Решение № 12408 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2015 г.
ВАСIII отделение19.11.2015 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Григори Иванов Григоров и Лорета Иванова Григорова, чрез пълномощника адв. Деян Борисов, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София, в частта на определения размер на паричното обезщетение за отчуждения имот № 1321.12, с площ от 5,099 дка, в размер на 60423,00 лв., находящ се кв. Требич, район "Надежда" и представляващ селскостопанска територия, с начин на трайно ползване "нива". Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12408 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на Григори Иванов Григоров и Лорета Иванова Григорова, чрез пълномощника адв. Деян Борисов, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София, в частта на определения размер на паричното обезщетение за отчуждения имот № 1321.12, с площ от 5,099 дка, в размер на 60423,00 лв., находящ се кв. Требич, район "Надежда" и представляващ селскостопанска територия, с начин на трайно ползване "нива". Жалбоподателите не са доволни от размера на определеното обезщетение, считат същото за занижено и несъответно на действителните пазарни цени. Ответникът, Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Тодорова, оспорва жалбата. Заинтересованите страни, Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Хаджиева, юрк. Григоров и юрк. Петков, оспорват жалбата като неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок, от надлежни страни- адресати на решението на МС в атакуваната му част, видно от представено по делото удостоверение за наследници на общия им наследодател срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, отчужденият имот с площ от 5 099 кв. м. представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1321.12 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район "Надежда", с предназначение на територията съгласно окончателния вариант на . Общия устройствен план на София - Пмс- зона за малки и средни производства и занаятчийски услуги с показатели на застрояване: макс. плътност на застрояване 50 %, макс. кинт- 1.5 и мин. озеленена площ 35 %; малка част от югоизточния край на имота попада в зона на транспортна инфраструктура. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира изцяло като неоспорена от страните и компетентно изготвена. Видно от констатациите на вещото лице, за територията, в която се намира процесният имот, няма действащ подробен устройствен план преди влизане в сила на ПУП- Парцеларен план, който предвижда изграждане на национален обект. Парцеларният плана обект: Път II- 18, "Софийски околовръстен път" от км 1+640 до км 2+800 и от км 3+700 до км 6+300, засягащ землищата на кв. Обеля, кв. Требич и с. Мрамор, е одобрен със Заповед № РД-02-1520/20.02.14 г. на Министъра на МРР. С него се предвижда ПИ 68134.1321.12 да бъде изцяло засегнат от строителството на нов пътен възел. Експертизата е изготвена в два варианта: Първи вариант, според който изчисленото равностойно парично обезщетение съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС на база пазарни свидетелства за вписани сделки за земеделски имоти, находящи се на територията на район "Надежда" за имот частна собственост с идентификатор 68134.1321.12 по КККР на гр. София, район "Надежда" с площ 5 099 дка е в размер на 60 419.52 лв., който е с 3 лв. по- малък от посочения в Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерския съвет и Втори вариант, според който изчисленото равностойно парично обезщетение съгласно чл. 32, ал. 3 ЗДС по реда на чл. 96, ал. 1 ППЗДС за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони, за имот частна собственост с идентификатор 68134.1321.12 по КККР на гр. София, район "Надежда" с площ 5 099 дка е в размер на 158 452.40 лв., който е по- голям от посочения в решението на МС. В съдебно заседание на 9.11.2015 г. вещото лице е заявило, че разликата в размера на обезщетението в двата варианта се дължи на факта, че втори вариант е изготвен на база удвоена данъчна оценка, а първи вариант при съобразяване с обстоятелството, че имотът е земеделска земя, въз основа на пазарни аналози- вписани сделки. От пазарните аналози, използвани в заключението, три имота, предмет на една сделка в производствена зона ПМС- за малки и средни производства извън регулация, са производствени зони по общ устройствен план; незастроени са и представляват необработваеми земи, в единия има поставен навес. Вещото лице е категорично, че процесният имот попада в производствена зона, съгласно общият устройствен план, не представлява УПИ и няма промяна на предназначението на имота. Според експертното мнение, имотът не е в урбанизирана територия, т. е. за него няма ПУП, или изградена инфраструктура и промяна на предназначението. Настоящата инстанция намира, че оценката на вещото лице, посочена във вариант първи, съответства на законовите разпоредби. Съгласно § 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Съгласно чл. 32, ал. 2: "Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания". Легално определение на понятието "Пазарни цени" законодателят е дал в разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и това са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Налице е легална дефиниция и на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" в § 1а, т. 4 от ЗДС. Това " ... са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; и в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. ". Имотите в землището на град София попадат в различни райони, съобразно административно-териториалното деление на града, но относими към определянето на равностойното парично обезщетение са всички вписани сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики, намиращи се в един и същ административен район, т. е. приложимата норма е тази на § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС. Ето защо при приложението на посочените разпоредби съдът намира, че определящи и достоверни за пазарната цена на имота, предмет на отчуждаване за държавна нужда, са сделките с имоти с подобни характеристики, които се намират в непосредствена близост до отчуждения, т. е. в район "Надежда" на Столична община. Имотът следва да бъде оценяван като земеделска земя- нива и не са налице основанията на закона да се прилагат други методи извън този, използван в оценката, дадена пред административния орган и във вариант първи от съдебно-оценителната експертиза. Съгласно чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, при отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Анализът на събраните като доказателства пазарни аналози сочи, че те могат да се ползват за определяне на равностойно парично обезщетение, поради което и, както бе посочено по- горе, поради което и начина на оценяване, който следва да бъде възприет в случая, е този по вариант първи на експертното заключение. Именно въз основа на горното, и тъй като са изключени всички неотносими пазарни аналози, оценката на вещото лице, посочена във вариант първи, е законосъобразна. Поради това, че тази оценка на процесния имот е в размер на 60 419.52 лв., т. е. тя е по-малка от определеното равностойно обезщетение за отчуждения имот с решението на Министерския съвет, а именно - 60 423 лв., то жалбата на Григори Григоров и Лорета Григорова следва да бъде отхвърлена. Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено до съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд