Решение № 11238 от 7.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез пълномощника старши юрисконсулт Я. Кънчева, срещу решение 15 от 19.01.2022 г., постановено по адм. дело 310/2021 г. на Административен съд Кърджали. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се потвърди издадения акт за налагане на финансова корекция. Направено е искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, а при условията на евентуалност и възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Представена е писмена молба. Ответникът Община Джебел, в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. С. Костов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение не страда от касационни пороци и предлага същото да бъде оставено в сила. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 15 от 19.01.2022 г., постановено по адм. дело 310/2021 г. Административен съд Кърджали, с първи диспозитив е отменил решение 03-РД/3406/21.10.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и с втори диспозитив е осъдил Държавен фонд Земеделие да заплати на община Джебел деловодни разноски в размер на 573,19лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Кърджали е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган с делегирани правомощия. Приел е, че оспорваното решение е издадено в нарушение на чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като не са изложени фактически основания относно приетото от административния орган нарушение на чл. 70, ал. 2 от ЗОП /отм./, а е извършено позоваване на констатациите на сертифициращия орган, въз основа на което е налице липса на изложени от органа собствени мотиви, също така липсва обсъждане по депозираното от Община Джебел възражение. Също така е установено, че не са налице мотиви обосноваващи наложения максимален размер на финансовата корекция. На следващо място административния съд е приел, за основателно възражението за изтекла погасителна давност да се издаде административния акт. Установено е, че нередността е извършена с изпълнението на договора за изпълнение на обществена поръчка от Екоинженеринг ЕООД, като от справка в АОП е видно, че договорът е приключил на 23.12.2014 г., от която дата е започнала да тече погасителната давност по чл.3, §1, ал. 2 от Регламент 2988/95, същата не е прекъсвана, тъй като е прието, че до момента на издаване на административния акт не са били предприети никакви действия от органа, въз основа на което е прието, че е изтекла погасителната давност. Административния съд е приел, за незаконосъобразно смесването на процедурата по чл. 35, ал.1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018г., при които се издава акт за установяване на публично държавно вземане поради налагане на ФК и установяване на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане за Община Джебел. Съдът е приел, че приложение намира хипотезата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. На следващо място съдът е приел, че в административния акт не са съобразени мотивите на комисията по чл. 70 от ЗОП /отм./ и незаконосъобмразно е прието, че липсват мотиви. За необосновано е прието, че не са посочени конкретни обстоятелства по чл. 70, ал.2, т. 3 от ЗОП /отм./. Съдът е установил, че преценката на помощния орган е в съответствие с допустимия законов обхват и обуславя изводи за обективност на обстоятелствата, посочени в писмената обосновка. Въз основа на което поради липса на нарушение на чл. 70, ал. 2 от ЗОП /отм./ е прието, че административния акт е издаден и в нарушение на принципа на защита на оправдани правни очаквания. По тези решаващи мотиви Административен съд Кърджали е отменил оспореното решение за налагане на финансова корекция и е осъдил ДФЗ да заплати на Община Джебел направените по делото разноски. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е формулирал обоснован и правилен извод относно незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт. Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател, че е спазена разпоредбите на чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл. 59 АПК. Следва да се сподели обективирания в оспореното решение извод, че при издаването на административния акт е допуснато съществено нарушение на приложимите процесуални норми, изразяващо се в допуснати нарушения на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в административния акт не се съдържат фактически основания относно приетото нарушение на чл.70, ал.2 от ЗОП (отм.), както и липсват мотиви относно посочените, във възражението на община Джебел, доводи, както и че не са изложени мотиви защо следва да се наложи финансова корекция в максималния размер от 25%. Излагането на установени от сертифициращия орган обстоятелства, не изключва задължението на административния орган да изложи относим към тях и към посочените в крайния акт като нарушени правни норми анализ, даващ възможност за еднозначно и изчерпателно установяване на мотивите, довели до постановяване на решение, засягащо правата и интересите на неговия адресат. Също така в атакувания административен акт липсват мотиви и по отношение на представеното от община Джебел писмено възражение по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а според ал. 3 на същата разпоредба решението за налагане на финансова корекция се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Правилен е следователно изводът на административния съд, че в процесното решение за налагане на финансова корекция липсват мотиви относно представените от ответника възражения. Дословното преписване в акта на предоставеното възражение не може да замести задължението на органа да изложи собствени мотиви, формиращи волята му защо приема за основателни или, както в случая, за неоснователни съображенията на общината, изложени в представеното възражение. Наред с горното, от съдържанието на оспореното решение за налагане на финансова корекция се установява, че в него не са посочени мотиви определянето на размера й. В атакувания акт е отбелязано само, че Финансовата корекция следва да бъде определена по пропорционалния метод, като нарушението може да бъде отнесено към категорията нарушения, посочени в т. 15 Липса на прозрачност и/или на равно третиране по време на оценяването от Приложение 1а към чл.2, ал. 2 от Наредбата. За тази категория нарушения е предвиден процентен показател на финансовата корекция в размер на 25% /двадесет и пет на сто/ от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване.От изложеното изречения обаче не стават ясни съображенията, водили органа при определянето на размера на финансовата корекция, поради което същите са бланкетни и се приравняват на липсата на мотиви. Конкретният размер на финансовата корекция се определя от административния орган в условията на оперативна самостоятелност, но с оглед възможността за съдебен контрол за законосъобразност, актът по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ следва да съдържа мотиви и в тази насока. Размерът на финансовата корекция е от съществено значение за законосъобразността на решението, с което тя се налага, защото институтът на финансовата корекция има специфична цел да възстанови вредата в бюджета на ЕС, като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи получателя на помощта да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допусната нередност. В практиката е прието, че без да е мотивиран определеният размер на вредата, възложеното задължение за възстановяване е незаконосъобразно, защото не е доказан елемент на фактическия състав на финансовата корекция /в този смисъл решение 5081/30.05.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело 1537/2022 г./ Неоснователен е довода на касационния жалбоподател,че административния съд неправилно е приел, че не е налице нарушение на чл. 70, ал.1 от ЗОП /отм./ и съответно е налице нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. С разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗОП /отм./ е предоставено правото на конкурсната комисия да приеме писмената обосновка на участника в хипотезата по ал. 1 от същия текст и да не предложи за отстраняване участника при наличие на някоя от предвидените в нея 5 предпоставки, в това число и при наличие на изключително благоприятни условия за участника при изпълнение на обществената поръчка. С разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗОП, с оглед професионалната квалификация и практическия опит в областта на обществената поръчка на членовете на конкурсната комисия, законът е предоставил преценката за обективност на изложените в обосновката обстоятелства изцяло и единствено на комисията. В тази насока комисията, изхождайки от професионалната квалификация и опит на своите членове в сферата на обществената поръчка е изложила мотиви, с които е решила да допусне до оценяване всички участници представили обосновки, съдържащи благоприятни условия за изпълнение на обществената поръчка. В своята практика Върховният административен съд (решение по адм. д. 2241/2010 г.; адм. д. 4999/2009 г.; адм. д. 7089/2010 г.) приема, че преценка на комисията, не подлежи на контрол защото е в оперативната самостоятелност на помощния орган на възложителя. Съдът проверява дали е спазено изискването на чл. 70 от ЗОП /отм./ и дали комисията е извършила преценка на посочените обстоятелства от участника. В преценката си тя прави и извода дали обстоятелствата са обективни или не по смисъла на ал. 3 на чл. 70 от ЗОП. Следователно в настоящият случай е изпълнено изискването на закона, тъй като комисията е направила проверка върху сочените обстоятелства в писмените обостновки на участниците и е обосновала извод защо приема обстоятелствата за обективни или не. Въз основа на което е правилен извода на административния съд, че не е доказано извършване на нарушение на чл.70, ал.2 от ЗОП (отм.), както и че поради липса на нарушение на чл.70, ал.2 от ЗОП (отм.) е прието, че обжалваното решение е издадено и в нарушение на принципа на защитата на оправданите правни очаквания. Настоящият касационен съдебен състав счита, че е неоснователно възражението на касатора, че е неправилен изводът на съда относно изтеклата давност за налагане на финансовата корекция, предвид следното: Съобразно въведеното правило за давност в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/, срокът тече от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена, а в случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010, когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената на получателя на субсидията сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка, като това е денят, на който нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. В настоящият случая се твърди, че нарушението на Община Джебел е именно на разпоредбите на ЗОП. Налице е нередност и началото на четиригодишния давностен срок следва да се брои от момента на приключване изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка, който не се спори, че е 23.12.2014 г. С оглед доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че четиригодишната погасителна давност е изтекла към датата на издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция. Същата е изтекла и към датата на връчване на уведомителното писмо изх. 01-0800/3492/26.11.2020 г., поради което е некоректно позоваването за прекъсната давност. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В настоящия случай съобразно доказателствата по делото правилно административния съд е установил, че ДФЗ не е уведомила община Джебел за извършвания одит за периода 16.10.2013 г. до 30.06.2015 г., с което действие да се счита, че е налице прекъсване на давностния срок. Дори обаче да има прекъсване на давността с извършения одит, приключил на 30.06.2015 г., то в този случай четиригодишният давностен срок изтича на 30.06.2019 г. А началото на административното производство по налагане на финансовата корекция е поставено с връчване на уведомителното писмо изх. 01-0800/3492/26.11.2020 г. Следователно и в този случай четиригодишният давностен срок е изтекъл. Неправилно касационния жалбоподател счита, че е налице прекъсване на давността и в този случай се прилага абсолютната давност по чл. 3, § 1, ал. 4 от Регламент 2998/1995 г. - двукратния давностен срок, или осем години. Абсолютната давност, предвидена в чл. 3, § 1, ал. 4 от Регламент 2998/1995 г. се прилага тогава, когато не е настъпила основната давност от четири години. А в случая е настъпила предвидената четиригодишна давност. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143 от АПК, на касатора не се дължат разноски. Такива следва да бъдат присъдени на ответника във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане и представените списък на разноските по чл. 80 от ГПК, фактура, пълномощно и извлечение за заплащане на адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. не са прекомерни. Поради това Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на Община Джебел разноски в размер на 1200 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,