Решение № 7280 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2012 г.

Решение № 7280 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станислава Иванова Иванова от гр. Благоевград против решение № 473/2.04.2012 г., постановено по адм. дело № 48/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателката прави искане решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на комисията да бъде отменено или алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - Комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) към Регионална дирекция по горите - Благоевград не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Станислава Иванова против решение № 1998/27.12.2011 г. на комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ, с което е отказано да се промени предназначението на поземлен имот в горска територия. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразен с целта на закона. Решението на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. По делото няма спор по фактите. Жалбоподателката оспорва правните изводи на съда, като излага същите доводи, които са направени и в първоинстанционното производство. Правилно съдебният състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено от компетентен орган - комисия в Регионалната дирекция по горите, която на основание чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ има правомощие да извърши промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на Регионална дирекция по горите - Благоевград. Аргументиран е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното решение е издадено в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗГ комисията е назначена със заповед № РД 49-316 от 15.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните и в нея са включени представители на Регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождението на имота. Заявлението на Станислава Иванова за промяна на предназначението на поземлен имот в горска територия - частна собственост с № 001022 в землището на с. Дъбрава, община Благоевград е разгледано на заседание на комисията, проведено на 19.12.2011 г. В състава на комисията са включени лица, които поименно са определени в заповедта на министъра и приложения списък към нея. Обсъдени са представените от заявителката доказателства и след констатация, че описаният в заявлението имот е образуван от имот с кадастрален № 001010, придобит от Серафим Кръстев Мангушев и Василка Костадинова Мангушева чрез замяна по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) съгласно заповед на министъра на земеделието и горите № РД- 49-350/20.12.2006 г., комисията приема, че за имота, който в резултат на договора за доброволна делба става собственост на жалбоподателката Иванова, се прилага забраната за промяна на предназначението, предвидена в § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (протокол № 1/19.12.2011 г.). При тези данни комисията постановява оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1998/27.12.2011 г., с което отказва да промени предназначението на описания в заявлението имот. Следователно процедурата е извършена от комисия в Регионалната дирекция по горите, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните, съставена от представители на Регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождение на имота, с което са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 4 от ЗГ. Участието в състава на комисията на резервен чл. като представител на община Благоевград не опорочава процедурата и не се отразява на компетентността на органа. Видно от протокола за проведеното на 19.12.2011 г. заседание, изготвеното становище и постановено решение, същите са надлежно подписани от комисията, взела участие в провеждането им, поради което възраженията на касаторката за нелегитимност на колективния орган и за допуснати съществени нарушения в процедурата при провеждането й са неоснователни. Заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания е законосъобразно. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че в случая описаният в решението имот с № 001022, собственост на жалбоподателката, в горска територия е образуван от поземлен имот с № 001010 в землището на с. Дъбрава, придобит от Серафим Кръстев Мангушев и Василка Костадинова Мангушева, чрез замяна от държавата по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) на основание заповед № РД-49-350/20.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите и е включен в списъка по § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ (ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г.). Разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ въвежда забрана за промяна на предназначението по реда на този закон и за извършване на строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", като ограничението се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата (ал. 2 на същата разпоредба). При правилно установените по делото факти законосъобразно съдът преценява, че изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ са изпълнени - имотът, на който се иска промяна на предназначението, е придобит чрез замяна от държавата и това е направено до обнародване на ЗГ в Държавен вестник (8.03.2011 г.), поради което същият попада в приложното поле на забраната по посочената законова норма. Изводът, че материалноправните предпоставки за прилагане на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ в случая са налице, е законосъобразен, поради което като отхвърля жалбата, съдът постановява обжалваното решение в съответствие със закона. Възражението в касационната жалба, че в случая § 3, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗГ не намират приложение, тъй като разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 от ЗГ допуска промяна на предназначението на имоти в горска територия, когато това се иска за създаване на нови или разширяване на строителните граници на урбанизирани територии, когато има приети общи устройствени планове, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗГ урежда хипотезите, в които се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии и се отнася за имоти, за които не съществува принципно ограничение за това. В случая процесният имот попада в обхвата на забраната за промяна на предназначението, предвидена в § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, поради което по отношение на него общите разпоредби на закона не могат да намерят приложение. Следователно нормата, въвеждаща забрана за промяна на предназначението, е специална и изключва приложението на общите правила, а доводите на жалбоподателката в обратен смисъл са неоснователни. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда са изградени след анализ на събраните по делото доказателства. Заключението за наличие на материалноправните предпоставки на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ се подкрепя от представените и обсъдени заповед № РД 49-350/20.12.2006 г. за замяна на имот, скици, договор за доброволна делба, копие от изданието на "Държавен вестник", бр. 48/24.06.2011 г., в който е обнародван списък на имотите по реда на § 3, ал. 1 от ЗГ, сред които и имот № 001010, в землището на с. Дъбрава. Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че постановеният отказ за промяна на предназначението на поземлен имот в горска територия - частна собственост на Станислава Иванова, за създаване на урегулиран поземлен имот, кореспондира със закона. Направеното в касационната жалба възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена от съда на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК. Изложени са аргументирани съображения, обосноваващи изводите на съдебния състав за издаването му от компетентен орган, в предвидената писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,