Определение по допустимост от 22.02.2000 г. на КС по к. д. № 2/2000 г.

Конституционен съд22.02.2000 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

  1. Допуска до разглеждане по същество искането за установяване на противоконституционността на посочените по-горе разпоредби.
  1. Конституира като заинтересувани страни Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на правосъдието, главния прокурор, Българската търговско- промишлена палата, Българската стопанска камара и Асоциацията на търговските банки.
  1. Предоставя на страните срок от 14 дни за представяне на становища.
  1. Преписи от това определение заедно с искането да се връчат на заинтересуваните страни, а само от определението - на подателите на искането чрез първия от подписалите го народни представители.

Председател: Живко Сталев

Мотиви

Делото е образувано на 14 февруари 2000 г. по искане на 55 народни представители от XXXVIII Народно събрание. С искането съдът е замолен да обяви за противоконституционни изцяло или частично следните разпоредби от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), обнародван в ДВ, бр. 103 от 1999 г.:

  1. чл. 8;
  1. чл. 14, ал. 2 относно израза "освен случаите, когато изрично със закон е предвидено те да се събират по реда на този кодекс";
  1. чл. 45, ал. 5;
  1. чл. 71 "в частта му, с която е предвидено, че актовете за отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия не подлежат на обжалване";
  1. чл. 87, ал. 2, т. 3;
  1. чл. 106, ал. 1 и 2;
  1. чл. 108, ал. 8;
  1. чл. 109, ал. 7;
  1. чл. 110, ал. 2; 10.чл. 118, ал. 2;

11.чл. 121, ал. 3 относно израза "или частично"; 12.чл. 127, ал. 1, 2 и 3; 13.чл. 136; 14.156, ал. 3;

15.чл. 157 - 160, "т.е. цялата Глава 16 "Конкуренция";

16.чл. 163, ал. 3, 5 и 6;

17.чл. 172, ал. 2, т. 1,2, 3 и 4;

18.чл. 186, ал. 1,3, 6 и 7;

19.чл. 189, ал. 1 и 2;

20.чл. 228, ал. 4;

21.чл. 241, ал. 3, т. 2 и 3;

22.§ 3 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) в частта с която се създават в Закона за събиране на държавните вземания (ЗСДВ) съответно

  • чл. 85, ал. 1, т. 2 и т. 3 относно израза "или определени със закон частни държавни вземания, чиито принудително събиране се извършва по реда на публичните вземания";
  • чл. 87, ал. 3 и 4;

23.§ 16 ПЗР, т. 3.

Според подателите на искането тези законови разпоредби противоречат на ред конституционни норми и принципи.

Съдът намира, че на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 150, ал. 1 от Конституцията искането е допустимо.

С оглед предмета на делото като заинтересувани страни следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, министърът на правосъдието, главният прокурор, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциацията на търговските банки.

Поради обема и сложността на поставените в делото въпроси съдът преценява, че възможният най-кратък срок за представяне на становища е 14 дни.

Конституционният съд

Цитирани разпоредби

26
  • чл. 106, ал. 1
  • чл. 108, ал. 8
  • чл. 109, ал. 7
  • чл. 110, ал. 2
  • чл. 118, ал. 2
  • чл. 121, ал. 3
  • чл. 127, ал. 1
  • чл. 136
  • чл. 14, ал. 2
  • чл. 149, ал. 1, т. 2
  • чл. 150, ал. 1
  • чл. 157
  • чл. 16
  • чл. 163, ал. 3
  • чл. 172, ал. 2, т. 1
  • чл. 186, ал. 1
  • чл. 189, ал. 1
  • чл. 228, ал. 4
  • чл. 241, ал. 3, т. 2
  • чл. 3
  • чл. 45, ал. 5
  • чл. 71
  • чл. 8
  • чл. 85, ал. 1, т. 2
  • чл. 87, ал. 2, т. 3
  • чл. 87, ал. 3