Решение № 26 от 6.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2603/2019 г.

Решение № 26 от 6.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2603/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 760 от 13.11.2019 г. по касационната жалба на "Дей Енерджи" ЕООД гр. Пловдив, представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 408 от 1.04.2019 г. по в. гр. д. № 466 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което потвърдено решение № 4321 от 13.12.2018 г. по гр. д. № 14848/2018 г. на РС - Пловдив в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 344, ал. 1 и ал. 2 КТ, както и в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 12 715 лв., обезщетение за оставяне без работа за периода 25.04.2018 г. -18.09.2018 г., ведно със законната лихва от 11.06.2018 г. и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 14 143 лв. до 15 600 лв., а е отменен акта на РС Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 1 427.30 лв. / разлика между 14 143 лв. и 12 715 лв. / и вместо това е постановено друго, с което е уважен и в тази част и са присъдени следващите се държавни такси и разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира всички направени по делото разноски. Обжалването на въззивния акт е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса: Как се определя каква е работата при сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и може ли съдът да тълкува разширително клаузата за срочност, като приеме, че тази работа не се изчерпва с работата, отговаряща на длъжността, на която работникът е нает, по който е констатирано противоречие с постановени решения по гр. д. № 440/2015 г. на ІV г. о., по гр. д. № 4921/2016 г. на ІV г. о., по гр. д. № 2071/2008 г. на ІІ г. о. В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и желае тя да бъде уважена. Счита, че работата за която е сключен срочния договор е изпълнена. Работникът – и от обявата, по която е кандидатствал за работата, и от проведеното с него интервю и с оглед квалификацията си, е бил наясно за какъв срок се назначава. Към момента не е възможно да изпълнява каквато и да е било дейност, защото геодезическите дейности са приключени. Представя писмени бележки и списък за разноски в настоящето производство в размер на 4 047. 90 лв. Постъпили са писмени бележки от ответника Н., чрез процесуалния представител адвокат Р., с което потвърждава изразеното в отговора становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че съобразно посоченото в трудовия договор, същият следва да се определи като сключен за неопределено време, поради което прекратяването му на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е незаконосъобразно. Желае въззивния акт да бъде потвърден. Претендира направените разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Съгласно чл. 67, ал. 1 КТ, трудовият договор може да бъде сключен като срочен или за неопределено време, като съгласно ал. 2 на същият чл. 67, за да се счита договора, сключен за неопределено време, следва в него да не е включена изрична уговорка за срок. Когато договорът е срочен, срокът на действието му трябва или да е точно определен, или да е определяем въз основа на други елементи от съдържанието му. Следва да бъде споделена съдебната практика, съдържаща се в горепосочените решения по гр. д. № 440/2015 г. на ІV г. о., по гр. д. № 4921/2016 г. на ІV г. о., по гр. д. № 2071/2008 г. на ІІ г. о., съгласно която при сключен срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ /за довършване на определена работа/, срокът е определяем съобразно уговорената между страните работа, дефинирана по вид, обем и качество още към момента на сключването му. С реализирането на възложената работа се изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и по силата на постигнатата договореност, трудовото правоотношение се прекратява. Доколкото срокът на договора е съществен елемент от същия, работникът следва да е наясно с времетраенето на трудовото му правоотношение. При неяснота или при наличие на възникнали спорове между страните, договорът /включително и този по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ/ се тълкува по правилата на чл. 20 ЗЗД, за да бъде изяснена действителната обща воля. По делото са установени следните факти: Между страните по делото е сключен на 6.10.2017 г. трудов договор, по силата който ищецът е приел да изпълнява длъжността "геодезист" в предприятие "Дей Енерджи" ЕООД. Договорът е сключен на 6.10.2017 г., с правно основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа. В срок на договора е посочено: "до приключване работа по проект "Жилга". /Касае се за соларен парк "Жилга", находящ се в Република Казахстан, за който - видно от представения договор за строителни услуги, супервизия и контрол от 2.10.2017 г. ответното дружество "Дей Енерджи" ЕООД е било наето за извършване на определени дейност от "Дей Енерджи"/. Ищецът е бил командирован неколкократно, с нарочни заповеди само за извършване на геодезически дейности по изграждане на фотовлаична централа през периодите: 15.10.2017 г. - 13.11.2017 г., 21.11.2017 г. - 20.12.2017 г., 9.01.2018 г. - 7.02.2018 г., 8.02.2018 г. -8.03.2018 г., 9.03.2018 г. -7.04.2018 г. Със заповед от 20.04.2018 г., трудовото му правоотношение е прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ - поради приключване на геодезическите дейности на обекта "Жилга". С гласни доказателства /показанията на свидетеля Н., заемащ длъжността "мениджър геодезия"и участвал в конкурсната комисия при назначаването на ищеца/ е установено, че още при провеждане на интервюто, на ищеца е обяснено, че неговата работата ще изисква изпълнение на геодезически задачи на обект в Казакстан, като геодезическата част от работата ще приключи до към месец май 2018 г. Според свидетеля работата е приключила по-рано, през месец април 2018 г., когато всички занимаващи се с геодезическата част окончателно са се прибрали. Била е изградена геодезическа мрежа с местно предназначение, обслужваща обекта, проектирана е и е изпълнена вертикална планировка и е извършено трасиране. След като е приключила геодезическата, за изпълнение е останала само консултантска работа. Въззивният съд е приел уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ за незаконосъобразно, пред вид обстоятелството, че договорът между страните е сключен "до приключване работа по проект "Жилга", без конкретизация, че се визира само геодезическата част от нея и с оглед наличните по делото доказателства, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение цялостната работа по проекта не е приключила. Въззивният съд е счел за ирелевантно за спора приетото от него, на основание чл. 266, ал. 2, т. 3 ГПК, доказателство – споразумение от 21.12.2018 г. към договор за строителни услуги, супервизия и контрол от 2.10.2017 г., съгласно което към посочената дата "всички дейности и услуги, възложени на изпълнителя "Дей Енерджи" ЕООД" са "изцяло завършени и приети, съответно на 3.04.2018 г. и 4.04.2018 г., за което страните са съставили и подписали надлежни документи – Акт № 1 и Акт № 2 за установяване на изпълнени видове работи", пред вид липсата в сключения с ищеца договор на позоваване на договора от 2.10.2017 г. и с оглед датата на представеното споразумение 21.12.2018 г., от която следва извод, че на обекта "Жилга" е продължило извършването на дейности след прекратяване на трудовото правоотношение на 20.04.2018 г. Имайки пред вид така изложените мотиви и даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. В конкретния случай работодателят, върху когото е доказателствената тежест, е установил, че към момента на сключване на договора /при първоначалното определяне на вида и обема на работата/ между страните не е съществувала неяснота. Установява се, че на 2.10.2017 г. работодателят е сключил договор за извършване на строителни услуги, супервизия и контрол за соларен парк "Жилга", находящ се в Република К.. Във връзка с необходимостта от изграждане на геодезическа мрежа с местно предназначение, обслужваща обекта, той е обявил в jobs. bg, че търси "геодезист, временна/сезонна работа/пълно работно време"/вж. обявата/. С гласни доказателства е установено, че по време на интервюто отново е било потвърдено, че се касае за работа с определен срок, че целта е изпълнение на геодезически задачи на обект в Казакстан, като работата ще е "до към месец май 2018 г. " При тези условия, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, на 6.10.2017 г. страните са сключили срочен трудов договор, по силата който ищецът е приел да изпълнява длъжността "геодезист". Съгласно длъжностната му характеристика, основните му задължения са свързани с гоедизическа дейност: "самостоятелно или в екип извършване на полска или канцеларска работа, свързана с производствени задачи", "да умее да работи с измервателна техника- тотална станция, нивелир, GPS", да може да работи с конкретно посочена компютърна техника и "отлично специализиран софтуер за обработка на геодезически измервания". При така установените безспорни факти, настоящият съдебен състав приема, че независимо, че в трудовия договор погрешно е написано, че срокът е до "приключване работа по проект "Жилга", с оглед посоченото правно основание, квалификацията на ищеца и условията, при които е назначен, за него не е имало съмнение, че ще престира труда си именно като "геодезист" и че е назначен до приключване на изпълнението на геодезическите задачи. Целта на трудовия договор е престиране на работна сила и няма логика да се назначава работник без необходимост от полагане на труд съобразно неговата квалификация. В този смисъл не може да бъде споделена тезата на ответната страна, че договорът е сключен за неопределен срок, поради съществуваща неяснота за времетраенето му. Установен е и факта на приключване /поради изпълнение/ на уговорените геодезически дейности, поради което прекратяването на срочния трудов договор за определена работа на посоченото специфично основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е законосъобразно. Като е приел друго, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество, с отхвърляне като неоснователни на предявените взаимно обусловени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение