Решение № 10657 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Касабов от гр. София, подадена чрез пълномощник - адв. Крумова, против Решение 1261/26.02.2021 г., постановено по адм. д. 7891/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РА-30-176/22.06.2020г. на Гл. архитект на Столична община, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - за премахване на незаконен строеж: полумасивен гараж/склад, пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, находящ се в гр. София, [р-н], попадащ в имоти с идентификатори 68134.1106.89 и 68134.1106.335 по КККР на АГКК, кв. 70, УПИ ХVIII и улица тупик-до [адрес]. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Крумова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, претендират се разноски по приложени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие. Ответната страна - Гл. архитект на Столична община, не се представлява. От упълномощения ст. юрк Керемедчиев, е депозиран писмен отговор, с подробни съображения за неоснователност на жалбата и искане за оставяне на решението в сила, с присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура преценява касационната жалба допустима, но по същество неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, за която решението е неблагоприятно, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът е приел за установено, че процесната заповед, представляваща индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е издаден от компетентен орган - Гл. архитект на Столична община /СО/, на когото, съгласно приложена заповед от 2017г., допълнена с друга от 2019г., кметът на СО е предоставил правомощието да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от четвърта до шеста категория/. Същата е в предвидената от закона форма, мотивирана е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съставен е по реда на чл. 225а, ал. 2, вр. чл. 223 от ЗУТ, Констативен акт 52/12.03.2020г., /с описание на строежа, начин на изпълнение и скица за разположението му, непопадащ в хипотезите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ/, за което жалбоподателят е надлежно уведомен, както и за започването на производство по реда на чл. 225а от ЗУТ, но не се е възползвал от предоставения му 7-дневен срок да подаде възражение срещу КА. С оглед тези данни е направен изводът, че при издаването на заповедта в хода на административното производство не се констатират допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. За изясняване на релевантните обстоятелства, по делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът е кредитирал изцяло. Според заключението на в.л. инж. Аврамова, процесният обект, с оглед предназначението и материалите, от които е изграден, представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория, с Г-образна форма, с размери: лице 6,40м, дълбочина 6,80м и 8,50м, застроена площ около 49,45 кв.м и височини 2,45м /в ниската му част/ и около 3,50м /в дъното/, долепен до източната фасадна стена на бл. 79, изпълнен от тухлени зидове от юг и север с дебелина 0,25м и височина около 2,40м, от запад - дъното му се явява фасадната стена на бл. 79, като върху стоманобетоновия борд (шапка) на тухлените зидове е изпълнена метална конструкция, която от двете си страни над зидовете и покрива е затворена с термопанели. От страната на тупика е монтирана гаражна секционна врата с ширина 5,90м. Вещото лице приема, че строежът е довършен през 2015г., на база 2 бр. сателитни снимки от Google Earth /от 29.09.2014г. и от 04.09.2016г./ и анализ на вложените материали. Според експертизата, строежът по местоположение не съответства на предвижданията на ПУП, доколкото е разположен в УПИ XVII за ОЖС (КИ 68134.1106.75), в УПИ XVIII за озеленяване и магазини (КИ 68134.1106.335) и в терен, отреден за тупик с о.т. 37а-37б (КИ 68134.1106.89) от кв. 70, м. Разсадника-Коньовица. При тези фактически установявания, съдът е извел изводи за допустимост и неоснователност на сезиращата жалба, при съответствие на заповедта с материалния закон. Посочил е като безспорно, че за строежа не са издадени строителни книжа по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ, с оглед което е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, посочена като материалноправно основание за издаване на процесната заповед. На база уточнението от в.л., в с.з. на 26.01.2021г., че строежът е довършен през 2015-2016г., т.е. вече е затворен и обособен с площ и обем, съдът е разгледал и условията за неговата търпимост, обосновавайки поотделно неприложимост на различните законови хипотези. Посочил е, че разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, изисква строежите да са били изградени до 7 април 1987г., следващите - на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ също, доколкото по делото не се установява, /а и не се твърди/, че строежът е бил деклариран за узаконяване в съответните срокове, разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ поставя изискване строежите да са изградени до 31 март 2001г., който период също не съответства на приетото за установено време на реализация на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При установените релевантни за спора факти, правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, която, на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК, препреща към тях. По делото е установено, /не се и оспорва/, че жалбоподателят е изградил процесния гараж, използван и като склад, покриващ характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел и, че строежът не е търпим, тъй като е изграден извън времевите рамки, визирани в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Поради това, правилен е изводът, че същият е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и Гл. архитект, надлежно оправомощен от кмета на СО, е разполагал с компетентността и условията да издаде процесната заповед за премахване, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Разположението, предназначението и начина на изграждане на строежа, са установени по категоричен начин с изводите в неоспорената и с основание възприета изцяло експертиза, които потвърждават констатациите в КА 52 от 12.03.2020г. нареденият за премахване строеж е индивидуализиран ясно и в достатъчна степен - полумасивен гараж, използван и като склад, /видно от снимковия материал и СТЕ/, описан подробно с видовете СМР, материали и начина на изграждане, по отношение на който е изключена преместваемост и съдът не е имал задължението да изследва подобна възможност оплакването е несъстоятелно и не обуславя нарушение от страна на съда. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт, като постановен при непълнота на доказателствата и в противоречие със събраните такива. Съдът е приел, въз основа на данните по делото, че КА 52 е връчен на адресата със съобщение-обратна разписка, приложена на л. 35 по делото, с положен подпис за получател, /който не е оспорен в процеса/, последвано от протокол /л. 33/, за непостъпили в срока възражения. Отделно от това, дори да се приеме наличие на това голословно твърдяно нарушение, то не е с характер на съществено в заповедта е предадено съдържанието на КА и правата на защита на жалбоподателя не са нарушени. Подписването на КА от свидетел не удостоверява надлежно връчване, както се подчертава в жалбата, не се и сочи такова, а в случая - че актът е изготвен в отсъствие на собственика на строежа. Несъстоятелно се сочи и, че възражението не е обсъдено в решението обсъдено е и то двукратно - и в обстоятелствената част на съдебния акт, и в частта с изводи за липса на допуснати процесуални нарушения. Не се възприема и възражението за саниране от страна на съда по въпроса за приетата от административния орган година на изграждане на строежа 2016. Преценката на условията за търпимост е осъществена въз основа на уточнението на в.л. в с.з., че гаражът/склад е окончателно завършен през 2015-2016г. като окончателно затваряне и обособяване с площ и обем. В съдебното производството не са наведени доводи и не е доказвано строежът да е изпълнен в различна година и/или период от приетата, не са направени искания за събиране на доказателства с цел оборване констатацията за неприложимост на хипотезите за търпимост. Това, че строежът е започнат след 2008г., каквито данни има в административната преписка, с нищо не променя този извод, потвърждават го и приложените от експерта сателитни снимки с посочени дати, както и данните за изцяло завършен строеж в отправения до кмета на СО сигнал за незаконно строителство. Съдът правилно е отклонил искането за събиране на доказателства относимите за територията устройствени планове и документи, установяващи собствеността на УПИ, засегнати от строежа. Преценката за законосъобразност е извършена цялостно и задълбочено, въз основа на посоченото в заповедта правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ /строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж/ и това са релевантните факти, които следва да се установят. В случая от доказателствата по делото е видно, а и не се спори, че строителни книжа не са издавани и строежът не е търпим. Що се отнася до разположението му и съответствието му с предвижданията на ПУП, същите са относими към основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, което не е посочено в акта, предмет на съдебен контрол. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Затова, спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което същото следва да остане в сила, като при този изход на процеса на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, своевременно претендирана в депозирания отговор по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,