Решение № 13625 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2010 г.

Решение № 13625 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез ст. юрисконсулт Е. Великова против решение № 342/18.02.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, Трети състав, постановено по адм. д. № 192 по описа за 2009 г. на този съд в частта с която е отменен РА № 168/15.09.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, изменен с Решение № 655/21.11.2008 г. на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "АВА Върбанов" ЕООД - гр. Шумен, Булстат 127518840 са установени задължения за ДДС за м. 12.2007 г. в размер на 333,33 лв. и лихви в размер на 33,91 лв. и за м. 01.2008 г. в размер на 2 325 лв. и лихви в размер на 207,07 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Дружеството е регистрирано лице, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС въз основа на подадено от негов представител заявление. С РА са определени на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС данъчни задължения на лицето, изменени с решението на Д "ОУИ". Касаторът счита, че оборота не представлява обстоятелство за задължителна дерегистрация по чл. 107 ЗДДС, а дерегистрацията по избор при отпаднало основание, може да бъде упражнена само по инициатива на задълженото лице. Оттук се прави извода, че за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2007 г. не е приложима хипотезата на задължителна дерегистрация. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "АВА Върбанов" ЕООД, редовно призован не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на IА отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: На 13.05.2008 г. е подадено заявление за регистрация по ЗДДС с приложена справка за облагаемия оборот в размер на 71 519,03 лв. през периода м. 05.07 г. - м. 04.08 г. След извършената проверка е констатирано, че прагът на задължителната регистрация от 50 000 лв. е достигнат в рамките на периода м. 05.06 г. - 03.07 г., тоест дружеството е трябвало да подаде заявление за регистрация най - късно до 14.04.07 г. "АВА Върбанов" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 26.05.08 г., когато му е връчен акта за регистрация. През периодите между датата, на която дружеството е трябвало да бъде регистрирано и датата, на която то е регистрирано, същото е извършвало доставки на услуги, за които не са издавани данъчни документи по ЗДДС. Предвид на горното приходните органи са определили задължения по ЗДДС върху стойността на всяка от фактурите, общо в размер на 14 303,81 лв. и лихви в размер на 1 403,35 лева. Първоинстанционният съд е обсъдил разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, приемайки че в случая е приложима т. 2 според която лицето дължи ДДС за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията, тоест тези основания следва да се считат отпаднали към 30.11.07 г. и към 31.12.07 г. Това е така, защото оборота към 30.11.07 г. е в размер на 49 660 лв., а към 31.12.2007 г. е в размер на 49 860 лева. За всеки от останалите месеци в рамките на 12 - месечния период оборота е над 50 000 лева. РА е отменен за установените задължения в размер на 333,33 лв. за м. 12.07 г. ведно с лихвата от 33,91 лв. и в размер на 2 325 лв. за м. 01.08 г. и лихви в размер на 207,07 лева. Решението в обжалваната част е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон. Фактите са установени по делото и страните не спорят по тях, което е видно и от съдържанието на касационната жалба. Спорът е правен, като настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение счита, че административният съд е приложил неправилно чл. 102, ал. 3 във вр. с чл. 96 ЗДДС. Наличието на оборот в размер под 50 000 лв. за двата месеца, за които е отменен ревизионния акт, не е основание за задължителна дерегистрация съгласно текста на чл. 107 ЗДДС. Процесната регистрация е такава по избор. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 2 ЗДДС дерегистрацията по избор се упражнява по инициатива на регистрираното лице, но по делото няма данни такава да е била предприета от представител на дружеството. Освен това не следва да се допуска нарушение на основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. До такъв резултат би се достигнало, ако се възприеме тълкуването на закона в смисъла, обективиран в съдебните мотиви. Това е така, защото дружеството е извършвало за периода доставки, без обаче да подаде своевременно заявление за регистрация по ЗДДС, въпреки че са били налице законоустановените предпоставки за това с оглед достигнатия облагаем оборот за съответните предходни 12 месеца. В допълнение може да се посочи, че съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДДС облагаемия оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка. Към момента на регистрацията дружеството е реализирало облагаем оборот в размер надвишаващ 50 000 лв. за съответните предходни 12 месеца, като м. 12.07 г. и м. 01.08 г. попадат сред тях. Налице е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на административния съд трябва да бъде отменено след което да се постанови друго решение, отхвърлящо жалбата срещу съответната част от РА. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 314 лв. за първоинстанционното производство. Съдът не присъжда такова възнаграждение за производството пред ВАС, тъй като в него страната не е била защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение