Решение № 10313 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2011 г.

Решение № 10313 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Б. Н. К" ООД, гр. София, чрез управителя Веселин Балевски, срещу решение № 3160 от 07.03.2011 г. по адм. дело № 14646/2009 г. на тричленен състав на ВАС, I отделение. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на касатора за обявяване нищожността на т. 4 от разрешение № 30/30.12.2003 г. за опериране на търговски обект за безмитна търговия в обект, намиращ се в зоната на ГКПП "Калотина", издадено от министъра на финансите. Касаторът поддържа в касационната си жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, прогласяване нищожността на оспорената точка от разрешението и присъждане на разноски. Ответниците по касационна жалба - министърът на финансите и директорът на Агенция "Митници" чрез процесуални представители - искат оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС, I отделение, е отхвърлил жалбата на касатора за обявяване нищожността на т. 4 от разрешение № 30/30.12.2003 г. за опериране на търговски обект за безмитна търговия в обект, намиращ се в зоната на ГКПП "Калотина", издадено от министъра на финансите. Съдът е приел, че дружеството-жалбоподател по силата на законовите разпоредби е заварен безмитен оператор на търговски обекти за безмитна търговия на територията на ГКПП "Калотина". Въз основа на процесното разрешение дружеството е осъществявало безмитна търговия, реализирало е стокооборот - съответно печалба, и е правило съответните отчисления от стокооборота в полза на Агенция "Митници". Разрешението е издадено в съответствие с разпоредбата на § 20, ал. 2 от ПЗР ЗИДЗА (обн. ДВ, бр. 118 от 2002 г.), съгласно която безмитните оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, за подновяване на договорите могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 г. Срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор. По силата на тази законова разпоредба е налице материална компетентност на органа, издал разрешенията - министърът на финансите, който е овластен по закон да издаде разрешения за продължаване на безмитната търговия при същите условия и ред, при които е било издадено първоначалното разрешение на основание ПМС № 15/1991 г. Тъй като се касае за продължаване статут на безмитни оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни негови заповеди и съответно сключени въз основа на тях договори, за продължаване на дейността им като безмитни оператори същите следва да получат ново разрешение за съответните обекти. В съответствие с текста, срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор, продължен по силата на законови разпоредби. Касае се за продължаване на срок за упражняване на права при същите условия и ред, при които са били предоставени, което продължаване се осъществява с акт за министъра на финансите - с издаване на разрешение, което запазва същите условия по договора с изтекъл срок, т. е. не само право да се упражнява дейност, но и задължението за ежемесечни отчисления за Агенция "Митници" от стокооборота, реализиран за предходния календарен месец в обекта, за който е предоставено разрешението. Законодателят не е предвидил изискване за сключване на нов договор между страните по заварените правоотношения във връзка с извършването на безмитна търговия, а само продължаване на срока на вече сключени такива първоначални договори по силата на ПМС № 15/1991 г. за изменение на валутния режим с издадена заповед на министъра на финансите № 196/2.12.1991 г. Продължаването на сроковете е по силата на закона за лицата, получили разрешение за извършване на безмитна търговия, като с разпоредбата на § 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА са определени ежемесечни отчисления в размер на 2 % от реализирания стокооборот от обектите. Процесното разрешение в т. 2 определя срока на действие, включително и удължаването с 10 месеца по силата на § 26 ПЗРЗИДЗА. Затова, въпреки че с § 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА е определен 10-месечен период за ежемесечни отчисления в размер на 2 % от стокооборота, то същият размер на отчисленията имплицитно е включен и в разпоредбата на § 20, ал. 2 ПЗРЗИДЗА. Първоначалното продължаване на срока на договорите е станало по силата на § 26 ПЗРЗИДЗА, който в ал. 3 е предвидил нормативно и ежемесечните отчисления в процесния размер от 2 %. С тази първоначална разпоредба е предвидено удължаване на първоначалните договори за срок от 10 месеца. С последващия § 20, ал. 2 ПЗРЗИДЗА се уреждат отношенията по вече предоставени права по предходни разрешения, включително в частта относно месечните отчисления по силата на § 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА. Поради тази причина при приемането на § 20, ал. 2 ПЗРЗИДЗА не е възпроизведена разпоредбата на § 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА. С разпоредбата на § 26, ал. 2 се предвижда удължаване срока на първоначалния договор с 10 месеца въз основа на получено разрешение, а с § 20, ал. 2 - получаване на ново разрешение за подновяване на договорите. В първия случай основанието е получено разрешение за извършване на валутна търговия по реда на ПМС 15/91 г., а във втория - предоставени права по предходни разрешения. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че оспореното разрешение на министъра на финансите е валиден акт, издаден от орган с материална компетентност във всичките му части, включително и в оспорената т. 4. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,