Решение № 16125 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10392/2016 г.

Решение № 16125 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10392/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт П. Георгиева, в качеството й на процесуален представител на Р. П., изпълнителен директор на държавен фонд "Земеделие", срещу решение № 197 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 186 по описа за 2016 г. на административен съд - С. З.. С него е отменено негово решение № 03-РД/1131 от 31.03.2016 г., постановено по повод заявление с вх. № 06-2-001-6500/4 от 7.03.2016 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски. С допълнителна молба от 20.03.2018 г., след датата на откритото съдебно заседание, се заявява поддържане на жалбата, претендиране на съдебни разноски и оспорване поради прекомерност адвокатското възнаграждение, ако се претендира от ответната страна. Ответната страна - "А. Б. Г." ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - С. З. е бил сезиран с жалба от "А. Б. Г." ЕООД срещу решение № 03-РД/1131 от 31.03.2016 г., постановено по повод заявление с вх. № 06-2-001-6500/4 от 7.03.2016 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на търговското дружество. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, а именно, че административният орган е бил сезиран от "А. Б. Г." ЕООД със заявление по чл. 24 от ЗДОИ. Административният орган е приел, че не е налице изискването на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ по отношение на заявлението, поради което е дал 3 дневен срок на заявителя да отстрани нередовността на същото. В изпълнение на това указание дружеството е подало заявлението си от 7.03.2016 г., по повод на което е постановено обжалваното решение. С него е отказано предоставянето на исканата информация. Мотивите на административния орган са, че тази информация е служебна и се събира, създава и съхранява по повод дейността на ДФ "Земеделие" по разглеждане на заявка за окончателно плащане. Тази информация е използвана за издаване на крайния акт по разглеждане на заявка за окончателно плащане, а именно оторизационно писмо, след което бенефициента се уведомява с писмо за одобрение. Тази информацията няма самостоятелно значение, а също следва да се отчете, че община Б. е страна по договора и също е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. На основание чл. 37, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е постановен и отказа за предоставяне на информацията. Административният съд е приел, че е сезиран с процесуално допустима жалба като подадена в срок и от лице с правен интерес, която по съществото си е основателна. Според него административният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на материалния закон относно съдържанието и формата на акта. Конкретно е нарушена разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, понеже обжалваният акт не съдържа фактическите основания за издаването му. По делото не е имало спор, че административният орган е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, както и че съжданата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Предметът на заявлението я определя като такава и това са данни за изплатени субсидии за вид дейност по договор за финансова помощ № 23/321/01443 от 12.12.2013 г. между ДФ "Земеделие" и община Ботевград за подобряване качеството на живот в тази община чрез реконструкция на водопроводната мрежа в с. С., с. Н. и с. Л.; разширение на водопроводната мрежа в с. Н. и с. Г., и изграджане на ПСПВ в селата С., Г. и Р.. Съдът е приел, че тази инфорация е и служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, както е счел и административния орган. Според него неправилно той се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, за да откаже предоставянето на исканата информация, понеже освен, че не се установява тази информация да е класифицирана или друга защитена тайна, предвидена със закон, не са налице хипотезите на чл. 13, ал. 2 от същия закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се явява доказано единственото касационно възражение, което е за неправилна преценка на съда относно прилагането на чл. 37, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Правилно съдът при анализа на съдържанието на исканата информация е отграничил, че административният орган е публикувал на официалния сайт на ДФ "Земеделие" информация относно одобрените субсидии, като под № 797 от списъка като бенефициент е посочена община Ботевград, мярката за която се кандидатства е 321, одобрената сума е конкретно посочена, както и проектът е подробно описан. Тази информация е различна от исканата, понеже се търси такава за изплатени субсидии, а административния орган се позовава на публикуваната информация, която е за одобрени субсидии, поради което не се явява реализиран и състава на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, за да се постанови отказ. Настоящият състав споделя и другото съображение на съда, че ограничението по ал. 2 от чл. 13 не може да се приложи, понеже са изтекли повече от две години от сключването на цитирания договор от 12.12.2013 г., независимо липсата на данни кога е одобрено изплащането, респ. е издадено оторизационното писмо, което е задължение на административния орган. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на страните. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение