Решение № 5426 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 125/2018 г.

Решение № 5426 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 125/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. В., в качеството на ЕТ "М.-90-В. В.", гр. Д., против решение № 1781/18.10.2017 г. по адм. д. № 1414/2017 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлено оспорването на РА № Р-03000816004543-091-002/10.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 123/03.05.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който на търговеца са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6034,50 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 4243,45 лв. Изложени са съображения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и съответно - отмяна на РА. Претендира разноски по представен списък и доказателства към него. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В., в представена молба от гл. юрк. Е. за даване ход на делото, са изложени съображения по същество за оставяне в сила на решенито и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1676,68 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на РЛ са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. и са начислени лихви за забава. Органите по приходите са приели, че видно от представени справки на ревизираното лице като физическо лице е изплатена рента за ревизирания период отсъщия в качеството му на ЕТ. Установено е, че изплатената рента е за собствени негови и на съпругата му земи. Ревизираното лице е представило договори за наем, сключени между него като ЕТ и физическо лице, както и със съпругата му. За да отхвърли жалбата, съдът е споделил мотивите на приходната администрация, като се е позовал и на нормите предвидени в ЗЗД, ЗДДФЛ, ТЗ и ЗКПО. Приел е за неоснователно отчетени като разходи, сумите, които жалбоподателят е платил на себе си като рента, предвид което е приел, за правилно преобразувана данъчната основа в посока увеличение със суми, които едноличният търговец е заплатил на себе си като физическо лице. Изложени са мотиви и свързани с режима на СИО, при което договарянето на ЕТ със съпругата на физическото лице по отношение земи СИО, също е договаряне "сам със себе си" и наемните договори са нищожни на основание чл. 8 и чл. 228 ЗЗД. На това основание не са признати за данъчни цели разходите - начислени плащания на В. В. и съпругата му Д. В. и със същите е увеличен на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО финансовият резултат на ЕТ за 2010 г. и е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в посочения в РА размер и съответните лихви за забава. Решението е правилно. Безспорно е установено по делото, че процесните земи са само отдадени под наем, а не са включени в имуществото на ЕТ, който факт не е опроверган и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Разпоредбата на чл. 27 ЗДДФЛ допуска физическо лице да включи в предприятието си като едноличен търговец притежавани от него движими и недвижими вещи. Завеждането на вещта/вещите в счетоводството на ЕТ се извършва чрез протокол, съставен от физическото лице, собственик на ЕТ, в който се посочва вида на вещта и нейната цена. Това създава законово основание разходите, свързани с експлоатацията им, да се признават за данъчни цели и земеделските земи, лична собственост на физическото лице и СИО с неговата съпруга. След като търговецът не е използвал възможността по чл. 27, ал. 1 ЗДДФЛ за включване на земята, която притежава като физическо лице и като СИО в предприятието си като ЕТ, разходите, свързани с това процесното имущество - изплатени наеми/ренти на физическото лице и неговата съпруга не следва да бъдат признати за данъчни цели на ЕТ. Договорът за предоставяне на земеделски земи под наем или аренда по правило е двустранен, т. е. за неговата валидност са необходими две насрещни волеизявления на две различни лица. В съдебната теория и практика е прието, че с регистрацията на едноличния търговец не възниква субект /лице/, различно от физическото лице, в какъвто смисъл е ТР № 2/27.12.2001 г. по т. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. ЕТ не притежава качеството на юридическо лице. Липсата на нов и различен правен субект препятства възможността едно и също лице да влезе в договорни отношения сам със себе си. Възможността физическото лице да ползва лично имущество за целите на търговското си предприятие в качеството си на ЕТ е уредена изрично в нормата на чл. 27 ЗДДФЛ, коята в случая не е спазена от ревизираното лице. След като не е използвал възможността по чл. 27, ал. 1 ЗДДФЛ за включване процесните земи в предприятието си на ЕТ, физическото лице не може да ползва личното си имущество, както и това, което е СИО със съпругата му, в дейността си като търговец, без да го е прехвърлил в патримониума на фирмата си. След като не е упражнил правото си по чл. 27 ЗДДФЛ, едноличният търговец - ревизирано лице незаконосъобразно е начислил и отчел като разходи при формиране на годишната данъчна основа, изплатени на физическите лица - съпрузите В. В. и Д. В. наем/рента за ползване на земеделска земя за 2010 г. Така осчетоводеният разход е документално необоснован, което е основание за преобразуване в посока увеличение на финансовия резултат на В. В. в качеството му на ЕТ "М.-90-В. В." по чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО за процесната 2010 г. и върху получената разлика, определяне на допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и лихви за забава. В останалата част възраженията, поддържани в касационната жалба, свързани с твърдения за неприспаднати от органите по приходите осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и непризнато право на преотстъпване на данък на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, вр. чл. 189б ЗКПО, са неотносими към настоящия спор с предмет пред първоинстанционния съд процесен РА и не подлежат на обсъждане от настоящата касационна инстанция. Съдът е постановил, правилно и законосъобразно решение, с отхвърляне на жалбата като неоснователна срещу процесния РА и следва да се остави в сила. На ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 567 лв., определен, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществена защита от процесуален представител на ответната страна с представяне на писмен отговор без явяване пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение