Решение № 10811 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6640/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите при Националния осигурителен институт, чрез юрк. Е. Лазарова, срещу Решение 531 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело 378 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, с което е отменено Разпореждане 4506-40-22 от 14.01.2021 г. на директора на Фонд Гарантирани вземания на работници и служители на Националния осигурителен институт и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът Т. Иванов, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е Разпореждане 4506-40-22 от 14.01.2021 г. на директора на Фонд Гарантирани вземания на работници и служители при НОИ (Фонд ГВРС при НОИ), издадено на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, с което на Т. Иванов от гр. Варна е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление-декларация с вх. 4502-03-20/03.09.2020 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че лицето не е представило справка по Приложение 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР) за начислените и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения от работодателя Адоро Холидейс ЕООД в несъстоятелност, със седалище в гр. Варна, съгласно Решение 260159 от 04.08.2020 г. по търг. дело 512/2020 г. на Окръжен съд Варна. Също така не е представено влязло в сила съдебно решение, с което работодателят да е осъден да заплати трудово възнаграждение. С обжалваното решение съдът е приел, че разпореждането на директора на Фонд ГВРС при НОИ е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено процесуално нарушение неизясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса за вземането на работника и несъответствие с целта на закона. Поради това е отменил оспорения пред него административен акт и е върнал преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. С постановеното решение Административен съд Варна е отменил оспорения акт, след като е стигнал до правилния извод, че неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по Приложение 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР не може да има негативен оттенък за лицето с право на гарантирано вземане. От доказателствата по делото се установява, че Т. Иванов е бил в трудово правоотношение с Адоро Холидейс ЕООД, налице е съдебно решение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, като от работника е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок. Липсват данни от Адоро Холидейс ЕООД да е изготвена справка по Приложение 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР, тоест за работника е била налице обективна невъзможност да изпълни това изискване. Освен това, както е посочил и съдът в мотивите си, органът не е изпълнил задължението си по чл. 8, ал. 3 от Наредбата да укаже на заявителя писмено да представи липсващите документи и като не му е дал възможност да отстрани нередовностите по заявлението си е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че непредставянето на въпросната справка въобще не е основание, само по себе си, за постановяване на отказ по подаденото от работника заявление. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3, изр. второ от НРНИРСОИГВНР постановява, че ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи, а от съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР, директорът на фонда следва да спре производството, когато: 1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ; 2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане. Отказ би следвало да бъде постановен единствено когато заявителят не отговаря на изискванията на закона чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, а това не би могло да се случи без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. От административния орган не са обсъдени нито данните, налични по делото, за несъстоятелност на работодателя (търг. дело 512/2020 г., по описа на Окръжен съд Варна), нито протокола за извършена проверка от дирекция Инспекция на труда, в който има достатъчно информация, че са начислявани трудови възнаграждения на работниците. Както правилно е посочил съдът, доколкото ЗГВРСНР транспонира Директива 2008/94/ЕО, то правилното приложение на закона от страна на административния орган в случая следва да е подчинено и на принципите и правата, прогласени в европейското право и в частност в Хартата на основните права на Европейския съюз, а според нея правото на добра администрация изисква произнасянето на органа да е предшествано от пълно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, което в случая не е сторено. Вследствие гореизложеното, първоинстанционният съд аргументирано и точно е преценил, че оспорваният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Налице е и несъобразяване с нормата на чл. 36 от АПК, регламентираща задължение за административния орган по отношение събирането на доказателства. Не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". По този начин административният орган е нарушил основния принцип по чл. 9, ал.2 АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Касационната инстанция споделя мотивите на Административен съд- Варна, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях. Лишен от правна опора е аргументът в процесното Разпореждане 4506-40-22 от 14.01.2021 г. за непредставяне на влязло в сила съдебно решение, с което работодателят е осъден да заплати трудови възнаграждения и/или парични обезщетения /респективно изпълнителен лист, издаден въз основа на такова съдебно решение/. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР, гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане на директора на фонда, а не въз основа на съдебен акт. Гореизложените обстоятелства подкрепят извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като го е отменил и върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,