Решение № 1709 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9399/2009 г.

Решение № 1709 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9399/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община Аксаково, област Варна, чрез процесуалния му представител - гл. юрк. Ирина Добрева, против Решение № 756/7.05.2009 г., постановено от Варненския административен съд, трето отделение, 25 състав, по адм. д. № 1289/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил отказа на Кмета на община Аксаково за започване на процедура по § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обективиран в писмо № УТ- 53-Д/14/16.07.2007 г. и върнал преписката на административния орган за продължаване на процедурата по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и изготвяне на оценка съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ. За да постанови решението си административният съд е приел следното: С искане вх. № УТ 53-Д/10.07.2007 г. жалбоподателката е поискала от кмета на община Аксаково да закупи земеделската земя, предоставена и за ползване по ПМС № 26/1987 г. и Решение № 8/25.06.1978 г. на ИК на ОбНС - с. Аксаково в размер на 600 кв. м., находяща се в землището на с. Кичево "местност II Р"Черноморска панорама", парцел 720 по план, съгласно представено удостоверение № 21/03.01.1990 г. и е поискала да и бъде направена оценка. Административният орган е издал мотивиран отказ под формата на писмо, с което уведомил Стойкова, че не може да и бъде извършена оценка за закупуване на имота, предоставен за ползване, тъй като за местността"Черноморска панорама" няма одобрен план на новообразуваните имоти съгласно чл. 28 от ППЗСПЗЗ и към този момент не може да бъде идентифицирана общинската собственост. Срещу този отказ е депозирана в законния срок жалбата и тя е основателна. Постановеният отказ е индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване. Според § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ - ДВ бр. 13 от 09.02.2007 г., "в случаите на учредено право на ползване върху земи-общинска собственост, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато стойността на земята не е заплатена, ползвателите в едногодишен срок от влизане в сила на закона могат да поискат определяне на оценка съгласно чл. 26, ал. 3 и да я заплатят в 3-месечен срок от влизането на оценката в сила. Именно от това си законово право се е възползвала жалбоподателката. Обстоятелството, че няма одобрен ПНИ е правноирелевантно, а представеният Протокол № 5/20.02.2008 г. на ОС - Аксаково не засяга мотивите на направения отказ, тъй като приетото с него спиране на производството по оценки на имотите по § 29 е времево извършено 7 месеца след оспорения отказ и няма никаква индивидуализация на имотите, преписките и заявителите по тях, поради което не може да се прецени дали това спиране се отнася до жалбоподателката. Освен това приетото от Общинския съвет спиране не може да противоречи на разпоредбите на закона. В чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ е разпоредено за срок от 5 години да не се извършват определени действия, но първо, те не касаят процедурата по § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и са точно определени в 2 точки, които не могат да се тълкуват разширително и второ, в чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е посочено, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване правата на собствениците, като в направения отказ не се уточнява дали именно за такава собственост става дума и дали това има отношение към предоставения за ползване имот на жалбоподателката. Пред вид на това съдът е намерил обжалваният отказ за незаконосъобразен и следва да бъде отменен като немотивиран- чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон-касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се следното: Видно от събрания доказателствен материал, в хода на съдебното дирене е представен Протокол № 5/20.02.2008 г. на Общински съвет - Аксаково, в частта му за решение по т. 5.13,с което е спряно производството по оценки на имоти по реда на § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в терени по § 4 от същия закон, посочени в приложение № 1,в което е посочено и селищно образувание "Черноморска Панорама". Решението на ОС няма за цел да описва или индивидуализира подробно всеки имот, то е бланкетно и се отнася за всички имоти, попадащи в границите на изброените местности. Индивидуализация на имотите не може да се постигне пред вид на обстоятелството, че за всички местности, попадащи в приложение № 1,няма изработени и одобрени ПНИ и регистри на собствениците към тях и имотите не могат да се опишат с техните технически параметри/площ, граници и др., респективно-да бъде посочена собствеността върху тях. Неправилно е и становището на съда относно обвързаността на процедурата по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ със забраната по чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ и тази на чл. 19, ал. 1 от същия закон. Дори и в изменената редакция на чл. 19, ал. 8 е запазена забраната/понастоящем чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ /на разпоредителни сделки със земи по ал. 1 на същия чл. и извършването на обстоятелствени проверки по реда на чл. 587 от ГПК, но производството, което се е развило пред адм. орган, а впоследствие - пред административния съд е относно извършване на оценка на имот, предоставен за ползване по реда на § 4 от ЗСПЗЗ. Наред с това, м. "Черноморска панорама" е обявена за селищно образувание с местно значение/ДВ бр. 94/17.11.2000 г., т. е. характера на земята не е земеделски. Именно поради това, че земите не са земеделски, общината не може да се позове на правото си на собственост по чл. 19, ал. 1 от закона и на това основание да извърши оценка на имота. Отделно от горното, атакуваното съдебно решение и неправилно и като краен извод. Съдът е разпоредил връщане на делото като преписка на административния орган и изготвянето на оценка съгласно § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но съгласно разпоредбата на ал. 3, компетентният орган да извърши оценката е Общинският съвет, а не кметът на общината - от една страна изводът на съда противоречи на закона, а от друга-поставя в невъзможност кмета на общината да изпълни съдебния акт, като определи оценка на имота-Дори и да бъде направена такава оценка, то тя ще е нищожна, като извършена от орган, неразполагащ с необходимата за това компетентност. Ответната страна - Диана Димитрова Стойкова, чрез пълномощника си - адв. Петър Владов, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за правилно. Обжалваният отказ е за провеждане на процедура по оценка на предоставена за ползване земя. В писмото не се сочи, че такава оценка ще бъде изготвена при наличието на някакви обстоятелства, а по същество прегражда пътя за провеждане на такава процедура по отношение на касатора. Съвсем неправилно в жалбата се сочи съществуващата забрана за разпоредителни сделки със земи по чл. 19, ал. 1 и извършването на обстоятелствени проверки по реда на чл. 587 от ГПК. В настоящия казус не сме изправени пред тази хипотеза, защото касатора има качеството на ползувател с валидно учредено право на ползване. Неоснователно е и оплакването за формулировката в диспозитива на решението относно връщане на преписката на административния орган. Съдът не е указал кой административен орган ще следва да извърши процедурата-това следва по силата на императивната законова норма. По изложените съображения моли да се остави в сила съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Правилно и законосъобразно решаващият съд е отменил отказ на Кмета на Община Аксаково за започване на процедура по § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обективиран в писмо УТ-53-Д /14/16.07.2007 г. Атакуваният съдебен акт е изготвен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с материалите по делото. Приетото от ОбС Аксаково спиране безспорно не може да противоречи на изрични законови разпоредби. Забраната съдържаща се в разпоредбата чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ не касае процедурата по § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, а освен това в отказа не е уточнено дали става въпрос за общинска земя останала след възстановяването на правата на собствениците, респективно дали това обстоятелство има отношение към предоставения за ползване имот на Диана Димитрова Стойкова. Водим от гореизложеното намирам, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил доводите на страните, представените доказателства и направените от него изводи не противоречат на материалния закон. Отказът на кмета, обективиран в оспореното писмо е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, тъй като безспорно засяга правата на жалбоподателката в качеството и на бивш ползувател с права по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността на предоставения и за ползване имот съобразно изискванията на закона. Съдът правилно е приел, че оспореният отказ е немотивиран и го е отменил. Изложените в изричния отказ обстоятелства са неотносими към производството по § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, както и към разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ /чл. 19, ал. 11/. Производството по § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е производство, регламентирано в закон. Приложеното по делото решение на ОС е извадка и не съдържа приложение № 1.Освен това е недопустимо с решение на ОС да се спират общо процедури, регламентирани по реда на закон, както правилно е приел съда. Правилно съдът е приел, че преди постановяването на акта административният орган не е изяснил релевантни за спора обстоятелства относно вида на собствеността на процесния имот - общинска собственост към момента на предоставянето на правото на ползване или земя, останала след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Неоснователен е и доводът, че не е приложим ЗСПЗЗ, тъй като процесния имот не бил земеделска земя, защото е включен в границите на урбанизирана територия. В приложното поле на ЗСПЗЗ се включват и бившите зем. земи, които са включени в урбанизираните територии. Неоснователни са и доводите, че имотът не можел да се опише с технически параметри, като се има пред вид, че е включен в урбанизирана територия. Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ /нова разпоредба, приета с ЗИД на ЗСПЗЗ - ДВ, бр. 13/2007 г./, оценките на общински земи, върху които е било учредено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 4 от ПЗР, се определят с решение на общинския съвет по реда на Закона за общинската собственост. Определената от общинския съвет цена не може да бъде по-висока от оценката, определена по реда на ал. 2 /по Наредба, приета от МС/. Обстоятелството, че компетентният орган за определяне на оценката на земята, предоставена за ползване, е Общинският съвет, не може да обоснове извод за законосъобразност на отказът на кмета, предмет на спора, а може да доведе до извод за нищожност на постановения по същество отказ на кмета, което е по-висок по степен дефект на адм. акт, респективно - до решение по същество, с което същият се прогласи за нищожен административен акт. Касационното производство обаче е образувано по жалба от кмета на общината, а положението на касатора не би могло да се влошава с постановеното от касационната инстанция решение. Освен това в диспозитива на оспореното съдебно решение е посочено, че се връща делото като преписка на административния орган за продължаване на процедурата по § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и изготвянето на оценка съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ. След като кметът на общината сам счита, че не е компетентният орган за определяне на оценката, е следвало да не постановява нищожен административен акт - отказ по направеното искане, а да препрати искането заедно с цялата преписка на компетентния орган - Общинския съвет. Независимо, че с решението не е прогласен отказът за нищожен, а е отменен, постигнатия краен резултат е правилен, тъй като в правния мир оспорената заповед вече не съществува. По изложените съображения касационната жалба на посочените в нея касационни основания е неоснователна и решението на административният съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,