Решение № 8206 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10640/2009 г.

Решение № 8206 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10640/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Иван Димитров Байчев от град Поморие против решение от 29.05.2009 г., постановено по адм. дело № 850/2008 г. по описа на Административен съд /АС/ - град Бургас. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Ответникът - публичен изпълнител на Агенцията за държавни вземания град Бургас, не е взел становище по касационната жалба. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция за приходите град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че оспореното решение е недопустимо, поради произнасянето на АС по недопустимо оспорване, и следва да бъде обезсилено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. С оглед сочените касационни основания настоящият състав приема следното: С оспореното решение АС Бургас е отхвърлил жалбата на Иван Димитров Байчев от град Поморие срещу писмо изх. № 11303/2006/89/17.04.2008 г. на публичния изпълнител при Регионална дирекция Бургас да сезира директора на ОДП Бургас за отмяна на наложената му принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. АС - град Бургас е установил, че със заповед № З-1346/9.05.2006 г. на директора на на директора на ОДП Бургас на Иван Димитров Байчев е била наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, в качеството му на управител на "Барибург Бургас" ООД, което търговско дружество е имало задължения по ДРА в размер на 639 404.33 лева. С молба от 7.03.2008 г. Байчев е сезирал РД на АДВ - Бургас с искане да бъде уведомен директора на ОДП Бургас за отпадане на основанието за прилагане на ПАМ, по съображения, че с решение по търговско дело № 533/2006 г. на БОС търговското дружество е прекратено на основание чл. 155, т. 1 от Търговския закон. С оспореното пред АС писмо публичният изпълнител при РД на АДВ Бургас е постановил отказ да сезира административния орган, с мотиви, че липсва основание за отмяна на мярката. По същество съдът е приел, че оспореното пред него писмо представлява административен акт - изричен отказ на компетентен орган и същият е законосъобразен, тъй като основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБДС по отношение на жалбоподателя не е отпаднало. Иван Байчев в качеството му на управител на "Барибург Бургас" ООД попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2а и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Предвидената в чл. 182, ал. 2, т. 2а от ДОПК ограничителна мярка не прехвърля отговорността за задължения на търговското дружество към лицата, които го управляват, но чрез нея законодателят ангажира отговорността на тези лица по погасяване на задълженията. Независимо, че търговското дружество е прекратено със съдебно решение, това не е пречка да бъде ангажирана отговорността на членовете на управителните и контролните му органи, макар и към момента на изпълнението те да нямат това качество. Касационната инстанция намира така постановеното решение за недопустимо. Предмет на обжалване пред Административния съд е писмо на публичния изпълнител до жалбоподателя, с което отказва да направи предложение до органа по чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД за отмяна на наложена със заповед от 9.05.2006 г. ПАМ по чл. 75, ал. 5 ЗБЛД. Отказът е мотивиран с липсата на предпоставките по чл. 221, ал. 7 от ДОПК, само при наличието на които може да бъде направено подобно предложение. Съгласно тази разпоредба, публичният изпълнител е длъжен да поиска в тридневен срок от узнаването от органите на Министерството на вътрешните работи прекратяване на мерките по ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" при погасяване на задължението или предоставяне на обезпечение в размер на главницата и лихвите, служебно или по искане на заинтересуваното лице. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД, органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. От цитираните разпоредби и от нормите на чл. 221, ал. 6 от ДОПК и чл. 75, т. 5 от ЗБЛД следва, че предложението на публичния изпълнител е елемент от фактическия състав по отмяна на наложената ПАМ, уреден в чл. 78а от ЗБЛД, който сам по себе си не създава права или задължения за лицето, за което се отнася и не притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Това означава, че предмет на обжалване може да бъде отказът на съответния орган на МВР да отмени наложената ПАМ, а не отказът на публичния изпълнител да направи предложение за нейната отмяна. Компетентният орган, който следва да бъде сезиран си искане за отмяна на наложена ПАМ е министъра на вътрешните работи или упълномощено от него лице, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от АПК от ЗБЛД, чието произнасяне представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Предвид на изложеното, като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, жалбата е била недопустима и съгласно чл. 159, ал. 1 от АПК е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - прекратено. Поради това касационната инстанция приема, че решението страда от порока по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, независимо от направеното искане от процесуалния представител на ответника - директорът на Националната агенция за приходите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, разноски не следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение