Решение № 4285 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2021 г.

Решение № 4285 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2021 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. В., подадена чрез адвокат В. Симеонова, против решение № 1571/26.07.2021 г. по адм. д. № 449/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че съдът се е произнесъл само по твърденията за причинени вреди от незаконосъобразните действия на НЕЛК по издаване на обжалваното му решение, но не по незаконосъобразността на самия административен акт, както и на действията на самия орган след оттеглянето му. Моли да бъде отменено решението на съда и бъде уважена претенцията за обезщетение. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия/ НЕЛК/, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. От първоинстанционния съд обосновано е прието, че доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на НЕЛК за заплащане на обезщетение на С. Вълчева поради оттегляне на оспорения акт - Експертно решение на НЕЛК, с което е потвърдено решение на ТЕЛК, защото от ищцата не се уточняват и доказват кои точно действия и бездействия на длъжностни лица в НЕЛК са й причинили претендираните неимуществени вреди. Издаденото експертно решение на НЕЛК от 06.10.2020 г. е било оттеглено, но преписката е била върната за ново разглеждане от административния орган. В този смисъл, то не е административен акт, с които окончателно спорът да е решен по същество във вреда на С. Вълчева, за да може да се ангажира отговорността за вреди по ЗОДОВ. С оглед на изложеното и приложените по делото доказателства считам, че обжалваното решение на Административен съд – Пловдив като правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по искова молба от С. В. срещу НЕЛК, с която е предявен иск за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. от незаконосъобразни и неправилни действия на служителите при НЕЛК при издаване на Експертно решение /ЕР/ на НЕЛК № 2900/06.10.2020 г. Ищцата основава претенцията си на незаконни действия и бездействия на ответника, вследствие на което е лишена от правото на инвалидна пенсия. Съдът е отхвърлил предявеният иск. Изложил е мотиви, че незаконосъобразното лишаване на ищцата от получаването на инвалидна пенсия не е налице, поради това че последиците от изпълнението на издадения индивидуален административен акт – ЕР на НЕЛК № 0859/21.04.2021 г. следва да се зачитат в хода на продължаващото административно производство и това не води до извод, че е налице незаконосъобразно фактическо действие. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, които евентуално да сочат за настъпили за нея вреди с неимуществен характер. Събраните доказателства безспорно говорят за здравословни проблеми на ищцата, влошаващи или подобряващи се във времето, но те не се дължат на поведение на ответника. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с ЕР на ТЕЛК № 2290/07.05.2020 г. при УМБАЛ "Пловдив" АД, по отношение на ищцата С. В. е призната 40 % трайно намалена работоспособност, като видно от решението, до този момент тя е била с призната трайно намалена работоспособност от 54 %. Ищцата е обжалвала по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /33 ЕР на ТЕЛК № 2290/07.05.2020 г., издадено от ТЕЛК при УМБАЛ "Пловдив" АД и с ЕР на НЕЛК № 2900/06.10.2020 г. обжалваното Експертно решение на ТЕЛК е било потвърдено по всички поводи. С Определение № 71/15.01.2021 г. производството по административно дело № 3177 от 2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив е било прекратено поради оттегляне от НЕЛК на обжалвания от ищцата акт. Медицинското експертно досие на ищцата е било върнато на НЕЛК за продължаване на производствените действия по жалба с вх. № 6377/11.06.2020 г., против ЕР на ТЕЛК № 2290/07.05.2020 г. В законоустановените срокове е издадено ЕР на НЕЛК № 0859/21.04.2021 г., с което НЕЛК се е произнесъл по реда на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, а ЕР на ТЕЛК № 2290/07.05.2020 г. е отменено и съгласно дадените указания е върнато за ново произнасяне от страна на ТЕЛК. Обосновани са изводите на съда, че не следва да се ангажира отговорността на НЕЛК, след като по делото не се доказва наличие на причинна връзка между административния акт - ЕР на НЕЛК № 2900/06.10.2020 г. и вредоносен резултат, причинен на ищцата. За да се претендира обезщетение от незаконосъобразен административен акт или от действия или бездействия на административен орган, трябва да е приключило административното производство по издаване на акта. В случая горестоящият административен орган - НЕЛК, е оттеглил обжалвания от ищцата акт и това негово действие е в интерес на ищцата, поради което не може да се приеме, че й причинява вреди. С издаденото си впоследствие Експертно решение, НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК и е върнал производството за ново освидетелстване на ищцата. И това произнасяне на НЕЛК е в интерес на ищцата и не може да й причини вреди. В исковата молба се излагат различни доводи, като претенцията на В. е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и поради лишаването й от пенсия в резултат на оттегления акт. Съдът е разгледал и се е произнесъл по всички наведени твърдения на ищцата и изводите му се споделят от касационната инстанция. По делото не са представени доказателства за причинени на ищцата неимуществени вреди от оттегленото ЕР на НЕЛК. Показанията на свидетелката М. Г. се отнасят до тежкото здравословно състояние на ищцата, но това състояние датира от години и не произтича от оспорения административен акт. Що се отнася до твърденията за липса на средства, което е причинило неимуществени вреди на ищцата, затрудненията й за явяване на прегледи е свързано и с това, че ищцата не е била здравно осигурена. Следва да се подчертае, че в административните производства по определяне на пенсия за инвалидност, здравословното и социалното положение на освидетелстваните лица е защитено от закона с разпоредбите на чл. 98, ал. 7 и ал. 8 от КСО. Съгласно тези норми, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. След влизането в сила на решението по ал. 7, пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена. Поради това не може да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че поради оспореното Експертно решение на НЕЛК на нея са и били причинени твърдяните вреди. След като тя преди е била инвалидизираната с 54 процента неработоспособност, на нея е следвало да й се определи пенсия по чл. 98, ал. 7 КСО, която след приключване на административното производство пред ТЕЛК за новото освидетелстване, да бъде определена в окончателен размер. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,