Решение № 2771 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14892/2014 г.

ВАСVI отделение13.03.2015 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Георги Иванов Иванов, прокурор в Районна прокуратура - гр. Петрич, срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 68.1 на протокол № 50 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му (чл. 323, ал. 4 ЗСВ).

Мотиви

Решение № 2771 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14892/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Георги Иванов Иванов, прокурор в Районна прокуратура - гр. Петрич, срещу решението по т. 68.1. на протокол № 50 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г., с което Висшият съдебен съвет е приел, че "Георги Иванов Иванов - прокурор в Районна прокуратура - гр. Петрич е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, като с бездействие по описаните в пункт 12-ти от предложението на вносителите по чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ досъдебни наказателни дела, неоправдано е забавил производството по тях" и му е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - порицание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

  1. Дисциплинарното производство срещу прокурор Георги Иванов е образувано по предложение вх. № 11-00-045 от 19.12.2013 г. на петима членове на Висшия съдебен съвет (чл. 312, ал. 1, т. 4 ЗСВ) да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност, за подробно описани в 13 точки (пункта) на предложението дисциплинарни нарушения.

Точка (или пункт) 12 от това предложение има следното съдържание:

"От изготвената подробна справка по спрените срещу известен извършител 14 дела на прокурор Иванов (ДП 15/2004 г., ДП 942/2010 г., ДП 240/2005 г., ДП 340/2001 г., ДП 19в/2000 г., ДП 1166/2010 г., ДП 102/2003 г., ДП 1162/2010 г., ДП 103/2006 г., ДП 107/2008 г., ДП 275/2008 г., ДП 550/2008 г., ДП 208/2006 г. и ДП 29/2005 г.) е видно, че той не е извършил по 6 броя от делата никакви действия в продължение на повече от три години; по 4 от тях е бездействал в продължение на повече от 2 години; по 3 от тях - близо година и половина; по 1 - една година. В писмо до ВСС прокурор Иванов е изразил съмнение, че датите, на които са му разпределени делата според системата УИС, не отговарят на действителните такива."

Въз основа на тези данни вносителите на предложението правят извод, че "прокурор Иванов (...) с дейността си по спрените дела срещу известен извършител (...) е: 1. Извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ" (като бездействал неоправдано, забавяйки приключването на наказателните производства по спрените срещу известен извършител наказателни производства, посочени в т. 12 от изложението).

  1. Георги Иванов е направил писмени възражения (вх. № 11-00-045/13 г. от 13.02.2014 г.) по направеното предложение за неговото санкциониране. По отношение на фактическите обстоятелства, изложени в т. 12 на предложението на петимата членове на Висшия съдебен съвет, възраженията са:

"Соченото в тази точка не сочи данни за извършено нарушение от мен. По тези дела на органите на МВР е възложено извършване на необходимите оперативно-издирвателни мероприятия и общо държавно издирване на конкретния извършител, когато той е установен, като МВР е задължено да уведомява РП Петрич за предприетите действия и резултатите от същите".

Идентични доводи са направени и с писмената защита, изготвена от процесуалните представители по пълномощно на Георги Иванов в дисциплинарното производство. В писмената защита допълнително се поддържа, че "от разпита на полицейските служители и прокурор Арменова се установи, че пр-р Иванов е извършвал често и регулярно справки за тези дела" и че е "неправилно да се твърди, че изпращането на писмени запитвания до органите на МВР е процесуално действие по смисъла на НПК (а) в приложената справка некоректно са правени констатации, като липсва съпоставка за извършените действия по спрените дела от прокурорите, които са ги наблюдавали преди него".

  1. С решение изх. № 10-00-048 от 29.10.2014 г. по дисциплинарно дело № 1/2014 г. дисциплинарният състав е приел, че дисциплинарната отговорност за част от посочените в предложението за дисциплинарно наказване дисциплинарни нарушения е погасена по давност, а друга част не представляват дисциплинарни нарушения и само описаните в пункт ХII-ти (т. 12) на предложението неизпълнения на задълженията по чл. 46, ал. 2, т. 1 и по чл. 196, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) - да осъществява постоянен надзор за законосъобразното и своевременно провеждане на разследването и да контролира непрекъснато неговия ход, като проучва и проверява всички материали по делото - представляват дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ (бездействия по общо 14 досъдебни производства, които неоправдано са забавили наказателното производство), за което дисциплинарният състав е предложил Висшия съдебен съвет да наложи на прокурор Георги Иванов дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - порицание.

В заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 06.11.2014 г., прокурор Георги Иванов е бил изслушан. Изслушани са и неговите процесуални представители по пълномощно - адвокатите Михов и Николов. След разисквания по предложеното от дисциплинарния състав дисциплинарно наказание и изразеното становище за правното основание, на което то да бъде наложено, и след проведено гласуване, с 15 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържал се", Висшият съдебен съвет е наложил на прокурор Георги Иванов предложеното от дисциплинарния състав дисциплинарно наказание порицание (по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ), като е приел, че в качеството му на наблюдаващ прокурор е проявил укоримо бездействие по възложените му спрени досъдебни производства срещу известни извършители.

  1. А тези досъдебни производства (ДП), според справката, изготвена от зам.-районния прокурор П. Костадинова, на която справка е основано предложението на петимата вносители, решението на дисциплинарния състав и решението на Висшия съдебен съвет, са:

а) ДП № 1166/2010 г. (тук вероятно е допусната техническа грешка в справката на зам.-районния прокурор, механично пренесена в решението на дисциплинарния състав - с оглед на датата, на която е образувано това ДП, датата, на която е било спряно нак. п-во и датата, на която е било разпределено на прокурор Иванов) - образувано на 22.04.1999 г. срещу Емилия Емилова Митева от гр. Видин за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК. Наказателното производство е спряно на 04.04.2003 г., а след близо 5 години - на 07.01.2008 г. е било преразпределено на прокурор Иванов. На 13.08.2010 г. той е поискал информация за резултатите от издирването на Емилия Емилова Митева. На 15.03.2011 г. е постъпило писмо с информация, че лицето е поискало от посолството на Република България в гр. Солун (вероятно става реч за Генералното консулство на Република България в гр. Солун) да му бъде издаден български паспорт. В тази връзка на 29.03.2011 г. наблюдаващият прокурор е изготвил писмо, в което е посочил, че от компетентност на органите на МВР е да преценят дали да бъде издаден искания документ, както и налагането на ограничителна мярка на лицето. След тази дата по делото не са извършвани други действия от страна на прокурора.

б) ДП № 19в от 2000 г. - образувано на 13.01.2000 г. срещу Анатоли Цветанов Маринов от гр. Велико Търново за престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), а след връщане от съда, с постановление от 28.03.2001 г. на прокурор при РП Петрич наказателното производство е спряно до издирването на Анатоли Цветанов Маринов. Делото е преразпределено на прокурор Иванов след близо 7 години - на 07.01.2008 г., който на четири пъти (13.08.2010 г., 05.10.2010 г., 20.10.2011 г. и 22.08.2012 г.) е изискал да му бъде предоставена информация какви действия са предприети по издирването и какви са резултатите от тях.

в) ДП № 1162/2010 г. (с оглед на датата, на която е образувано това ДП, най-вероятно и тук е допусната техническа грешка) - образувано на 05.01.2001 г. срещу Станимир Петров Халкалиев от гр. Стамболийски за престъпление по чл. 279, ал. 2 НК. С постановление от 23.11.2001 г. наказателното производство е спряно до издирването на лицето. След 8 години и 7 месеца - на 21.06.2010 г. - делото е преразпределено на прокурор Иванов, който на 13.08.2010 г. писмено е изискал информация за резултатите от издирването на лицето. На 25.08.2010 г. е получил отговор, че лицето не е издирено, а на 04.10.2010 г. е възобновил производството по делото, след което на 06.10.2010 г. е направил искане за удължаване на срока за разследване. Неясно как срокът е бил удължен два дни преди искането - на 04.10.2010 г. На 09.12.2010 г. делото е постъпило обратно в прокуратурата с мнение на разследващия полицай за спиране на наказателното производство. С постановление от 15.12.2010 г. прокурор Иванов е спрял наказателното производство и след тази дата по делото няма движение.

г) ДП № 340 от 2001 г. - образувано на 22.08.2001 г. срещу Станимир Георгиев Арабаджиев от с. Ключ, община Петрич, за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК и спряно на 12.04.2006 г. до издирването на Арабаджиев. След 2 години и половина - на 11.01.2008 г. - преразпределено на прокурор Иванов, който пък след нови 2 години и 7 месеца (на 13.08.2010 г.) с писмо е изискал информация за предприетите действия по издирването на лицето. По делото няма данни за други последващи действия на прокурор Иванов.

д) ДП № 102 от 2003 г. - образувано с постановление на дознател от 19.05.2003 г. срещу Петър Йосифов Илиев от гр. Петрич за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. След 3 години и почти 5 месеца с постановление на младши прокурор наказателното производство е спряно до издирването на Димитър Йосифов Илиев. След още една година и три месеца - на 11.01.2008 г. - делото е разпределено на прокурор Георги Иванов, който на 18.01.2008 г. е възобновил наказателното производство и след няколко процесуални и следствени действия по него на 14.08.2008 г. е изготвил и внесъл в Районен съд - гр. Петрич обвинителен акт. Но с разпореждане № 979 от 25.08.2008 г. по нохд № 1445/2008 г. този съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (непълноти в обвинителния акт). С постановление от 18.09.2008 г. прокурор Иванов е указал на разследващия орган извършването на нови следствени действия. Само 7 дни след това - на 25.09.2008 г., делото е постъпило в прокуратурата с мнение на разследващия орган за спиране на производството на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, според която разпоредба прокурорът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 (когато: а/ след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; б/ разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; в/ деецът е лице с имунитет) и в случаите на чл. 26 (при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина). С постановление от 26.09.2008 г. прокурор Иванов е спрял наказателното производство, а след близо 2 години - на 13.08.2010 г. с писмо е поискал информация за издирването на Петър Йосифов Илиев. Според справката на зам.-районния прокурор няма данни за други процесуални действия след отговора на това писмо, постъпил в прокуратурата на 15.09.2010 г.

е) ДП № 15 от 2004 г. - образувано на 20.01.2004 г. с постановление на следовател срещу Езедин Лайди Кашруд от Алжир за престъпление по чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1 и във връзка с чл. 28, ал. 1 НК. Една година след това - на 24.01.2005 г. - производството е спряно с постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. Петрич до издирването на алжирския гражданин, а след още 3 години - на 07.01.2008 г. - делото е преразпределено на прокурор Иванов, който след нови 2 години и 8 месеца - на 13.08.2010 г. - е поискал информация за предприетите действия по издирването на алжирския гражданин. След тази дата по делото няма данни за извършвани по него процесуални действия.

ж) ДП № 29 от 2005 г. - образувано на 02.09.2004 г. като ДП № 640/2004 г. - полицейско производство (по чл. 409, ал. 2 НПК от 1974 г.) срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Впоследствие с прокурорско постановление от 31.12.2004 г. е преобразувано в предварително производство срещу румънския гражданин Микуля Себастиан Даниел за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК. На 04.11.2005 г. прокурор при РП Петрич е спрял наказателното производство до издирването на румънския гражданин След 2 години и 3 месеца - на 07.01.2008 г. - делото е преразпределено на прокурор Иванов, който след 7 месеца - на 15.08.2008 г. - е уведомил следствената служба, че разпореденото издирване на румънския гражданин е актуално, а след нови 2 години - на 13.08.2010 г. - е поискал информация за извършените действия по издирването на лицето и налице ли са основания за възобновяване на наказателното производство. На 15.09.2010 г. по делото е постъпил отрицателен писмен отговор и след тази дата по делото няма данни за извършени по него процесуални действия.

з) ДП № 240/2005 г. - образувано на 30.08.2005 г. като полицейско производство (по чл. 409, ал. 2 НПК от 1974 г.) срещу Евгений Янков Рашков от гр. Койнаре за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК и спряно с постановление на мл. прокурор при РП Петрич на 12.01.2006 г. Няма данни на кое от основанията по чл. 22 и чл. 22а НПК от 1974 г. е спряно досъдебното производство. След 6 години и 5 месеца - на 14.06.2012 г. - е преразпределено на прокурор Георги Иванов. По делото няма данни за извършени от този прокурор или разпоредени от него процесуално-следствени действия.

и) ДП № 208/2006 г. - образувано с прокурорско постановление от 17.11.2006 г. срещу Лазос Ставрос Димитриос от гр. Кавала, Република Гърция, за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК. На 21.02.2007 г. наказателното производство е спряно "поради отсъствие на гръцкия гражданин". Делото е преразпределено на прокурор Георги Иванов на 11.01.2008 г., който след 2 години и 7 месеца - на 13.08.2010 г., с писмо е поискал информация за извършените действия по издирването на лицето. След получения на 23.08.2010 г. отговор, че лицето не е установено, други действия не е предприемал.

к) ДП № 103/2006 г. - образувано на 14.02.2007 г. (ако не е допусната грешка при изписването на годината) срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, а на 21.04.2007 г. наказателното производство е спряно до издирването на Мария Стойкова Манолска от гр. Петрич, за която били събрани доказателства, че е извършител на престъплението. Делото е преразпределено на прокурор Иванов на 07.01.2008 г., който след 2 години и 7 месеца - на 13.08.2010 г., писмено поискал информация за резултатите от издирването. Една година след получения на 15.09.2010 г. отговор, че издирването не е дало резултати, на 20.10.2011 г. и след това на 08.12.2011 г. прокурор Иванов е изпратил нови писма относно издирването.

л) ДП № 107/2008 г. - образувано от прокурор Георги Иванов на 09.04.2008 г. срещу Абдулуахаб Ахмед Хасан от Ирак за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК във връзка с чл. 18, ал. 1 НК и по чл. 316, предл. 1-во НК във връзка с чл. 308, ал. 2, пр. 1 НК. На 06.06.2008 г. прокурор Иванов е спрял наказателното производство до издирването на лицето. Две години и два месеца след това писмено е поискал информация за резултатите от издирването. След получения на 23.08.2010 г. отговор, че лицето не е установено и издирвателните мероприятия продължават, други писма или актове по делото не са изготвяни.

м) ДП № 550/2008 г. - образувано на 08.08.2008 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а" и б. "б", предл. 2-ро НК във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Делото е докладвано на прокурор Иванов по дежурство, който след провеждането на няколко следствени действия, с постановление от 17.06.2009 г. е спрял наказателното производство до издирването на Николай Костадинов Пиперджиев от гр. Петрич, за когото са били събрани доказателства, че е автор на престъплението. На 13.08.2010 г. Иванов е изготвил писмо до РУП Петрич за предоставяне на информация за извършените действия по издирването на лицето и какъв е резултатът от тях. След тази дата няма данни за други извършени или разпоредени от прокурора действия по делото.

н) ДП № 275/2008 г. - образувано на 07.11.2008 г. срещу Красимир Василев Петров от гр. София за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК. На 13.01.2009 г. производството по делото е спряно до издирването на лицето. Делото е разпределено на прокурор Георги Иванов на 21.06.2010 г. На 13.08.2010 г. той е отправил писмено запитване за резултатите от издирването, но след получения на 25.08.2010 г. отговор, че издирвателните мероприятия продължават, други действия по делото не е предприемал, нито е разпореждал.

о) ДП № 942/2010 г. - образувано на 29.09.2010 г. с постановление на младши прокурор на 20.09.2010 г. срещу Димитриос Евангелос Лиаракос от Република Гърция за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201 НК. Пак с постановление на младши прокурор наказателното производство е спряно до издирването на гръцкия гражданин. На 19.04.2012 г. е преразпределено на прокурор Георги Иванов, който не е извършил, нито е разпоредил някакво процесуално или следствено действие по него.

  1. Становището си, че по тези досъдебни производства прокурор Георги Иванов е допуснал неоправдани бездействия по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, дисциплинарният състав е аргументирал така:

"Спирането на наказателното производство не освобождава наблюдаващия прокурор от задължението да продължи да упражнява ръководство и надзор върху разследването с оглед отстраняване на основанията за спиране, възобновяването и приключването му в разумен срок. В този контекст и в изпълнение на правомощията си по чл. 196, ал. 1, т. 1 и 2 НПК прокурорът следва да възлага на съответните оперативно-издирвателни органи или да извършва лично периодични проверки дали са отпаднали основанията за спиране на производството, периодично да изисква информация за хода на издирването. От данни изложени в справката се установява, че по всяко от посочените досъдебни производства в продължителен период прокурор Иванов не е предприемал каквито и да било процесуални действия, не е упражнявал ефективно контрол върху работата на разследващите органи по отстраняване на причините за спирането на производствата. Прочитът на разпоредбите на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 НПК във връзка с чл. 244, ал. 1 и чл. 245, ал. 2 НПК сочи, че наблюдаващият прокурор е длъжен да предприема процесуални действия, съответно да упражнява контрол върху дейността на разследващите органи, насочени към отпадане на основанията за спиране на досъдебното производство, възобновяването и приключването му. С неизпълнението на законовите задължения на прокурора да извърши конкретни процесуални действия, да издаде определени и изискуеми от закона устни и/или писмени актове при упражняване на функционалните си правомощия, е обусловено забавяне на производството и дисциплинарният състав приема, че прокурор Иванов е осъществил фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ."

За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав - чл. 320, ал. 4, изр. 2-ро, предл. 1-во ЗСВ.

  1. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя изразеното от дисциплинарния състав и възприето от Висшия съдебен съвет становище.

Описаните по-горе в т. 5 досъдебни производства са били образувани срещу известен извършител. Известният извършител, обаче, може да бъде с неизвестно местоживеене в страната или в чужбина. В тези случаи разследващият орган и наблюдаващият прокурор имат две възможности:

  • да проведат разследването в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 НПК, ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина (чл. 206 НПК) или
  • да спрат наказателното производство на основание чл. 25, т. 2 НПК, ако считат, че провеждането на разследването в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина.

Съдебната практика трайно е възприела, че съществена предпоставка за т. нар. "задочно производство" е да е било извършено щателно издирване на обвиняемия. Съдържанието на понятието "щателно издирване" е детайлно изяснено в съдебната практика. В процесния случай обаче то е ирелевантно, защото всичките 14 досъдебни производства, изброени по-горе в т. 5, са били спряни до издирването на обвиняемия, т. е. органите на досъдебното производство са приели, че по всичките тези 14 досъдебни производства провеждането на разследването в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина. Дисциплинарният състав и Висшият съдебен съвет са приели, че целесъобразността на това решение не подлежи на контрол, но "в определени случаи магистратът е длъжен да възобнови производството и то не може да бъде спряно за повече от 1 г." (виж устния доклад на дисциплинарния състав в заседанието на ВСС). Тези "определени случаи" са посочени в чл. 244, ал. 8 НПК - когато наказателното производство е спряно поради невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или телефонна конференция. В материалите по дисциплинарното дело обаче не се съдържат данни някое от процесните 14 досъдебни производства да е било спряно на това основание. А в НПК не се съдържа правило, идентично на правилото по чл. 244, ал. 8 НПК, за случаите на спряно на основание чл. 25, т. 2 НПК наказателно производство. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че правилото на чл. 244, ал. 8 НПК не се прилага за процесните досъдебни производства, които несъмнено са били спрени на основание чл. 25, т. 2 НПК - провеждането на разследването в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина.

При спрените на основание чл. 25, т. 2 НПК досъдебни производства е съществен въпросът има ли наблюдаващият прокурор властови правомощия, чрез които да влияе върху хода на оперативно-издирвателните мероприятия? На този въпрос нито НПК, нито Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване, нито одобрените от главния прокурор (рег. № ЛС-2556 от 23.08.2013 г.) и от министъра на вътрешните работи (рег. № Iз-1477 от 05.08.2013 г.) Правила за координация и взаимодействие между Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи по водени оперативни дела и преписки, извършване на проверки и провеждане на неотложни и първоначални действия по разследването, дават отговор.

Дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ е всяко виновно действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Като дисциплинарно нарушение бездействието е въздържане от определено действие, чието извършване е служебно задължение и поради това в дисциплинарната практика бездействието обикновено се определя като неизпълнение на служебно задължение.

Дисциплинарният състав и след това Висшият съдебен съвет са дали отговор на въпроса кое (или какво) свое служебно задължение прокурор Георги Иванов не е изпълнил - да предприема процесуални действия, насочени към отпадане на основанията за спиране на досъдебното производство, възобновяването и приключването му, като възлага на съответните оперативно-издирвателни органи или да извършва лично периодични проверки дали са отпаднали основанията за спиране на производството, периодично да изисква информация за хода на издирването.

Това становище следва да бъде споделено. Наблюдаващият прокурор осъществява постоянен надзор за своевременното провеждане на разследването (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК), като проучва и проверява всички материали по делото (чл. 196, т. 1 НПК). В този смисъл са и методическите указания по чл. 46, ал. 4 НПК, дадени от главния прокурор с т. 5 и 6 на негова заповед № ЛС-2403 от 15.06.2007 г.: по делата срещу известен извършител да се проверява на всеки 3 месеца първоначалното основание за спиране и ако то е отпаднало, наказателното производство незабавно да се възобновява (т. 5), а по спрените досъдебни производства срещу известен извършител да се създаде организация, при която най-малко 4 месеца преди изтичането на давностния срок да се преценява състоянието на делото и възможността за извършване на допълнителни действия по разследването. Тези регулярни проверки се документират и ако не се извършват чрез размяна на писма, а чрез лични срещи с оперативно-издирвателните органи, за констатациите и набелязаните бъдещи процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия. Дисциплинарният състав не е посочил изрично като критерий по чл. 309 ЗСВ обстоятелството, че по първите четири от описаните по-горе в т. 5 досъдебни производства абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс отдавна е изтекла. Общоизвестно е, че срещу такъв неблагоприятен резултат, уронващ престижа на прокуратурата, е била насочена цитираната заповед на главния прокурор: "През последната година поради изтичане на предвидената в закона давност изключително голям брой спрени досъдебни производства бяха прекратени, включително срещу известен извършител за тежки престъпления. Главната субективна причина за това е бездействието на прокуратурата поради отслабване на вниманието им към този вид дела. С оглед отстраняването на тази и други субективни причини за прекратяване на спрени досъдебни производства на посоченото основание и за подобряване организацията на работа по тях (се издава тази заповед)".

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при проведеното дисциплинарно производство са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на направения от Висшия съдебен съвет извод, че с проявеното от него бездействие по описаните по-горе в т. 5 досъдебни производства, по четири от които е изтекла и давността по чл. 81, ал. 3 НК, прокурор Георги Иванов е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. Наложеното му дисциплинарно наказание "порицание" съответства на тежестта на нарушението и останалите обстоятелства по чл. 309 ЗСВ, поради което оспореното от него (от прокурор Иванов) решение на Висшия съдебен съвет е законосъобразно.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1