Решение № 2555 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8833/2017 г.

Решение № 2555 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8833/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С., гражданка на Украйна, подадена против Решение № 382 от 22.06.2017 г., постановено по адм. д. № 457/2017 г. по описа на Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 4944 от 08.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторката излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като посочва, че същото е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Поддържа се становище, че изложените от съда съображения са формални, историята й не е подробно изследвана, като също така не са изложени аргументи във връзка с положението в страната й на произход. Твърди се, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрк. Д. П., в съдебното заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба рег. № УП-13218/10.03.2015 г. до ДАБ Т. С. поискала международна закрила от Р. Б., но с Решение № УП-Б-2/22.01.2016 г. производството по молбата е прекратено на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ във връзка с подадена молба за оттегляне на молбата за закрила и изявено желание за завръщане в страната си по произход. Процесното производство е образувано по молба вх. № 459/01.09.2016 г. на РПЦ - с. Б. под. Т. С. посочила, че е гражданка на Украйна, религия - православна християнка, етническа принадлежност - украинка. С Решение № 4944 от 08.03.2017 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на чужденката. За да отхвърли жалбата, съдът приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че изложените причини за напускане на страната на произход на чужденеца, не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец. Прието е, че видно от изявленията на Т. С., същата не е била преследвана в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на чужденката и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Решението е правилно. Правилно съдът е посочил, че от изложените от Т. С. причини за напускане на страната по произход не се установява същата да е била лично преследвана в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, поради което не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Жалбоподателката е заявила, че не е имала никакви проблеми с украинските власти, а причината, поради която не желае да се завърне в родината си, е опасението й за евентуална военна мобилизация на съпруга й, както и заради отношението на другите жители на Украйна спрямо тях. Също така, по делото няма данни и за осъществено по отношение на жалбоподателката преследване от страна на екстремистки организации и формирования, които контролират района на Украйна, в който тя е живяла. Причините, които са я накарали да напусне страната и да не желае да се върне в нея са свързани с въоръжения конфликт в източната част на Украйна. Поради това, пред касационната инстанция тя се позовава приоритетно на наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за убежището и бежанците, както и на забраната за връщане на чужденци. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на Т. С.. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се по делото, е приел, че липсват доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от предоставените официални справки за обстановката в Украйна, и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Към настоящия момент в Украйна липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на търсещия закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Следва да се посочи, че Т. С. не напуска Украйна за пръв път. Предишния път тя се е завърнала там доброволно, отказвайки се от молбата си за закрила, подадена пред ДАБ, и прекарва в Украйна четири месеца, след което отново с виза идва в България и подава молба за закрила. Въз основа на посоченото, не може да се приеме, че чужденката действително е изпитвала страх от преследване или страх за живота и здравето й. В представената пред касационния съд справка № МД-129/09.02.2018 г. на дирекция "Международна дейност при Държавната агенция за бежанците, която съдържа актуална информация за ситуацията в страната, се посочва, че спорадичните сражения в рамките на въоръжения конфликт в И. У. не са престанали, въпреки споразумението за прекратяване на огъня, постигнато между двете страни. Както въоръжените сили на Украйна, така и проруските сепаратисти, продължават да извършват нарушения на международното хуманитарно право. Икономическият растеж е много нисък, бедността остава висока, като един от основните проблеми в Украйна е голямата корупция. Във връзка с изложеното, следва да се посочи, че правилни и обосновани са изводите на състава на АС Х. за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Обстановката в страната на произход на чужденката не разкрива такава висока степен на опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, в който смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Събраните доказателства по делото, както и данните от бежанската история на жалбоподателката, не установяват наличието на основателен страх от преследване, поради изброените в чл. 8 ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства, като визираните в чл. 9 ЗУБ. В този смисъл направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 8 и 9 ЗУБ по отношение на Т. С., гражданка на Украйна, е обоснован. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,