Решение № 10501 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2019 г.

Решение № 10501 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Русе, седалище и адрес гр. Русе, пл. "Свобода" № 6 срещу Решение № 37 от 06.08.2019 г. на Административен съд, гр. Русе, постановено по административно дело № 397/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение № РД-02-14-491 от 28.05.2019 г. на ръководителя на Националния орган на Програма "Интеррег – V – А Румъния – България" 2014 – 2020 г., поправено с Решение № РД-02-14-549 от 13.06.2019 г., с което на община е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходите по договор с "Инжконсултпроект" ООД, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4, чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. "б) от Закона за обществените поръчки.

І. Становища на страните.

1. Касационният жалбоподател – Община Русе, счита обжалваното решение за недопустимо в една част и неправилно в останалата – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът се е произнесъл с недопустимо решение в частта, с която е приел за нарушен чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), тъй като органът не е приел за осъществено това нарушение. В нарушение на чл. 168 АПК е разширил обхвата на проверката за законосъобразност на оспорения акт. Този довод е относим и за показателя "План за управление на риска", в частта, с която съдът е приел неотносимостта му към предмета на поръчката.

В останалата част съдът неправилно е приел за доказано твърдяното от органа нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. б) от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Счита одобрената от него методика за законосъобразна като сочи, че понятието "достатъчна информация" е различно по значение от понятието "изчерпателна" информация" като законодателят в чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП има предвид първото, а не второто понятие. Позовава се на протоколите от работата на комисията. Счита за неправилно решението в частта, с която е приета липса на обективен критерий, позволяващ сравнение на офертите.

Моли съда да обезсили решението в недопустимата част и да го отмени в останалата. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Трифонова.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Националния орган на Програма "Интеррег V-А Румъния – България", счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е допустимо и правилно.

Съдът правилно е извършил цялостна проверка на оспорения акт по чл. 168, ал. 1 АПК като от изложените фактически основания е извел нарушението на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, а по отношение на подпоказателя "План за управление на риска" само хипотетично е допуснал цененето на същия като неотносим към предмета на поръчката.

Правилен счита извода на съда за незаконосъобразност на одобрената методика и за осъществен състава на нередност по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013).

Прави анализ на методиката и счита за правилни и обосновани изводите на съда за неяснота на това, което участниците би следвало да включат в офертите си над минимално изискуемото.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Л. Капеловска.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 11.08.2017 г., с Решение № РС-01-2116, кметът на Община Русе открива процедура за открита обществена поръчка с предмет "Изготвяне на идеен инвестиционен проект на обект "Реконструкция, рехабилитация и модернизация на бул. "3-ти март", в т. ч. и ремонт и усилване конструкцията на мост при пътен възел "Сарая", гр. Русе, осъществяващ директна връзка с коридор 9 от TEN-T мрежата".

Възложителят определя критерий за възлагане на обществената поръчка "оптимално съотношение качество/цена" при три показателя: "Техническо предложение за изпълнение на поръчката" (ТП), "Предложена цена за изпълнение на поръчката" (ПЦ) и "Предложен срок за проектиране" (СП). Показателят "Техническо предложение за изпълнение на поръчката" включва два подпоказателя: "Разпределение на ресурсите и организация на екипа" и "План за управление на риска", оценявани по тристепенна скала, като основната оценка е за минималните изисквания, съответни на изискванията на възложителя, и по три надграждащи обстоятелства оценявани в съответствие с броя на включването им в техническото предложение.

1. На 17.10.2017 г. Община Русе сключва с "Инжконсултпроект" ООД Договор № ЗОП-111 с предмет "Изготвяне на идеен инвестиционен проект на обект "Реконструкция, рехабилитация и модернизация на бул. "3-ти март", в т. ч. и ремонт и усилване конструкцията на мост при пътен възел "Сарая", гр. Русе, осъществяващ директна връзка с коридор 9 от TEN-T мрежата" на стойност 109 700, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

1. На 13.08.2018 г. между Община Русе и Управляващия орган на програмата "Интеррег V-А Румъния – България" е сключен договор за безвъзмездно финансиране от Европейския фонд за регионално развитие на проект "Инвестиране в пътната безопасност и подобряване на свързаността на Община Русе и Окръг Гюргево с транспортната мрежа TEN-T" в размер на 5 377 480, 12 евро, представляващи 85% от стойността на проекта.

1. На 26.10.2018 г. между Община Русе и Националния орган по програмата "Интеррег V-А Румъния – България" е сключен договор за предоставяне на национално съфинансиране на проект "Инвестиране в пътната безопасност и подобряване на свързаността на Община Русе и Окръг Гюргево с транспортната мрежа TEN-T" в размер на 13% от стойността на проекта.

1. На 30.04.2019 г. ръководителят на Националния орган на програма "Интеррег V-А Румъния – България" 2014 -2020 г. уведомява Община Русе за установена нередност при провеждане на обществената поръчка, въз основа на която е сключен договора с "Инжконсултпроект" ООД, за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. б) ЗОП, квалифицирана по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) и предстоящо определяне на финансова корекция.

1. На 15.05.2019 г. Община Русе представя възражение.

1. На 28.05.2019 г., с Решение № РД-02-12-491, ръководителят на Националния орган на програма "Интеррег V-А Румъния – България" 2014 – 2020 г., на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) определя на Община Русе финансова корекция за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. б) ЗОП, квалифицирана по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата в размер на 5% от засегнатите допустими разходи по проекта или 65 960, 68 евро, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № 219 от 13.11.2018 г. с "Дайрект сървисис" ООД.

1. На 13.06.2019 г., с Решение №РД-02-14-549, ръководителят на Националния орган на програма "Интеррег V-А Румъния – България" 2014 – 2020 г., на основание чл. 62, ал. 2 АПК допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № РД-02-14-491 като вместо определената финансова корекция се чете: "финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № ЗОП-111 с "Инжконсултпроект" ООД. Решението е влязло в сила.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-02-14-191 от 26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Националния орган по Програма "Интеррег VІА Румъния – България" 2014 -2020 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение, поправено, е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд приема, че актът е и материално законосъобразен като са налице елементите на фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013.

По отношение на нарушението на правото съдът приема, че подпоказателят "Разпределение на ресурсите и организация на екипа" съдържа изисквания, които са формулирани по начин, който поражда неяснота относно релевантните за оценяване обстоятелства, с което е нарушен чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. б) ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Участниците не са били поставени при равни условия, не са знаели при какви предложения ще получат най-високата оценка. От предложената скала на оценяване следва, че по-високо се оценява предложение, в което работата на екипа е разписана по-подборно и по-детайлно.

По отношение на подпоказателя "План за управление на риска" съдът приема за правилен извода на органа, че не е свързан с предмета на поръчката. Липсва обективен критерий за сравняване на офертите. Неясно е как следва да бъде оценен участник, който не предложи "допълнение" по всеки от подпоказателите – дали следва да бъде отстранен или оценен с по-малко точки.

Съдът приема за осъществен и третият елемент на фактическия състав на нередността, тъй като е налице потенциална възможност за нанасяне на вреда на бюджета на Съюза и националният законодател за това нарушение е определил размер на финансовата корекция по пропорционалния метод. Размерът на корекцията съдът приема за правилно определен.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата на общината.

Крайният извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Касаторът счита обжалваното решение за частично недопустимо, а в останалата част – неправилно.

1. По твърдението за недопустимост на съдебното решение:

Доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение поради приетото от съда нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП и приетата неотносимост на подпоказателя "План за управление на риска" към предмета на поръчката налагат съдът да изложи следното:

За да бъде едно съдебно решение недопустимо е необходимо да не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимото решение е постановено въпреки липсата на положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка. Процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство са свързани с надлежното възникване на правото на оспорване и с надлежното упражняване на това право. Тези предпоставки са посочени, макар и не лимитативно, в чл. 159 АПК. Проверката сочи, че визираните в разпоредбата отрицателни процесуални предпоставки в случая не са осъществени – актът подлежи на съдебно оспорване, оспорващият е правосубектен, актът не е оттеглен, оспорващият има правен интерес от оспорването, оспорването не е просрочено, по оспорването няма влязло в сила съдебно решение, няма образувано друго дело пред същия съд между същите страни и на същото основание и оспорването не е оттеглено и не е направен отказ от него. Наред с това спорът е подведомствен и подсъден на сезирания съд – чл. 130, ал. 4 и чл. 132, ал. 1 АПК, а оспорващият е надлежно представляван.

Видно от горното в случая всички процесуални предпоставки за възникване на правото на жалба и неговото упражняване са били и са налице. С оглед на това обжалваното решение е допустимо.

Доводите на касатора, че съдът се е произнесъл по нетвърдяно от органа нарушение нямат отношение към допустимостта на съдебното решение, а към неговото съответствие с материалния закон. В случая не е налице произнасяне свръх петитум, тъй като предмет на съдебния контрол е законосъобразността на индивидуален административен акт и именно по отношение на него съдът е постановил акта си. Мотивите, които са обосновали решението му, не са самото съдебно решение, което единствено се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на което се преценява валидност, допустимост и правилност. В мотивите, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага само своите правни изводи, които могат да бъдат правилни или неправилни, но не и недопустими.

Видно от горното доводите на касатора за недопустимост на част от съдебното решение са неоснователни – решението е допустимо.

1. По твърдението за неправилност на съдебното решение:

Доводите на касатора за този твърдян порок са за необоснованост и противоречие с материалния закон.

С оглед на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието на финансовата корекция е нередността. Националният законодател в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ лимитативно е определил нередностите, за които се определя финансова корекция. С оглед на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ когато нередността е по т. 9 на алинея 1 финансова корекция се определя само за тази нередност, за която законодателят е предвидил размер в Наредбата.

В случая е безспорно, че твърдяната от органа нередност е за нарушение на Закона за обществените поръчки и с оглед на това правилно е квалифицирана по т. 9 на алинея 1 на чл. 70 ЗУСЕСИФ. Първоинстанционният съд правилно е определил фактическия състав на нередността с оглед на дефиницията на член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и правилно е определил спора по делото – осъществено ли е нарушение, което би могло да има въздействие върху бюджета на Съюза.

Касаторът е избрал да извърши оценка на офертите по критерия "оптимално съотношение качество/цена" като е определил два показателя. Органът приема за незаконосъобразен показателя "Техническо предложение за изпълнение на поръчката" с неговите два подпоказателя.

Подпоказателят "Разпределение на ресурсите и организация на екипа" съдържа оценка на две базови изисквания, оценявани с 5 точки, и три надграждащи, оценявани с оглед на броя им съответно с 15 и 30 точки. Базовите изисквания са: 1.) предложена организация на работа на екипа от експерти; посочено разпределението на отговорностите и дейностите между тях; методите за комуникация с възложителя, координация и съгласуване и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на поръчката; е 2.) описание на начина на изпълнение на поръчката. Надграждащите обстоятелства са: 1.) за всяка дейност е показано разпределението по експерти на ниво задача; 2.) за всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси и задълженията на отговорните за изпълнението й експерти; 3.) обосновани са и други дейности, извън посочените от възложителя, за които е доказана приложимостта и полезността за качественото и срочно изпълнение на поръчката.

Органът приема, че по отношение на минималните изисквания е налице неясен и неточен начин на оценка и с оглед на това възможност за неоправдан субективизъм в работата на комисията поради израза "и други организационни мерки". Изразът в методиката е "и други организационни аспекти", но въпросът е в това доколко минималното изискване е ясно дефинирано. Преценката за това следва да се извърши на основата на предмета на поръчката – изработване на идеен инвестиционен проект. Изработването на идеен инвестиционен проект е дейност, която в значителната си част е нормативно регламентирана като съдържание, обхват, процедура – Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Наред с това конкретиката на процесния идеен инвестиционен проект е дадена в техническата спецификация на поръчката – посочени са изискванията за възможност за поетапно изпълнение на проекта, изискванията към частите на проекта, приложимата нормативна уредба и стандарти, изискванията за качество. Следователно, от гледна точка на минималните изисквания за качество и срок бенефициерът (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) е дал достатъчно ясна и точна информация, въз основа на която да се извърши оценката на предложенията.

Безспорно е, че за постигане на искания от възложителя резултат значение има и способността на потенциалния изпълнител да организира дейността, поради което изискването за посочване на комуникацията, координацията и съгласувателните дейности е съответно на предмета и ясно като изискване. Поставеното обаче допълнително изискване "и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение" в рамките на съдържанието на минималните изисквания, действително сочи на неяснота относно първо, съдържанието на израза, и второ, неговото значение за оценката на минималните изисквания. Използваният съюз "и" значи наличие кумулативно на четирите изисквания: комуникация, координация, съгласуване и други организационни аспекти. Но яснота по отношение на съдържанието на понятието "други организационни аспекти" няма. От съдържанието на протокол 2 на оценителната комисия е видно, че по отношение и на двете допуснати до оценка технически предложения при описанието на съдържанието на минималните изисквания не е посочен установен "и друг организационен аспект", съответно неговото съдържание, но комисията е приела, че и двете предложения отговарят на минималните изисквания като са посочени дейности по комуникация, координация и съгласуваност. Това доказва, че по отношение на това изискване е налице липса на достатъчна информация за участниците, което е нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. б) ЗОП.

Доводите на касатора за разликата между "достатъчно информация" и "изчерпателна информация" са правилни по принцип, но в случая органът не твърди, че е налице липса на изчерпателна информация, а липса на достатъчна, което е видно и от протокола на комисията, защото този елемент на минималните изисквания изобщо не е споменат в мотивите й. Липсата на яснота досежно съдържанието на изискването е видно и от посоченото от комисията в протокола съдържание на техническото предложение на единия участник като в минималните изисквания е посочено наличието и на "вътрешен контрол и система за гарантиране на качеството на изпълнение на договора", докато при другия участник не е посочено наличието на "и друг организационен аспект", но техническото му предложение е прието за съответно на минималните изисквания. Това води до невъзможност за обективно оценяване и сравняване на техническите предложения и е нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП.

Нарушенията на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. "б" ЗОП водят до нарушение на визираните в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 ЗОП принципи.

По отношение на надграждащите обстоятелства органът приема, че третото обстоятелство е неясно в частта си за "други дейности, извън посочените в изискванията на възложителя", тъй като не е ясно как ще бъдат сравнени различните предложения, които предлагат "по-добри характеристики на различни части на този подпоказател", както и е неясно в частта за различни "други дейности". Видно от показателя възложителят няма да сравнява самия характер на предложените "други дейности" от участниците, а ще оценява само тяхното наличие. В протокол 2 на комисията разликата между двамата участника, допуснати до оценка на техническото предложение, е и в това надграждащо обстоятелство, като комисията е приела, че единият участник е предложил дейности, които са извън посочените в изискванията на възложителя, а другият - не е. Съдържанието на посочената "дейност" е електронна система на управление на документите и за проследяване на информацията, което както сочи и самата комисия е част от дейността по управление на проекта. Това само илюстрира неяснотата на обстоятелството, защото дали наличието на електронна система ще бъде част от организацията на работа на екипа като съдържание на минималните изисквания на възложителя или ще бъде част от "и други организационни аспекти" или ще бъде представено като допълнително надграждащо обстоятелство е неясно, но води до различно оценяване.

Органът приема, че "различни "надграждащи" минималните технически характеристики дейности могат да доведат до повишаване на качеството в различна степен и обхват" като дава пример с разликата в качеството между различните влагани материали и организацията на труда. Както бе посочено бенефициерът не оценява само по себе си качеството на "другите дейности", тъй като предпоставка за тяхното оценяване е приложимостта и полезността им за качественото и срочно изпълнение, а само тяхното наличие, поради което този мотив на органа е неоснователен. Абсолютно неотносим към предмета на процесната обществена поръчка – изготвяне на идеен инвестиционен проект, е примерът на органа за различното качество до което водят влаганите различни материали в изпълнението на предмета на поръчката и организацията на работа.

Видно от горното в своя краен резултат изводът на органа за незаконосъобразност на подпоказателя поради нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 ЗОП е правилен. Първоинстанционният съд като е приел за осъществено от бенефициера това нарушение е направил правилен извод. Но като сочи и касаторът първоинстанционният съд е приел, че процесният показател е и в нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Такова нарушение органът не твърди в акта си, а съдът не може да "домотивира" акта на органа още по-малко да въвежда вместо органа за първи път нови нарушения. Правомощие да определи налице ли са и кои нарушения има административният орган. Съдът има правомощието само да провери законосъобразността на определеното. Като е приел, че процесният подпоказател е и в нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, което прави в тази част мотивите му неправилни.

Вторият подпоказател "План за управление на риска" органът приема, че по своето съдържание е относим към предмета на поръчката. Първоинстанционният съд като е приел, че същият не е свързан с предмета на поръчката, е въвел ново нарушение – на чл. 70, ал. 5 ЗОП, каквото органът не поддържа. Както бе изложено по-горе досежно приетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, съдът не може да въвежда нови, неприети от органа нарушения. Това прави мотивите му за несвързаност на подпоказателя с предмета на поръчката неправилни.

Бенефициерът е приел за изпълнени минималните изисквания от предложение, в което са посочени мерките за управление на всеки един от идентифицираните от него рискове, в т. ч. мерки за недопускане и редуциране и мерки за преодоляване и предотвратяване на риска, с което се осигурява изпълнението на минималните изисквания. Това предложение оценява с 5 точки. Надграждащите обстоятелства са: 1.) участникът е посочил аспектите на проявление, областите и сферите на влияние на рисковете; 2.) участникът е предвидил степента на въздействие на рисковете върху изпълнението на основните дейности по договора; 3.) участникът е предвидил дейности по контрол върху изпълнението на предложените мерки за преодоляване и предотвратяване и недопускане и редуциране на риска.

Органът приема, че изискването за изпълнение на минималните изисквания включва и дейностите по контрол върху изпълнението на предложените мерките, поради което приема наличие на припокриване между двете обстоятелства, което прави същите неясни.

Този извод на органа е неправилен. Видно от съдържанието на минималните изисквания и на надграждащото обстоятелство при минималните изисквания съдържанието е на самите мерки, а при надграждащото обстоятелство – на контрола върху тези мерки. При ясно посоченото съдържание на минималното изискване и на надграждащото обстоятелство не е налице припокриване, защото тук не става въпрос за субективното мнение на органа дали контрола се включва в мерките или не, а за обективното съдържание на минималното изискване и на надграждащото обстоятелство, а то обективно е различно.

Първоинстанционният съд като не е установил тази неправилност на фактическата обосновка на приетото от органа нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 ЗОП е направил необоснован и неправилен извод за осъществено от бенефициера нарушение и по отношение на втория подпоказател.

Независимо от неправилността на мотивите на съда досежно нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 ЗОП по отношение на втория подпоказател факта, че нарушението е осъществено по отношение на първия подпоказател е достатъчен, за да направи крайния му извод за осъществено от бенефициер нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б.) ЗОП правилен.

Правилен е и извода му за осъществен третият елемент на фактическия състав на нередността – вредата.

Това прави правилен извода му за законосъобразност на акта досежно основанието за определяне на финансова корекция, тъй като основанието на корекцията е нередността, която в случая органът правилно е квалифицирал по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. С оглед на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ нередностите по смисъла на алинея 1, т. 9, за които е допустимо определянето на финансови корекции, са определени в нарочен акт на Министерския съвет. Този нарочен акт към датата на издаване на оспорения индивидуален административен акт е Наредбата. Органът правилно е квалифицирал нередността по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и е определил размер на същата по минимума на предвиденото като е изложил и мотиви за приетия размер. Правилно е определена и основата на финансовата корекция – допустимите разходи по договора, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

Видно от изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е правилен. Това прави правилно обжалваното първоинстанционно решение и съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.05.2020 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник с оглед на § 1, т. 6 АПК, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд