Решение № 10600 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2018 г.

Решение № 10600 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ) срещу решение № 2219 от 13.12.2017 г. по административно дело № 1749/2017 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № № РД-11-00-759/29.05.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание на служител. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания, посочени в чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Подробно са изложени доводи за законосъобразност на заповедта. В представени писмени бележки са изложени конкретни доводи за необоснованост на обжалваното решение по отношение на изводите му за незаконосъобразност на заповедта в частта й по т. 1. Ответникът по касационната жалба – Х. П. в представен писмен отговор оспорва същата по подробно наведени доводи и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Същото е правилно. Предмет на спора пред АС Пловдив е законосъобразността на заповед № РД-11-00-759/29.05.2017 г., с която Изпълнителният директор на АЗ, след изложение на установените от него факти относно поведението на служителя П. му налага на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) дисциплинарно наказание – понижение в по-долен ранг за срок от една година, без да е посочен конкретно служителят. За да наложи това наказание касаторът приема, че служителят е извършил нарушения на служебната дисциплина при условията на системност, а именно: 1. Използване на данни и информация относно индивидуалните работни заплати и поставените оценки на служителите в ДБТ-Карлово не по предназначение, а за постигане на лични цели и ги е разгласил, както сред служителите на ДТБ Карлово, така и до ЦА на АЗ чрез докладна до нейния изпълнителен директор в нарушение на разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от Етичния кодекс за поведение на служителите в АЗ (ЕК); 2. При общуването си с колеги в отдела, в който работи се отнасял с тях по начин, който накърнява достойнството им и нарушава правата им, отказва да работи в екип, създава конфликтни ситуации, вкл. в присъствието на външни лица – нарушение по чл. 6, ал. 2, т. 2 и т. 3, предл. първо, т. 8 и ал. 3 от ЕК; 3. Не спазва установеното работно време, като излиза в нерегламентирани почивки без да уведоми прекия си ръководите в нарушение на чл. 23 от ЗДСл, във вр. с чл. 27 от Устройствения правилник (УП) на АЗ и чл. 11 ЕК; 4. Не отстранява проблем с електронните пощи на Началник отдел "Посреднически услуги" в ДБТ – Карлово и Началник отдел "Активна политика на пазара на труда" в ДБТ – Карлово в нарушение на т. 5. 19 от длъжностната си характеристика – дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. За да отмени обжалваната пред него заповед първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. В решението подробно са разгледани деянията, приети от дисциплинарнонаказващия орган като нарушения, като въз основа на подробен анализ на събраните доказателства съдът е извел законосъобразен извод за постановяване на заповедта в нарушение на материалния закон. Правилен и обоснован и напълно споделен от настоящия състав е извода, че първото деяния, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, не представлява нарушение на служебната дисциплина. В случая служителят, след като е констатирал неравно третиране по отношение на себе си, в сравнение с останалите служители в ДБТ - Карлово е предприел единствено предвидените в закона мерки по защита на правата си на държавен служител. С приетата през 2012 г. нормативна уредба по отношение на размера на възнагражденията на държавните служители се създаде възможност за определяне на този размер в изключително широк диапазон, при липса на ясни критерии за конкретния размер, което дава възможност на прояви на субективизъм при определянето му. Последното от своя страна е предпоставка за нарушение както на общата забраната за дискриминация прогласена в Закона за защита от дискриминация, така и на задължението на работодателя, какъвто е и органа по назначението, да осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд по чл. 14 от с. з.. Сезирането на органа по назначението с твърдения за осъществено нарушение на цитираните законови разпоредби и представянето на доказателства в подкрепа на твърденията е право на служителя, а обстоятелството, че органа по назначението с получаване на жалбата е установил, че определянето на различно възнаграждение на служителите е известно на последните неправилно е квалифицирал извършеното като нарушение на служебната дисциплина. Възнагражденията на държавните служители се изплащат със средствата от бюджета на държавата, при което достъпът до тази информация е свободен. По отношение на останалите три деяния, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя изводът на съда, че същите не са доказани като нарушения на служебната дисциплина по безспорен и несъмнен начин е правилен. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени и гласни доказателства, като от съвкупният им анализ е извел законосъобразен извод, че в случая поведението на П. не представлява нарушение на служебната дисциплина, а е съобразено с въведените правила за работа. Допълнително следва да бъде посочено, че предвид факта, че в случая се касае до деяния, описани в заповедта като отказ от съдействие на други служители и отказ за работа в екип, внимателния прочит на доказателствата обосновава извод, че в ДБТ – Карлово има служители, които се затрудняват да работят с информационната система, вкл. и с електронна поща, което предвид установения от П. факт за определяне на работната му заплата по начин, който смята за дискриминационен води до извод, че именно този факт е определящ за възникналото напрежение в колектива, но не води до извод за извършено дисциплинарно нарушение. При извършената проверка не се констатира нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Обжалваното решение е обосновано – съдът е формирал изводите си изцяло въз основа на събраните в хода на производството доказателства, като същите са обсъдени задълбочено, а изведените въз основа на тях правни изводи са подробно аргументирани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК АЗ следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба направените по делото разноски в размер на 1000 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение