Решение № 3416 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15534/2009 г.

Решение № 3416 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15534/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Агенцията за социално подпомагане (АСП), гр. София, чрез пълномощника й адвокат Дамян Францов, срещу решение № 191 от 28.10.2009 г. по преписка № 192/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което спрямо нея е установено нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), изразяващо се в неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност "социален работник" и еднакви трудови задължения на служителката Анна Симеонова Йорданова в сравнение със служителката Камелия Методиева Стоева; наложена е имуществена санкция и са дадени задължителни предписания. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованите страни Анна Симеонова Йорданова и директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Радомир не изразяват становища. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Анна Симеонова Йорданова с вх. № 44-00-1744 от 2.06.2008 г., в която се излагат оплаквания за проявено от Агенцията за социално подпомагане дискриминационно отношение, изразяващо се в определеното й по-ниско основно трудово възнаграждение в сравнение с това на служителката Камелия Стоева за изпълнявани от тях еднакви трудови функции. По делото няма спор за факти. Комисията за защита от дискриминация подробно е изложила и обсъдила установените обстоятелства и относимите доказателства. Поради това и съдът не следва да ги излага повторно. В производството са обсъдени служебните досиета на жалбоподателката и на Камелия Стоева, които заемат длъжност "социален работник" в Дирекция "Социално подпомагане" - Радомир. Направен е сравнителен анализ на двете длъжности, на индивидуалните показатели и характеристики на служителките. Въз основа на обективните данни КЗД е приела в изводите си, че от страна на Агенцията за социално подпомагане е нарушено изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд към 1.01.2008 г.. спрямо служителката Анна Симеонова. Прието е, че двете служителки имат една и съща длъжностна характеристика, една и съща атестационна оценка за предходната година, една и съща степен на завършено образование към тази дата. Спрямо жалбоподателя обаче не са обсъдени нито обективно установените критерии за формиране на работната заплата, нито приложимите нормативни изисквания. Не е установено по никакъв начин конкретно упражнено неравно третиране по отношение на Симеонова. Видно от доказателствата по делото, служителката Камелия Стоева е на заеманата длъжност "социален работник" от 2003 г., а заинтересованата страна е била на длъжността "младши счетоводител" до 2005 г., след което е преназначена. Висшето си образование, степен "бакалавър" е придобила в края на 2007 г.. Ползувала е и продължителни законоустановени отпуски за временна нетрудоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете, като за тези периоди е разписан различен начин на формиране на работни заплати и съответните обезщетения. Комисията за защита от дискриминация е приела по отношение на Дирекция "Социално подпомагане" - Радомир, че промяната на индивидуалните размери на месечните възнаграждения става при строго определени от работодателя правила за сформиране на работните заплати, установени от приетите нормативни актове и утвърдени от АСП вътрешни правила и указания, поради което е ангажирала отговорността само на Агенцията. В този смисъл съображенията на КЗД са вътрешно противоречиви. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В частта относно изплащаното възнаграждение за положен труд наличието на дискриминация се преценява съобразно задължението на работодателя по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. да осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В оспореното решение са мотивирани съображения за нееднаквост и неравностойност на труда, полаган от Анна Симеонова и лицето, с което е сравнявана, които съдът не споделя. Комисията е приела, че причините за разликата в основното трудово възнаграждение на двете служителки не съответстват на изискванията на антидискриминационния закон и тази разлика е заложена в дадените от работодателя указания за изследвания период - 2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Настоящият съдебен състав приема, че при формирането и заплащането на трудовото възнаграждение на Анна Симеонова Йорданова този антидискриминационен принцип не е нарушен. Трудът, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работа, е оценен по еднакъв начин: с дадената им атестационна оценка за 2007 г. "3". От материалите по преписката не се установява наличието на неравенство в трудовото възнаграждение, изплащано за еднакъв или равностоен труд. Дължимото трудово възнаграждение е формирано въз основа на заложените в нормативната уредба изисквания, изготвените вътрешни правила и указания на Агенцията за социално подпомагане, които не съдържат обективно дискриминационни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. критериите за оценка на труда и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници. Този принцип не е нарушен в конкретното правоотношение. Уговореното по трудовия договор възнаграждение е получавано от служителката Анна Симеонова. По делото не са събрани каквито и да са доказателства, сочещи на неравенство в третирането на заинтересованото лице по смисъла на специалния закон. Заинтересованото лице е получавало трудовото си възнаграждение, определено в съответствие с нормативните предписания и постигнатите договорености и не са установени никакви признаци на упражнено дискриминационно отношение спрямо него. Основното възнаграждение се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената функция по служба при нормална продължителност на работното време и нормални условия на труда. Тя се изплаща заради цялостното изпълнение на определения обем работа по служебното правоотношение с прибавени допълнителни материални стимули и възнаграждения. Равенството на дължимото възнаграждение за еднакъв труд изисква трудът, полаган от различни лица, да е с една и съща по качество работна сила като квалификация, умения, сръчности, умствени, физически способности и т. н. Сравнителните справки за трудовите възнаграждения на служителите и събраните по делото доказателства сочат, че от трите лица, заемащи длъжността "социален работник", само Камелия Стоева е с различно, минимално по-високо, възнаграждение (разликата през отделните периоди на промяна на възнагражденията е 19 - 21 лв.). Действително, независимо от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение работодателят не може да пренебрегва принципа за равно възнаграждение по чл. 243 от КТ, възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14 от антидискриминационния закон. Законът за защита от дискриминация има за цел установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Специалният закон забранява дискриминацията във всичките й форми, включително чрез нормативни актове. Ето защо неблагоприятно третиране по някой от защитените признаци, изпълващо законова норма, не се определя като дискриминация, ако самата норма не въвежда неравно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. В случая трудовото възнаграждение на Анна Симеонова е съобразено с нормативно заложените обективни критерии, които не съдържат дискриминационни елементи и не нарушават забраната на чл. 14 от ЗЗДискр. Всъщност оплакването на служителката Симеонова е сведено до твърдението й, че основното й трудово възнаграждение следва да се изравни с това на служителката Камелия Стоева поради придобито от заинтересованата страна висше образование. Но това не е самостоятелен и единствен критерий за исканата промяна и не е предпоставка да се приеме, че тази служителка е неравно третирана. Основното й трудово възнаграждение е променяно при наличие на обективните предпоставки за това. Като е приел противното, решаващият орган е допуснал нарушение на материалноправните разпореди. Незаконосъобразно е решението и в частта, с която на жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. След като не се установява извършването на нарушение от страна на жалбоподателя по този закон, то и предприетите спрямо него принудителни административни мерки по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. са неоснователни. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на ответника не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд