Решение № 13850 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Мансур, [гражданство], действащ лично и като законен представител на малолетния си син Р. М., чрез адв. Радославова, срещу решение 4262 от 29.07.2020 г. по адм. д. 4772/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което се отхвърля жалбата им срещу решение 5164 от 20.08.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателите е отказано предоставянето на статут на бежанци и хуманитарен статут. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни норми, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неоснователно не е кредитирал променена религиозна принадлежност на касатора и произтичащите от това последици при евентуално връщане в страната по произход. Не е отчетен най-добрият интерес на детето, съобр. §1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Излагат се доводи за продължаващото насилие в страната му по произход с оглед променените религиозни убеждения и постановена смъртна присъда. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Минкова, оспорва жалбата като неоснователна. Представя актуална справка на ДАБ за положението в [държава]. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Спорът пред настоящата инстанция се разглежда повторно при условията на чл. 225 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирани лица, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение 16564/04.10.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Мансур. Това решение е обжалвано по съдебен ред и с влязъл в сила съдебен акт оспорването срещу административния акт е било отхвърлено и последният е придобил стабилитет. Въз основа на последваща молба, подадена на осн. §1, т. 6 от ДР на ЗУБ е образувано ново производство за предоставяне на международна закрила. Като нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на заявителя е предоставено свидетелство за водно кръщение, т.е. че приел е [религия], както и е декларирал обстоятелството, че в страната по производството е пристигнал малолетният му син Р. М., от когото, чрез законния си представител М. Мансур (баща), е подадена отделна молба за предоставяне на международна закрила. Двете молби са разгледани в общо производство. С решение 5164/20.08.2019 г. на председателя на ДАБ, което е било предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд, е отказано предоставянето на статут на бежанци и хуманитарен статут на лицата. За да отхвърли оспорването срещу този административен акт административният съд е изложил съображения, че напускането на страната на произход не се е дължала на сочените нови религиозни убеждения, поради което са налице изключващите предоставянето на международна закрила предпоставки на чл. 8, ал. 6 и чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Прието е за недоказано твърдението за нарушаване и несъобразяване с висшите ценности на детето, доколкото Р. М. е пристигнал легално в България, а майка му се намира в страната по произход. Решението е правилно. Условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са изчерпателно посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и следва да са свързани с основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради изразено политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието на едно лице да се завърне в държавата си по произход. В по-голямата си част касационните доводи касаят факта, свързан с променените религиозни убеждения на М. Мансур, които обаче са се формирали и настъпили значително след пристигането му в България. Цитираното от касатора решение от 23.03.2016 г. на ЕСПЧ по заявление 43611/11 дело F.G. v. Sweden не се припокрива напълно с фактическата обстановка по настоящия случай. На първо място, при първоначално отправеното искане до властите в Швеция за предоставяне на международна закрила молителят вече е бил приел нова вяра [вероизповедание], но това обстоятелство не е било предмет на обсъждането, тъй като не е било приведено като довод от самия молител. С решението се сочи, че властите е следвало да преценят тези обстоятелства в съвкупност с оглед истиността на промяната на религията и евентуалните последици от връщането на кандидата в страната по произход. В настоящия случай обстоятелствата по приемане на кръщението от М. Мансур, както и евентуалните последици от връщането му в страната по произход, са били подробно обсъдени. В тази връзка следва да се има предвид и по-ново решение на Съда на ЕС от 04.10.2018 г. по дело C-56/17, с чиито мотиви се приема, че твърдения за опасност от преследване поради религиозни убеждения, посочени в искане за предоставяне на международна закрила, трябва да се преценяват с оглед тяхната тежест, а твърденията за приемане на новата религия са просто отправна точка при оценяването на фактите и обстоятелствата по случая (§ 83 и 84). В случая съществено е обстоятелството, че той не е приел християнството в страната си по произход. Представеното удостоверение за водно кръщение не доказва значими факти към ЗУБ, тъй като дори и да обективира действителни факти, то те са възникнали след пристигането му страната по производството. Дори и да се приеме, че М. Мансур действително е приел [религия] в България, то това не е израз и продължение на негови религиозни убеждения и вярвания, формирани още в страната му по произход и по причина на които е бил преследван или е съществувало риск от преследване и поради това е напуснал страната си по произход. Това обстоятелство не се оспорва от страните. Това се доказва и от приобщените данни по преписката. В проведено интервю на 17.07.2017 г. касаторът, на въпроси, свързани с религията, уточнява, че е [вероизповедание], който е напуснал страната си за да отиде в Германия. При изброяване на причините, поради които е напуснал страната си не се сочат формирани нови религиозни убеждения, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че напускането на страната по произход не се дължи на това ново обстоятелство, което да попада в хипотеза за предоставяне на международна закрила. Също така, видно от данните по делото е, че в съдебното производство пред АССГ е представено свидетелство за водно кръщение от християнска църква "Мисията" относно приемане на [религия] от М. Мансур. Това свидетелство обаче е издадено на 15.09.2018 г., тоест, два месеца след влизане в сила на съдебното решение, с което е потвърдено решението за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по първоначално подадената молба и година и половина след първоначално подадена молба за предоставяне на международна закрила. Ето защо по делото липсват категорични данни, че чужденецът действително е променил религията си в резултат на негова дълбока убеденост и осъзната решимост, а напротив, налице са индикации за изключващите обстоятелства по чл. 8, ал. 6 и чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Също така следва да се има предвид, че касаторът е знаел, че след приемане на християнската вяра хипотетично би бил обект на обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, но е предприел кръщение знаейки, че вече му е отказано предоставянето на международна закрила и предстои връщането му в страната по произход. Твърдението, че при евентуално връщане в страната по произход касаторът би подлежал на нечовешко и унизително отношение в следствие на променените религиозни убеждения се оборва от наличната по делото официална справка на ДАБ за положението на новопокръстените християни в [държава] (стр. 32 от делото) като е прието, че М. Мансур би могъл да изповядва дискретно новите си убеждения, доколкото при кръщението същият не е приел ново християнско име. При оценката на висшите интереси за детето са преценени обстоятелствата, че детето, на самостоятелно основание, и баща му, не са обекти, попадащи в хипотезата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, детето не е приело кръщение, майка му живее в страната по произход. Първоинстанционният съд обосновано е посочил, че фактът, че детето се е интегрирало успешно в Република България не е от категорията на достатъчните обстоятелства за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Останалите обстоятелства по жалбата са били предмет на разглеждане в производството пред административния орган, приключило с постановяване на решение 16564/04.10.2017 г. на председателя на ДАБ, което е придобило стабилитет и не подлежи на инцидентен съдебен контрол и преразглеждане, вкл. и по аргумент от чл. 8, ал. 2 от АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение