Решение № 576 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2008 г.

Решение № 576 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Диян Христов Цонев, жив. в гр. Добрич, срещу Решение № 641/25.04.2008 г. по адм. дело № 1897/2007 г. на Варненски административен съд, първо отделение, шести състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 08 -00 -218/22.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 596/23.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който са му определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2003 г. - 880 лв., за м. 12.2004 г. - 3 401,86 лв., за м. 02.2005 г. -896,52 лв., за м. 04.2005 г. -1 640 лв. ведно с лихвите за забава и на основание чл. 6, ал. 8 КСО са му определени задължения в размер на 1653,20 лв. за 2002 г. и на основание чл. 157, ал. 6 КСО вноски ДЗПО за 2002 г. в размер на 123,20 лв. и съответните лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, навежда доводи и за липса на мотиви по определени съществени за спора факти - съществено съдопроизводствено нарушение и иска отмяната му и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е изложил доводи, че между жалбоподателя и неговите съконтрагенти са сключени лицензионни договори, по които Цонев е лицензополучател и получава лицензии за производство на определени сортове семена от лицензодателите, срещу което им дължи лицензионно възнаграждение "Роялти" в натура - част от произведените от него семена. Съдът е приел, че законосъобразно с РА е установено, че Цонев е престирал уговореното количество произведени семена, без да издаде фактура и да начисли ДДС, въпреки че същото представлява доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) При това правилно данъчните органи са приели, че данъчната основа на тези нефактурирани доставки следва да се определи при условията на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗДДС - по пазарна цена и са доначислили ДДС в съответните данъчни периоди в горепосочените размери. За 2002 година е установено, че жалбоподателят е земеделски производител, но е извършвал и друга търговска дейност, поради което не са налице предпоставките на чл. 6, ал. 9 КСО и са му определени правилно за внасяне осигурителни вноски и вноски ДЗПО. Макар и да липсват мотиви защо насрещната престация - заплащане на роялти в натура е самостоятелна доставка, този извод като цяло кореспондира с нормата на чл. 34, ал. 1 от ППЗДДС (отм.). В случая срещу доставката на услуга за целите на ЗДДС - предоставяне на ползването на правото върху сертифициран растителен сорт, касаторът се е задължил да заплати възнаграждение в натура и го е направил. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) когато цялото и част от плащането по доставка е уговорено в стока или услуга, приема се, че се извършват две доставки, при които доставчикът по едната е получател по другата. Съдът обаче не е изследвал дали определеното от органите по приходите данъчно събитие по доставката на жалбоподателя съответства със специалната норма на чл. 34, ал. 2 от ППЗДДС (отм.) - а именно данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на по-ранната от тях. Отделно от това видно от съдържанието на РА и РД, основателно е твърдението на касатора, че данъчната му основа е определена по неговата собствена средна реализационна цена. Не са изложени мотиви и не са събирани доказателства, както от органите по приходите, така и от съда, дали тази реализационна цена е пазарната цена по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.). Основателно е и оплакването за липсата на мотиви за размера на осигурителния доход за 2002 година, върху който са изчислени осигурителните вноски и ДЗПО и непроизнасяне по възражението за несъответствието им. Отделно от това съдът не е проконтролирал и дали обжалваният пред него РА е издаден от материалнокомпетентен орган. Заповедта за определяне на компетентен орган да издаде РА е издадена от Деспина Тодорова, която е упълномощена да възлага ревизии / и съответно да определя компетентен орган да издаде РА (само при отсъствие или ползване на законоустановен отпуск на Дарина Петрова. Доказателства за наличие на някоя от двете хипотези в преписката няма. Съдът е нарушил разпоредбите на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, според която е длъжен и служебно да провери материалната компетентност на издателя на РА, както и задължението си да провери дали директорът на дирекция "ОУИ" му е изпратил напълно окомплектована преписка съгласно чл. 150, ал. 1 от ДОПК) относно доказателства за компетентността на издателя на заповедта за определяне на компетентен орган. С оглед на горното решението следва да бъде отменено като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да върне делото за ново разглеждане от АС. АС при новото разглеждане следва да се произнесе по направените пред настоящата инстанция искания за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното Върховният административен съд, първо "а" отделение