040 от 18.02.2020 г. на Административен съд С.-град, постановено по административно дело № 6651/2019 г са присъдени разноски по делото в полза на "П." АД за 14 511, 43 лв за всички съдебни инстанции, съгласно представен по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.

На 21.02.2020 г. РУО е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, като е посочил че в съдебно заседание от 21.01.2020 г. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и то неправилно не е било уважено от съда.

На 05.03.2020 г. "П." АД подава писмен отговорно молбата за изменение на решението в частта за разноските, като обосновава неоснователност на искането за изменение.

На 21.04.2020 г. с Определение № 2880 АССГ се произнася по искането на РУО за изменение на Решение № 1040 от 18.02.2020 г. по административно дело № 6651/2019 г в частта за разноските като оставя същото без уважение. Основният мотив е, че делото е връщано два пъти от ВАС за ново разглеждане в АССГ, т. е че са проведени три първоинстанционни разглеждания на спора и две разглеждания пред ВАС, поради което претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от 10800 лв не се прекомерни.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото не разкрива белезите на фактическа и правна сложност, както и че делото е връщано за ново разглеждане само поради процесуални грешки на съда.

Във връзка с разглеждането на спора са повдигани няколко различни спорове за подсъдност, както родова и относно характера и предмета на спора, така и местна между два административни съда. Наложило се е характерът и предметът на спора да бъде определен от смесен петчленен състав на ВАС и ВКС – Определение № 32/02.05.2017 г. на ВАС и ВКС по административно дело № 6/2017 г. Това безспорно говори за правната сложност на спора, невъзможността първоинстанционните съдилища да определят характера и предмета на спора самостоятелно определя спора като сложен. Наистина трудността е обусловена и от приета законодателна промяна след подаването на исковата молба, но това не може да опровергае изводът че първоинстанционните съдилища не са могли еднозначно да решат въпроса за характера и предмета на спора, поради което са повдигнали спор за подсъдност.

Сложността на делото се подкрепя и от обстоятелството, че и местната подсъдност на спора е определена чрез спор за подсъдност.

След определянето на родовата и местната подсъдност, АССГ в едни от решаващите си състави при постановяването на крайния си съдебен акт всъщност се отклонява от предмета на спора и това налага при касационната проверка решението му да бъде обезсилено. Но това объркване на съда също е аргумент, че спора е фактически и правно сложен. От фактическа страна правоотношението обхваща дълъг периода от време от 2009 г. (когато е сключен административния договор за безвъзмездна финансова помощ) до 2012 г. (когато е постановен административния акт за определяне на финансовата корекция). Фактическата обстановка е усложнена и от обстоятелството, че следва да се установят и фактите по търговската сделка между "П." АД и австрийското дружество доставчик. Следователно и страните и съдът е следвало да преценяват факти, обстоятелства и правоотношения, които се регулират от различни закони, числящи се към различни клонове на правото - административно и търговско на национално и европейско ниво. Следва да се отчете и динамиката на законодателството в конкретната материя – управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, в конкретния период на висящия съдебен процес, които допълнително е затруднил, както страните, така и съда.

Изложеното потвърждава изводът на първоинстанционния съда за фактическата и правната сложност на делото и липсата на основание за намаление на договореното и изплатено възнаграждение на ангажирания адвокат от "П." АД.

Относно конкретния размер на присъдените разноски. Делото е с материален интерес, което се формира от главницата на вземането на Министерство на икономиката и лихвата върху него като общо материалния интерес възлиза на 139 147, 55 лв. Именно този интерес е признат за основа за определяне на държавната такса при завеждането на последната касационна жалба на РУО. Материалния интерес на спора е признат още в подаване на първоначалната искова молба пред СГС, където също е платана държавна такса в размер от 3 711, 43 лв. от "П." АД.

При положение, че делото е с материален интерес в размер над сто хиляди лева, има значителна фактическа и правна сложност и е разглеждано няколко пъти от различи съдилища, то присъдените разноски в размер от 14511, 43 лв (за държавната такса и възнаграждение за адвокат за всички инстанции) са правилно определени по основание и размер.

Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение