Решение № 36 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2008 г.

Решение № 36 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район "Панчарево", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Анета Минчева, против решение № 171 от 13.03.2008 г., постановено от Административен съд София - град, Второ административно отделение, 28 състав по адм. д. № 3572/2007 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според жалбоподателя жалбата пред първоинстанционния съд е подадена след изтичане на законния срок. Касаторът твърди, че процесният имот попада в територия, за която не е приключило възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и заверяването на молба - декларация би застрашило интересите на трети лица, придобили права по ЗСПЗЗ. Моли Върховния административен съд да обезсили или отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата на Петър Василев Боянов като неоснователна. Ответникът - Петър Василев Боянов оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Динчев, който пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Ответникът Татяна Иванова Боянова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение поради просрочие на жалбата. Разгледано по същество съдебното решение е правилно - оспореният отказ е материалноправно незаконосъобразен, тъй като в случая не са приложими текстовете на чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ и § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 171 от 13.03.2008 г. е отменен като незаконосъобразен отказа на кмета на район "Панчарево" - СО да завери молба - декларация за обстоятелствена проверка по искане на Петър Василев Боянов от с. Кокаляне, който отказ е обективиран в писмо изх. № ОС - 05 - 31 от 23.05.2007 г. и преписката е върната на ответника за произнасяне съобразно указанията в решението. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е констатирал, че изричният отказ е мотивиран с разпоредбите на § 4 и § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ и е приел, че в случая не са налице условията, предвидени в тези норми. В обжалваното решение е отразено, че кметът на общината, съответно на района, следва да удостовери наличието на определени обстоятелства - дали имотът е актуван като общински или като държавен преди 1996 г. и не разполага с правомощие да се произнася относно изтекла давност. Първоинстанционният съд е извел извод, че претендираната заверка е част от нотариална процедура и именно нотариусът е бил компетентен да установи в производство по реда на чл. 483, ал. 2 от ГПК, (отм.) дали са налице изискванията на закона за издаване на нотариален акт. Относно възражението, изложено в касационната жалба на кмета на СО - район "Панчарево" за недопустимост на съдебното решение поради просроченост на жалбата против оспорения изричен отказ, настоящия съдебен състав счита, че е неоснователно. Безспорно е установено, че процесният отказ е материализиран в писмо изх. № ОС - 05 - 31 от 23.05.2007 г., което е връчено лично на жалбоподателя на дата 30.05.2007 г. Съдът констатира, че в оспорения отказ не е указано пред кой орган в какъв срок може да се подаде жалба, поради което е приложима нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, по силата на която в посочената хипотеза съответния срок за обжалване се удължава на два месеца. Това означава, че в конкретния случай срокът за подаване на жалба е удължен по указания начин и той изтича на 30.07.2007 г. Жалбата е подадена чрез административния орган и от датата, вписана във входящия печат на СО - район "Панчарево" е видно, че е предявена на дата 26.07.2007 г., тоест в регламентирания от закона срок. Според решаващия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е установил, че претенцията на жалбоподателя е за заверка на молба - декларация, която представлява административна услуга. Към настоящия момент дефиниция за административна услуга се съдържа в § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, съобразно § 19 от ПЗР на АПК. Първоинстанционният съд правилно е приложил § 8 от ПЗР на АПК, според който уредените в кодекса производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и по съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. В мотивите на атакуваното съдебно решение подробно е обсъдено приложението на правните разпоредби, цитирани като основание за изричния отказ и точно е констатирано, че визираните текстове не са относими в случая. Вписаните като причина за отказа § 4 и § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ не са приложими, защото § 4 касае прекратяване право на ползване върху земеделски земи, а в случая няма данни за предоставено такова право. Посоченият от кмета на СО - район "Панчарево" § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ също не е приложим, тъй като касае арендни договори, за които в случая няма данни. Относно новата разпоредба на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.) първоинстанционният съд правилно е преценил, че също не е относима към настоящата хипотеза. В посочената разпоредба се съдържа забрана за срок от 5 г. общините да издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК, но тази забрана не е по отношение на всички земеделски земи, а само спрямо земите по ал. 1 на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съобразно визираната норма общината стопанисва и управлява земеделска земя, останала след възстановяването правата на собствениците и след влизане в сила на плана за земеразделяне и ободрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Тълкувайки чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ първоинстанционният съд е достигнал до верен и обоснован извод, че за да има останала земя, следва процедурата по възстановяване на собствеността да е окончателно приключила. Това в случая не е осъществено, защото съобразно приетото като доказателство удостоверение от 15.03.2007 г., издадено от ОСЗГ - Панчарево за процесния имот ОСЗГ не разполага с комбиниран план за местността "Батиница", землището на с. Кокаляне и няма данни за бивши собственици. Административният съд София - град правилно е установил, че относно процесния имот няма доказателства за влязъл в сила план за земеразделяне и за одобрена карта за земите в съществуващи и възстановими стари реални граници, поради което фактическият състав на нормата на чл. 19, ал. 1 не е осъществен. Следва да се има предвид, че по силата на ал. 2 от същия текст определянето на имотите по ал. 1 се извършва от надлежна комисия, назначена от директора на ОД"Земеделие", в която участват представители на ОСЗ, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски и ловни стопанства. В случая касаторът не е представил доказателства, както в първоинстанционното производство, така и настоящото касационно производство, за сформирана такава комисия и за взето решение за определяне на земите по ал. 1 от чл. 19 от ЗСПЗЗ. Щом като посочените земи не са определени по указания ред, по отношение на тях не е относима забраната, предвидена в чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ. По отношение развитото в касационната жалба твърдение за това, че със заверяването на молбата - декларация ще се нарушат правата на трети лица, придобили права по ЗСПЗЗ, настоящият съдебен състав счита също за неоснователно. По делото няма никакви данни за наличието на трети лица, които да са придобили някакви права върху процесния имот, като дори ОСЗГ - Панчарево е удостоверила, че няма данни за бивши собственици. От съществено значение е обстоятелството, че претендираният документ се представя пред нотариус, който разполага с правомощие за извърши необходимата проверка и да установи дали е безспорно искането на молителя за издаване на нотариален акт за обстоятелствена проверка и дали ще се накърнят придобити вече права от други лица. Следователно нотариусът носи тежестта и отговорността да прецени дали да извърши претендираното нотариално действие и кметът на съответната община не може да изземе тази компетентност. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение