Решение № 6423 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14057/2019 г.

Решение № 6423 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14057/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична здравноосигурителна каса, гр. София, против решение № 6194 от 23.10.2019 г. по адм. д. № 8015 по описа за 2019 г. на Административен съд София – град, в частта, с която писмена покана № 29-02-30 от 09.04.2019 г. на директора на СЗОК е отменена за сумата от 520 лв. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 289, т. 2 и чл. 350, ал. 1 от НРД МД 2018 г., са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил писмена покана № 29-02-30 от 09.04.2019 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), по реда на чл. 76 а от ЗЗО, в частта по т. 2, с която "Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда" ЕАД – изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по договор с НЗОК № 22-2513/23.05.2018 г., е задължен да възстанови сума в размер на 520 лв., получена по история на заболяване (ИЗ) № 29755/2018 г., при рехоспитализация в срок до 30 дни от дехоспитализацията на здравноосигуреното лице (ЗОЛ) по КП № 29. За да постанови решението си, Административен съд София – град е приел, че оспорената писмена покана в горната част е издадена в отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 350, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. Съдът се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена от лекар кардиолог, съгласно което и в двата случая пациентката е следвало да бъде хоспитализирана по спешност, като са били налице индикациите по КП 29 за незабавен прием. Според вещото лице при констатирана декомпенсация хоспитализациите ще бъдат винаги необходими, тъй като ефектът от терапията може да се изчерпи дори часове след изписването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК съдът е назначил вещо лице за изясняване на възникналите по делото спорни въпроси в областта на медицината във връзка с двете хоспитализации на едно и също ЗОЛ по КП № 29 Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация, Приложение № 17 към НРД МД 2018 г. (отм.);. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза съставените в процеса на лечението медицински документи потвърждават животозастрашаващо състояние, налагащо спешна хоспитализация, както е отразено от общопрактикуващия лекар в част I "Изпраща се за прием" в направлението за хоспитализация от 28.09.2018 г. (петък). Пациентката се е явила в лечебното заведение и е била приета за болнично лечение на 01.10.2018 г. (понеделник) с документирана изострена хронична сърдечна недостатъчност, комбиниран ревматичен порок с двойно клапно протезиране, поставен кардиостимулатор, белодробен застой, хронична бъбречна недостатъчност – състояния, налагащи болнично лечение. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 350, ал. 1 във вр. с чл. 289, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. – отм. от 01.01.2020 г.). Съгласно чл. 350, ал. 1 от НРД за МД 2018 г., когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Установените по делото факти сочат, че при първата хоспитализация по КП № 29 пациентката е бил изписана на 01.09.2018 г., а втората хоспитализация е започнала на 01.10.2018 г. В цитираната по-горе разпоредба на НРД МД 2018 г. не е регламентиран началният момент на срока от 30 дни. Ако 30-дневният започва да тече от датата на дехоспитализация 01.09.2018 г., то към 01.10.2010 г. този срок вече е бил изтекъл, а лечението е провеждано в периода до 06.10.2018 г., т. е. извън 30-дневния срок от датата приключване на предишното лечение. И при двете хоспитализации е изпълнено изискването на чл. 289, т. 2 от НРД МД 2018 г. за документиране в ИЗ и в част II на "Направление за хоспитализация / лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7). Допуснатите технически грешки при попълване на направлението за хоспитализация не се отразяват върху извода на първоинстанционния административен съд, основан на анализа на събраните по делото доказателства, за налагащо се спешно болнично лечение на ЗОЛ. Субективните причини, по които ЗОЛ се е явило за прием в болницата на третия ден след издаване на направлението, са неотносими към спорния въпрос за наличие за съществуващо здравословно увреждане, налагащо хоспитализация на ЗОЛ по спешност. Оспорената писмена покана в частта й по т. 2 за възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 520 лв. е издадена в нарушение материалния закон и като я е отменил в тази част, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват пороци, обосноваващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила в отменителната му част. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски за касационната инстанция, поради което такива не му се присъждат. Неоснователно е искането му за присъждане с касационното решение на разноски, направени за първоинстанционното съдебно производство, съгласно представен списък. С решението си Административен съд София - град е осъдил СЗОК да заплати на "Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда" ЕАД разноски в размер на 350 лв. В срока по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не е подадено искане до първоинстанционния съд за изменение на решението му в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,