Решение № 8622 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2021 г.

Решение № 8622 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, правоприемник на ТД "Северна морска", подадена чрез пълномощника му юрк. Сърбинска, против решение № 1705/30.08.2021 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, постановено по адм. д. № 3359/2020 г., с което е отменено негово решение с рег. № 32-356152/03.12.2020 г. към MRN19BG002002001777R0/01.02.2019 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 450 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. В писменото си становище от 09.09.2022 г. жалбоподателят заявява искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с поставени от него въпроси.

Ответникът по касационната жалба - "Рубо груп" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Антон Тайнер" № 56 - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Симеонов в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. С допълнителна писмена молба от 27.09.2022 г. представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Пловдив е било решение с рег. № 32-356152/03.12.2020 г. към MRN19BG00 2002001777R0/01.02.2019 г. на директора на ТД "Северна морска", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК) във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във вр. с чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл. 77, § 1, б. "а" вр. чл. 85, § 1 вр. чл. 101, § 1 вр. чл. 102 от същия регламент във вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 ЗМ във вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС вр. чл. 59 АПК е: 1. отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока № 27 "електрически колелета – 4 броя" по митническа декларация MRN19BG00 2002001777R0/01.02.2019 г.; 2. определена митническа стойност на посочената стока в размер на 510,57 лв. за брой, като база за определяне на митническата стойност е посочена MRN18BG002002H0017850/01.02.2018 г.; 3. коригирана митническата стойност на стока № 27 "електрически колелета – 4 броя" на 2042,28 лв.; 4. установени са допълнителни задължения за: мито (А00) в размер на 92.80 лв.; окончателно антидъмпингово мито (А30) в размер на 960.44 лв.; окончателно изравнително мито (А40) в размер на 266.01 лв. и ДДС (В00) в размер на 573.17 лв. (общо публични държавни вземания в размер на 1 892.42 лв.) заедно с лихва за забава на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 01.02.2019 г. "Рубо груп" ООД декларира за режим "допускане за свободно обращение" с митническа декларация MRN 1900BG00200201777R0/01.02.2019 г. стоки – 1079 колелета, 17 914 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставката FOB Нингбо. Стока № 27 от процесната митническа декларация е описана като "ел. колелета – 4 броя", деклариран код по ТАРИК 8711609010, 56 кг. нето тегло, 68 кг. бруто тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 123. 92 лв. Към митническата декларация са приложени: фактура № RG2018018 от 20.12.2018 г., спедиторски коносамент № SENB180176, уведомително писмо от "Хаба Спед Логистик" ЕООД, линеен коносамент № YMLUM232376661, фактура за морско навло, терминални и други разходи, платежни нареждания за внесени суми за мито и ДДС към бюджета. Съгласно приложените документи изпращач и износител на стоките е китайското дружество Yiwu Tianxu International Trading Co. Limited. Към датата на регистриране на МД с MRN 1900BG00200201777R0/01.02.2019 г. за стока № 27 "ел. колелета", произход Китай, е деклариран код по ТАРИК 8711 60 90 10, попадащ в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/72 на Комисията от 17.01.2019 г. за налагане на окончателно антидъмпингово и окончателно изравнително мито. Деклариран е допълнителен код по ТАРИК С999 със ставка на окончателното антидъмпингово мито 62. 10% и окончателно изравнително мито 17. 2%, предвидени за произведените електрически велосипеди от други дружества.

Със съобщение ОСМ(2020)9314-06.04.2020 по чл. 45 от Регламент (ЕО) № 515/97, наричан "Регламент относно взаимопомощта", българските митнически власти са уведомени от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за резултатите до този момент от започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингово и изравнително мита при внос на електрически велосипеди от Китайската народна република, класирани с кодове по КН 8711 60 10 и 8711 60 90 чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители. След извършен анализ на данните от Surveillance II, OLAF е определил праг от 220 EUR като най-ниска средна единична цена за електрически велосипеди за периода м. юли 2018 г. – м. февруари 2020 г., т. е. за възможно най-евтините велосипеди.

Сравнението на декларираната от вносителя единична цена в митническата декларация – 123. 92 лв. при курс 1.9.5583 лева за евро (62 € за брой електрически велосипед според фактурата на изпращача) и установената от OLAF най-ниска средна единична цена в размер на 220 € за период, включващ датата на процесния внос, показва, че действително фактурната цена е значително занижена. С това в случая митническият орган обосновава съмненията си по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, параграф 1 от МК като метод за определяне на митническата стойност.

На основание чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение са поискани от декларатора за нуждите на допълнителната проверка документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. Тъй като такава не е предоставена, административният орган е счел, че съмненията му не могат да отпаднат и съгласно чл. 140, § 2 от същия регламент е обосновал извод за това, че митническата стойност на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 МК.

Тъй като за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности за идентични стоки, митническата стойност е определена по реда на чл. 74 § 2 б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е възприета тази по MRN18BG002002Н0017850/01.02.2018 г., а именно – митническа стойност в размер на 510. 57 лв. /бр.

В изпълнение на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 "Рубо груп" ООД е уведомено с писмо от 08.10.2020 г., че ще се пристъпи към издаване на решение. В указания срок вносителят е изразил становище и възражение относно съобщените му мотиви, като конкретно относно процесната стока е посочил, че електрическите велосипеди са закупени директно от склада на китайския посредник (износител). Същите са били с повредени двигатели и липсващи основни части. Не са закупени с цел продажба, а за лично ползване. Към датата на становището (м. ноември 2020 г.) само два от велосипедите са поправени и се ползват.

Въз основа на така установените факти съдът е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. За да отмени същото, е обосновал извод за това, че решението на митническия орган е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон със следното:

1. Липсват мотиви в административния акт, обосноваващи по безспорен начин съмненията по смисъла на чл. 140 от Регламента за прилагане в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, доколкото не са посочени конкретни данни за други вносители на стоки, които да имат сходни характеристики и обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия.

1. Не са налице и предпоставките за приложението на чл. 74 § 2 б. "б. " от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тъй като формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на цитираната по-горе разпоредба, още повече, че по преписката не е представената приетата като аналог митническа декларация.

1. От представената справка от митническата информационна система МИСЗА, която се твърди, че е послужила при анализ на процесните стоки за определяне на митническата стойност, е видно, че освен приетата като аналог митническа декларация от 01.02.2018 г., са налице данни и за други вносители на сходни стоки на други стойности, различни от приетата от митническите органи, които обаче не са били взети предвид. В тази насока е посочено, че неприетите от митническите органи стойности са значително по-ниски от приетата от тях, което от своя страна противоречи на разпоредбата на чл. 141 § 3 от Регламента за прилагане.

1. Липсва изследване за сходство на стоките в неговата пълнота. Няма данни да са били изискани допълнителни доказателства от въпросния вносител – договори, сертификати и/или данни за вида, в който е била закупена стоката, още повече, че от страна на жалбоподателя са подадени данни, че закупената стока – "ел. колелета" са били с повредени двигатели и липсващи основни части. Неправилно видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количествата и качеството на износителя (производител или посредник) не са изследвани в хода на административното производство, като безспорно оказващи влияние на цената на стоките.

Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Правилно Пловдивският административен съд е определил основния спорен въпрос между страните по делото, който е за това, дали са налице основанията за неприемане на декларираната договорна стойност като метод за определяне на митническа стойност по реда на чл. 70, параграф 1 от МК и определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно, при положителен отговор на този въпрос – законосъобразно ли е определена митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд в настоящия спор е длъжен на първо място да провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 МК /т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft/.

По тази спорен въпрос касационната инстанция приема следното:

Според цитираното решение на СЕС допустима е практика на митническите органи като разглежданата в главното производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки, когато митническата стойност на внесените стоки е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, което поражда съмнение, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по смисъла на чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447, съответстващ на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92, отм. и тези съмнения не са отпаднали след представянето на допълнителна информация от вносителя.

Вярно е, че в случая митническите органи не са установили средна статистическа стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, 14) от регламента за прилагане, но доколкото са се позовали на установената от OLAF възможно най-ниска средна единична цена за най-евтините електрически велосипеди, а сравнението между фактурната стойност на процесната стока с нея показва, че първата е в пъти по-ниска, то следва да се приеме, че съмненията са основателни и те не са отпаднали, доколкото освен фактурата вносителят не е представил други документи, доказващи, че именно фактурната стойност е договорената цена. Вносителят заявява, че не разполага с договор или търговска кореспонденция. Тази възможно най-ниска средна единична цена за най-евтините електрически велосипеди е потвърдена и в доклада на OLAF - ОСМ(2021)37377 – 29.12.2021 г., представен с касационната жалба. Нещо повече, в него на стр. 12 по отношение вноса в България е посочено, че констатираните единични цени от около 200 € са под минималната търговска стойност за най-евтините електрически велосипеди. По аргумент на т. 48 и т. 49 от Решението на СЕС от 16 март 2017 г. по дело С-47/16, Veloserviss, докладът на OLAF може да бъде взет предвид, ако съдържа релевантни обстоятелства и не съдържа само общо описание на съответното положение.

Правилно обаче първостепенният съд е приел, че митническият орган не е доказал, че законосъобразно е определил новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Позовавайки се на договорната стойност по митническа декларация MRN18BG002002Н0017850/01.02.2018 г., той не е доказал, че последната касае сходни стоки по определението в чл. 1, § 2, 14) от регламента за прилагане, според което сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

На първо място, от "Рубо груп" ООД митническият орган не е поискал да бъдат представени технически данни и техническа документация за внесените 4 броя електрически велосипеди, нито данни за производител или търговска марка, нито е поискал от дружеството да представи документи, доказващи извършените от него ремонти на двигателите на електрическите велосипеди, за да се установи дали действително те са внесени повредени (в митническата декларация липсват такива данни).

Както е посочил административният съд в мотивите на своето решение, наред със задължението си да установи необходимите данни за процесните велосипеди, митническият орган е следвало да изиска и от вносителя по MRN18BG002002Н0017850/01.02.2018 г. всички документи, с които той разполага, и данни относно търговска марка, производител, технически характеристики на електрическите велосипеди, внесени от него, условията на доставката и разходите за транспорт.

От данните по делото се установява, че с процесната митническа декларация и тази, послужила за определянето на новата митническа декларация, са декларирани електрически велосипеди, съответно 4 броя и 2 броя. Други данни за стоките, за които касаторът твърди, че са сходни, не са налице.

Действително, в оспореното решение липсва анализ относно сходството на стоките по процесната митническа декларация и тази с MRN 18BG002002Н0017850/01.02.2018 г., и това е така, защото не са установени необходимите факти, на базата на които да се направи такъв анализ.

Макар данните от доклада на OLAF да могат да послужат за обосноваване на съмненията на митническите органи, то за последните не е налице нормативно установено задължение да определят нова митническа стойност, която е по-висока или равна на средната единична цена, посочена в доклада. При обосновани съмнения те съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение могат само да приемат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса и да я определят чрез прилагане последователно на букви от а) до г) от § 2 на чл. 70.

Съгласно чл. 141 § 3 от Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, се използва най-ниската от тези стойности. По делото е представена справка относно данните в системата МИСЗА за вносовете в страната на стоки с тарифен номер 8711609010 с произход Китай за периода 23.01.2018 г. – 12.12.2018 г., от които е видно, че внос на електрически велосипеди е осъществяван в този период и при други, по-ниски от 510. 57 лв. договорни стойности за брой (183.50 лв., 229.92 лв. и 83.53 лв.). Тези митнически декларации и придружаващите ги документи, индивидуализиращи стоките, не са изискани и не са обсъдени.

Изложеното по-горе обосновава заключението на първостепенния съд за липсата на изследване за сходство на стоките, дължимо от митническите органи при определянето на нова митническа стойност чрез договорна стойност на сходни стоки, поради неприемане на декларираната договорна стойност, което от своя страна налага извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт.

Настоящият касационен състав намира, че с оглед фактите по делото и спорните между страните въпроси, искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно. В решението си по делото CILFIT от 6 октомври 1982 г. (283/81) СЕС дава тълкуване на разпоредбата на чл. 267, ал. 3 ДФЕС и приема, че задължението за отправяне на преюдициално запитване от национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не е абсолютно. Според мотивите на цитираното решение, тази юрисдикция има право на преценка дали да отправи преюдициално запитване и ако прецени, че поставеният въпрос е ирелевантен за решаването на спора, може да не отправи такова.

По така изложените съображения решението на Пловдивския административен съд като обосновано и правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Същото не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществения обем на предоставена процесуална защита.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение