Решение № 7412 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2017 г.

Решение № 7412 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Б. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 291 от 23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 845/2016 г. по описа на Административния съд-Б., в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02000215005117-091-001/02.02.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 84/06.04.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б.. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - " Марти мар" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред АС-Б. е бил РА № Р-02000215005117-091-001/02.02.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 84/06.04.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., с който на "Марти мар" ЕООД за данъчен период 01.10.2015 г. -31.10.2015 г. е доначислен ДДС в размер на 146 530,85 лв. главница и лихви в размер на 3 261,40 лв. Начисляването на данъка е направено на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС поради установени липси на стоки, за които е ползвано право на пълен данъчен кредит, в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съдът е приел за установено, че при извършена от органите по приходите инвентаризация на наличните в обектите на дружеството стоки е установена липса на стоки в размер на 732 654,26 лева. Органът по приходите е изследвал отчетените от ДЗЛ приходи от продажби на стоки към 31.10.2015 г. и към 16.10.2015 г., отчетната стойност на подлежащите на изписване стоки към 16.10.2015 г., начално салдо на стоки и заприходени стоки. В резултат на този анализ са установени наличните стоки по счетоводни данни към 16.10.2015 г., съпоставени с установените при инвентаризацията е определена липса на стоки, за която се дължи ДДС. Р. екип на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС е направил корекция на ползвания от ревизираното дружество данъчен кредит през данъчен период от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. със 146 350,85 лв. за установената липса на стоки на стойност 732 654,26 лв. За да отмени РА в една част първоинстанционният съд е обосновал изводи за това, че РА е издаден, а ревизионното производство е проведено при спазване на процесуалните правила. Установил е наличието на предпоставките по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за установяване на данъчните задължения. Съобразявайки заключението на съдебно-счетоводната експертиза в първи вариант, неоспорено от страните съдът е кредитирал задълженията на ДЗЛ за данъчен период м. 10.2015 г. за ДДС в размер на 145 891,00 лв., като за сумата над 145 891, 00 лв. до 146 530.85 лв. е отменил РА като незаконосъобразен. Решението е правилно. Фактите по делото са безспорно установени. Не са спорни и са установени предпоставките за корекция и възникване на данъчни задължения в размера на приспаднатия данъчен кредит, установени по чл. 79, ал. 3 ЗДДС - регистрацията на РЛ по ЗДДС, размерът на липсите на придобита стока, ползвания данъчен кредит за същата стока, съотнесен към размера на установения данък /ДДС/. Основният спорен момент се свежда до изчисляването и определяне размера на наличните стоки към датата на инвентаризацията. Правилно при определяне на техният размер съдът е кредитирал заключението на приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза. Изчисленията на експерта не се различават съществено с тези на ревизиращия екип, като при установяване размер на липсващите стоки вещото лице е използвало същия алгоритъм, възприет от органа по приходите. Малката разлика в изчисленията с тези на ревизиращия екип е в наличната стока при инвентаризацията, която разлика се дължи на допусната техническа грешка от органа по приходите. Съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, а съгласно ал. 4 на 79 ЗДДС корекцията по ал. 1 и ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период. Разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС въвежда едно от изключенията, при които корекции по чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се извършват, а именно: в случай на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. Наличието на такива обстоятелства не се твърдят от ЗДЛ и не е установено в хода на ревизията. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение на АС-Б. за правилно. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. Разноски: В касационното производство ответникът по касация не е претендирал и не представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,