Решение № 50175 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4676/2021 г.

Решение № 50175 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4676/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. М. против решение от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 4027/2020 г. от ІV"а" състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 357/10.05.2022 г. на състава на ВКС по настоящото дело. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при приемане на изключено от първата инстанция доказателство, както и при изключване на доказателство, прието от първата инстанция, въззивният съд следва ли с изрично определение в открито съдебно заседание да посочи това, а не с решението си по делото, по съществото на спора, с оглед защитата на правата на страните. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Когато във въззивната жалба или в отговора към нея, страна по делото е поискала въззивният съд да приеме отново като доказателство по делото неправилно изключен от първоинстанционния съд документ и въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд действително неправилно е изключил от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК даден документ, същият е длъжен в открито съдебно заседание да обяви това на страните: да обяви, че приема отново този документ като доказателство по делото и да даде възможност на страните да вземат становище по неговата истинност, валидността и доказателствена стойност, а при евентуалното му оспорване да ангажират доказателства относно оспорването. Недопустимо е въззивният съд да обсъди и основе решението си на изключено от първоинстанционния съд доказателство, дори и изключването да е в нарушение на процесуалните правила, ако никоя от страните не се е позовала на това нарушение или не е поискала доказателството да бъде прието и съобразено при решаване на делото. Ако стори това, съдът би допуснал съществено процесуално нарушение. Това разрешение е дадено с решение № 54/03.07.2020 г. по гр. д. № 1991/2019 г. на І гр. отд. на ВКС. Горното е относимо и в случаите, в които съдът счита, че следва да се изключи определено доказателство от доказателствения материал по делото, което е било прието от първоинстанционния съд и е обсъдено от него с решението, независимо от изхода на спора по същество. И в този случай, с оглед равенството на страните и осъществяването на защитата им по делото, съдът следва с определение преди провеждането на съдебното заседание по делото или в открито съдебно заседание, да обяви на страните, че изключва това доказателство от доказателствения материал по делото и да им даде възможност да осъществят своята защита. Тази възможност следва и от разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ГПК, но процедирането на този начин следва да е относимо само в случаите, в които първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила не е открил производство по оспорване на писмено доказателство, когато това се изисква и не е събрал доказателствата, поискани от страните и относими към направеното оспорване. В случаите, в които това е сторено от първоинстанционния съд и защитата на страните е осъществена във връзка с направено оспорване, съдът, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ГПК може да стори това и решението си по делото, доколкото правилата за първата инстанция се прилагат и за въззивния съд. По касационната жалба, съдът приема следното: Правилно въззивният съд е приел, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. В тази връзка правилно съдът е кредитирал свидетелските показания по делото, от които се установява действителната воля на страните. С оглед направеното оспорване, съдът правилно е приел, че ищцата не е доказала наличие на договор за наем от 01.04.2014 г., от който твърди, че произтичали претенциите й, като този документ правилно е изключен от доказателствата по делото. Правото на защита на страната, представила оспорения договор за наем не е нарушено от страна на въззивния съд, доколкото пред първата инстанция е открито производство по оспорването на това доказателство /отделен е въпросът дали е следвало това да се стори/, като са събрани поисканите от страните доказателства във връзка с оспорването, т. е. защитата е осъществена и с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, въззивният съд е разполагал със законово предвидената възможност да изключи това писмено доказателство от доказателствения материал по делото с решението си. От горното и от доказателствата по делото се установява действителната воля на страните, като тя е била да бъде сключен договор за наем, по силата на който ответницата да продължи да ползва наетия имот при същите условия като по договора от 28.11.2012 г., т. е. при обша наемна цена в размер на 300 лева, дължима на четиримата съсобственици на имота. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 800 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, състав на ВКС