Решение № 4681 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2502/2017 г.

Решение № 4681 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2502/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Р. срещу Решение № 270 от 27.12.2016 г., постановено по адм. дело № 164/2016 г. на Административен съд- гр. К. (АС К.). С жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон- касационно отменително основание по чл. 209, т. З АПК.

Счита, че адм. съд неправилно е тълкувал специалното правило на § 14, ал. 1 и ал. 2 към ЗИД на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) (ДВ, бр. 100 от 2015 г.). Намира за неправилно приетото, че процесните земи са от тези, визирани в нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Посочено е, че общината е придобила правото на собственост върху процесните имоти, преди влизане в сила на § 14 на ЗИД на ЗОЗЗ. Намира за спазена процедурата по разпореждане с имотите, уредена в чл. 35 и чл. 42 от ЗОбС.

Твърди, че имотите са частна общинска собственост и са включени в Годишната програма по чл. 8, ал. 9 от ЗОбС за управление и разпореждане с имоти общинска собственост и с отказа за нейното изпълнение О. Р. приема незаконосъобразно решение, подлежащо на отмяна.

Посочва, че процесните три имота не са със статут на земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а са частна общинска собственост, поради което забраната, визирана в § 14 от ЗИДЗОЗЗ не важи за тях и същите могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Предвид тези аргументи счита, че решението е неправилно. Моли да се отмени процесното решение като незаконосъобразно и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне.

О. О. съвет Р. (Об С) не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита съдебното решение за правилно.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

С обжалвания съдебен акт- Решение № 270 от 27.12.2016 г., постановено по адм. дело № 164/2016 г. на Административен съд- гр. К. e ОТХЪРЛEНО оспорването в жалбата на кмета на О. Р. срещу Решение № 108 по Протокол № 12/31.03.2016 г. на О. Р.

С обжалваното решение от О. Р. на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, § 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗИД на ЗОЗЗ и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е ОТКАЗАНО извършване на продажба на недвижими имоти, представляващи земеделски земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ от ОПФ чрез провеждане на публични търгове с тайно наддаване, както следва:

1. Недвижим имот № 130028, с начин на трайно ползване "нива" в м. "Б. Р.", землището на гр. Р., О. Р., осма категория, целия с площ 2.020 дка при граници и съседи, посочени в решението и

1. Недвижим имот № 116025, с начин на трайно ползване "лозе" в м. "Каминити андък" в землището на гр. Р., община Р., осма категория, целия с площ 1.678 дка, и

1. Недвижим имот № 165008, с начин на трайно ползване "ливада" в м. "В." в землището на гр. Р., община Р., пета категория, целия с площ 1.152 дка.

За да постанови този резултат, решаващият съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на уредените в ЗМСМА по препращането от чл. 8, ал. 11 от ЗОС процесуални правила, вкл. реда за обсъждане на докладна записка (ДЗ) на кмета от ПК на ОбС и внасяне на ДЗ на заседанието на ОбС.

Решаващият съд намира за спазени правилата за мнозинство и начин на гласуване по чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. Анализирана е нормата на чл. 7, ал. 3 от ЗОС, в която е посочено, че имотите могат да бъдат обект на разпореждане, като за тях се прилагат общите разпоредби на собствеността, освен ако в закон е предвидено друго.

Приема, че е налице изключението на посоченото законово правило в предвиждането по § 14, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, обн. ДВ, бр. 100/18.12.2015 г., в сила от 22.12.2015 г., което сочи, че в срок от 5 години от влизане в сила на ЗИД на ЗОЗЗ, т. е. до 22.12.2020 г. земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат обект на разпоредителни сделки, извън посочените в ал. 1. Решаващият съд счита, че отказът за разпореждане с имотите е съответен на приложимия специален материален закон.

Разгледани са възраженията релевирани с жалбата относно характера на имотите, и предвид тяхното включване в Годишната програма за управление и разпореждане за 2016 г. и са приети същите за неоснователни.

В заключение решаващият съд счита, че ОбС взимайки оспореното решение, е постановил законосъобразен акт. Намира оспорването на кмета за неоснователно, поради което същото е отхвърлено.

Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че постановеното решение на адм. съд е валидно, допустимо и правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решаващият съд е събрал, относимите доказателства, като е обсъдил фактите, удостоверени в тях. Предвид установените фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон са обосновани решаващите изводи, обуславящи изхода от правния спор.

Правилно решаващият съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съобразно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет притежава компетентност да се разпорежда с общинско имущество, съобразно правилата на чл. 8, ал. 1 от ЗОбС. Процесните три имота представляват земеделски земи, които са общинска собственост и за тях са издадени актове за частна общинска собственост по чл. 5 от ЗОбС.

При вземане на решението е спазена предписаната от закона писмена форма, което е видно от Протокола от заседанието на ОбС от 31.03.2016 г., където са изложени фактически и правни основания за приемане на отказа- чл. 59, ал. 2 от АПК. В проведеното заседание на ОбС е бил налице необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА, като са присъствали всички 11 общински съветника. При вземане на решението са спазени правилата за мнозинство и начин на гласуване- чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА.

Неоснователно в касационната жалба се твърди неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон.

Доводите на касационния жалбоподател Кмета на О. Р., че процесните земи не са от тези, визирани в нормата на чл. 19, ал. от ЗСПЗЗ е в противоречие с приетите по делото доказателства и дори е в противоречие с негови твърдения, обективирани в предходни документи.

Не може да бъде споделена неговата теза, че процесните три имота не са със статут на земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а са частна общинска собственост, поради което забраната, визирана в § 14 от ЗИДЗОЗЗ не важи за тях и същите могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки.

Обосновано с установеното по делото, решаващият съд е приел, че съобразно специалното правило на § 14, ал. 2 ЗСПЗЗ в срок от 5 години от влизане в сила на ЗИД на ЗОЗЗ, т. е. до 22.12.2020 г. земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат обект на разпоредителни сделки, извън посочените в ал. 1. Мотивирайки отказът с приложението на тази разпоредба, административният орган е постановил законосъобразно решение.

В 5- годишната забрана земите могат само да се предоставят от ОбС при условията на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./, както и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване. Поради липсата на изключения е приложима забраната в § 14, ал. 2 ЗСПЗЗ относно извършване на разпоредителните сделки.

Мотивът на Кмета на О. Р. в ДЗ № РД-02-10-113/30.03.2016 г., че "независимо от законодателните промени, публикувани в ДВ, бр. 100/2015 г., с които е обнародван ЗИД на ЗОЗЗ във вр. с § 14, ал. 1 и ал. 2 за забрана за извършване на разпоредителни сделки със земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, О. Р. ще продължава да търси реална законова възможност да удовлетвори исканията на лицата, желаещи да реализират инвестиционните си намерения на територията на Общината и да решава въпроси в техен интерес" (лист 11- 12), вероятно е насочен към целесъобразно решение, но въпросът е дали е в съответствие със закона. На този въпрос О. Р. е отговорил правилно. Желанието за придобиване на определени лица подлежи на разглеждане, но положително развитие би могло да се получи само при съответствие със закона- чл. 4, ал. 2 АПК.

Законът е изразител на обществения интерес и затова частната инициатива следва да е в унисон с него, а не да му противоречи или да го заобикаля- чл. 4, ал. 3 АПК. Общинският кмет следва да търси тази законова и ценностна подредба и като правоприлагащ орган следва да спази закона, а не да потърси друго разрешение. Съответно правилно и законосъобразно ОбС е постановил отказ на искането за осъществяване на прехвърлителните сделки.

Твърдението на касационния жалбоподател, че общината е придобила правото на собственост върху процесните имоти, преди влизане в сила на § 14 на ЗИД на ЗОЗЗ не променя изводът за законосъобразност на отказа. Времето, в което общината е придобило право на собственост не влияе на законосъобразността на отказа, поради това, че не променя характера на имотите на земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Изложените аргументи, че процедурата уредена в чл. 35 ЗОбС по разпореждане с имотите е спазена, определят законосъобразност на отказа на ОбС, а не и неговата незаконосъобразност, както твърди кмета на общината.

Това, че процесните имоти са актувани като- частна общинска собственост, сочи за добро администриране по чл. 5 ЗОбС. Този довод не променя техния характер по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, нито обосновава незаконосъобразност на отказа.

Неоснователно е и твърдението за незаконосъобразност на отказа, поради това, че имотите като частна общинска собственост са включени в Годишната програма по чл. 8, ал. 9 от ЗОбС за управление и разпореждане с имоти общинска собственост. Годишната програма има планов и прогнозно информационен характер. Същата дава прозрачност, информираност и предвидливост в работата на общината - чл. 12, ал. 1 АПК. Програмата, предвид нейния характер не може да замести и преодолее законовата забрана по § 14 на ЗИД на ЗОЗЗ. В противен случай всички законови ограничения и забрани за разпоредителни сделки с имоти щяха да бъдат преодолявани, с включване на тези имоти в Годишната програма.

Годишната програма на О. Р. ако предвижда незаконосъобразно решение, не може да задължи Общинският съвет, който има качеството на собственик да извърши конкретна разпоредителна сделка, но само при спазване на закона. Компетентността на О. Р. като собственик да взема решения за извършване разпоредителни сделки е изключителна - чл. 8, ал. 1 от ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и не може да бъде иззета или упражнена от другия орган на местното самоуправление.

Отказът на общински съвет е законосъобразен. Достигайки до този извод решаващият съд е постановил правилен съдебен акт.

При така изложените съображения решението на адм. съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение