Решение № 12091 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2017 г.

Решение № 12091 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 172 от 10.01.2017 г., постановено адм. д. № 3123/2016 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на М. С. Р. срещу заповед № О1-306/16.12.2015 г. на директора на Дирекция "СП" – [район], потвърдена с решение № РД-01-75/19.02.2016 г. на директора на РД "СП" – София-град, с която на лицето е отказана еднократна помощ по реда на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Срещу това решение е подадена касационна жалба от М. С. Р., чрез служебния й защитник адв. Х. с молба да бъде отменено, тъй като наследствените имоти, които притежава касаторката са съсобственост и към момента са предмет на дело за делба, поради което не могат да бъдат източник на доходи. Ответникът – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – [район], чрез юрк. Л. изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, подадена е в срок от надлежна страна, а по същество за неоснователна. В случая правилно е преценено, че ремонтът на покрива не представлява непредвидимо и извънредно обстоятелство, което да има инцидентен характер по смисъла на чл. 16 от ППЗСП. Притежаването на недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, също е предпоставка за постановяване на процесния отказ за отпускане на еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Страните не спорят по установената фактическа обстановка. Предмет на делото е заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [район] за отказ да бъде предоставена еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП на М. Р. Според чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, на лицата и семействата може да се отпуска еднократно парична помощ веднъж годишно. Към датата на издаване на заповедта, с която е отказано предоставяне на еднократната помощ за М. Р., не е била налице инцидентно възникнала потребност. Ремонтът на покрива е бил необходимост, който не е възникнал внезапно и инцидентно, а е съществувал отдавна, но поради оплакване на съседите, които живеят под апартамента на Р. (по твърдения на касаторката), живущите в сградата са предприели мерки за поправката му. Предприетите за ремонта на покрива мерки, са взети след решение на етажната собственост в сградата, в която живее жалбоподателката, одобряване на конкретна фирма изпълнител и съответно сключване на договор с изпълнителя на ремонта. Предвид горното, задължението за плащане на полагащата се част от ремонта на покрива е било предвидимо събитие за Р. Отпускането на еднократна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП е с цел да се осигури и обезпечи задоволяването на конкретна инцидентно възникнала жизненоважна нужда на лицата. Но такава помощ се отпуска само след преценка на обстоятелствата по ал. 2 от нормата, към които е причислено и имущественото състояние на лицето. В случая правилно съдът е преценил и взел под внимание, че Р. притежава наследствени имоти, от които може да получава доходи. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че тези имоти – земеделски имоти, към този момент са предмет на съдебна делба, поради което не могат да реализират доходи за посрещането на инцидентно възникналата нужда – ремонт на покрива. Видно от данните по делото, касаторката е заплатила сумата за ремонта на покрива, поради което дори да е взела заем, за което не са налице доказателства по делото, тя може след приключване на съдебното производство по делбата, да отдаде под наем или да продаде полагащата й се част от наследствения имот. Освен изложеното в социалния доклад е посочено, че през 2011 г. е продаден съсобствен имот (8 съсобственици) на стойност 16 250 лв. в [община], а също така Р. е декларирала пред социалния служител, че получава доходи от различни проекти, в които участва, за които няма документ. Касаторката получава и постоянни доходи от пенсия в размер на 196. 39 лв., като на нейно име са регистрирани и две фирми. При наличие на възможности за самоиздръжка съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,