Решение № 6600 от 20.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на общински съвет Вършец против решение 74/ 14.02.2023 г. по адм. дело 477/ 2022 г. на Административен съд Монтана, с което е прогласена нищожността на отказ на общинския съвет Вършец от 28.10.2022 г. да се произнесе с решение 416 по протокол 45 от 28.10.2022 г. и преписката е изпратена на кмета на община Вършец за разглеждане и произнасяне по заявление вх. 70 00- 36/ 18.01.2021 г., подадено от Топекс 2 ЕООД, гр. София. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, а по същество неправилно като излага подробни съображения в този смисъл. Моли съдебният акт да бъде обезсилен и производството по делото да бъде прекратено или евентуално- решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Топекс 2 ЕООД, гр. София оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът община Вършец не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Монтана е недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Топекс 2 ЕООД, гр. София, сега ответник, против отказ на общинския съвет Вършец да приеме решение, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМСМА да учреди в полза на Топекс 2 ЕООД право на прокарване през общински имоти на минерален водопровод от Сондаж 3, находище Вършец за захранване на къщи за гости в УПИ XIV- 199, кв. 65 и УПИ VII 173, кв. 66 по плана на гр. Вършец, при описани подробно дължина и параметри на трасето, да утвърди обезщетението по чл. 210 ЗУТ, което дружеството трябва да заплати за сервитута и да възложи на кмета на общината да изпълни решението и да издаде заповед в този смисъл. Проектът за решение с посоченото по- горе съдържание е внесен на заседание на общински съвет Вършец проведено на 28.10.2022 г., на което присъстват всички избрани 13 общински съветници. При гласуването на проекта 6-ма общински съветници гласуват за , 6-ма гласуват против и 1 въздържал се и в протокола е отбелязано, че решение не се приема (протокол 45/28.10.2022 г.). Първоинстанционният съд стига до извода, че е издаден отказ на общинския съвет, който представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК и който е неблагоприятен за Топекс 2 ЕООД. Поради това приема, че жалбата на дружеството е допустима, а разгледана по същество и основателна, като излага съображения, че правото на водопрекарване през общински имоти се извършва със заповед на кмета на общината съгласно чл. 193, ал. 4 ЗУТ. Това мотивира и крайното заключение, че общинският съвет не е компетентен да се произнесе и отказът на този орган е нищожен. При тези аргументи, с решението, предмет на оспорване, първоинстанционният съд прогласява нищожността на издадения отказ на общинския съвет и изпраща преписката на кмета на община Вършец за произнасяне. Така поставено решението на Административен съд Монтана е недопустимо. Първоинстанционният съд неправилно приема, че е налице акт на общински съвет Вършец, подлежащ на съдебен контрол. Обратно на възприетата от административния съд теза, по предложения проект на решение няма волеизявление от колективния орган. Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗМСМА решенията на общинския съвет се взимат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите общински съветници, а когато решението е по чл. 21, ал.1, т. 8 от закона за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество- с повече от половината от общия брой общински съветници. В случая с оглед разпределението на гласовете при гласуването мнозинство не е формирано и решение по внесеното предложение не е взето, т.е. предложеният проект не е приет, но няма и отказ за приемане. Поради това следва да се приеме, че липсва акт на общинския съвет, подадената от Топекс 2 ЕООД жалба е недопустима съгласно чл. 159, т. 1 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея- прекратено. Дори да се приеме, че има взето решение от колективния орган, то същото би представлявало акт на управление на общинската собственост, съгласно правомощията на общинския съвет Вършец по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Като волеизявление на собственик по управление и разпореждане с общинско имущество, този акт не представлява властническо волеизявление, с който се засягат права и законни интереси на граждани и организации. Следователно решението на общинския съвет в този случай не може да се квалифицира като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо и в тази хипотеза жалбата се явява недопустима, а съдебното производство подлежи на прекратяване. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваният акт на общински съвет Вършец не подлежи на съдебен контрол. Следователно жалбата на Топекс 2 ЕООД е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл, разглежда жалбата и се произнася със съдебен акт по същество, съставът на Административен съд Монтана постановява недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. С оглед изхода на спора, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в съдебното производство от страна на административния орган и на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбоподателят Топекс 2 ЕООД следва да бъде осъден да заплати на община Вършец (арг. § 1,т. 6 от ДР на АПК), сумата 2570.00 лв. разноски по делото, представляващи 2500.00 лв. възнаграждение за адвокат пред двете инстанции и 70.00 лв. държавна такса за касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,