Решение № 6311 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2014 г.

Решение № 6311 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба от Данчо Георгиев Йорданов от с. Веселиново, обл. Шумен, чрез процесуален представител, против заповед № РД 49-546/10.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която е определен като поземлен имот в горски територии собственият му имот № 027008, с площ 18,096 дка, находящ се в землището на с. Веселиново, с ЕКАТТЕ 10762, община Смядово. В жалбата е посочено, че заповедта на министъра е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се нейната отмяна и претендира направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваната заповед, на основание § 4, ал. 5 от ПЗР на ЗГ (обн., ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) и утвърден протокол от заседание на областна комисия, назначена със заповед № РД 49-281/19.07.2011 г. на министъра на земеделието и храните, са определени като поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ имоти в землището на с. Веселиново, между които и имот с № 027008, с площ 18,096 дка, който жалбоподателят притежава. Със заповед № РД 49-281/19.07.2011 г. министърът е създал областна комисия за област с административен център гр. Шумен в състав председател и 22 членове. Със заповедта е разпоредено комисията да извърши на място по документи и чрез цифрова ортофотокарта проверка за наличието на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, които към деня на влизане на закона в сила не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост, в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство на територията на областта. Наредено е комисията да изготви протокол за работата си и да го представи на министъра до 11.10.2011 г. за утвърждаване, към който да приложи списък на имотите, в който да се опишат размера на имотите, вида и произхода на гората и се приложат скици на имотите и таксационни характеристики. Комисията е представила на министъра протокол от проведено нейно заседание на 14.11.2011 г., в който е отбелязано, че е разгледала депозираните в Областна дирекция "Земеделие" списъци на имотите, и е представила приложения, в които са посочени всички имоти, които притежават характеристики на гора. В приложение № 8 е включен имотът на жалбоподателя - Йорданов, за който е посочено, че е с кадастрален № 10762.27.8; залесената площ е 15.481 дка, а общата е 18.096 дка. На 15.04.2014 г. процесуалният представител на министъра е депозирал писмени бележки по делото, както и цифрова ортофотокарта и таксационна характеристика, която не е подписана, не става ясно от кого е изготвена и за кой имот се отнася. Към жалбата си Йорданов е представил скица на имота, в която е посочено под начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение. Въз основа на протокола на комисията, който е утвърден от министъра на земеделието и храните на 19.04.2012 г. е издадена и процесната заповед. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 от АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган (заместник-министър на земеделието и храните) при условията на заместване на министъра съгласно заповед № РД 09-1379/10.12.2012 г., в предписаната от закона писмена форма. При издаването й обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните норми на ЗГ. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, в едномесечен срок от влизането в сила на закона (09.04.2011 г.) министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. В случая областната комисия за Шуменска област е назначена след изтичането на посочения в ЗГ срок с МЗ № РД 49-281/19.07.2011 г., в персонален състав съгласно изискванията на § 4, ал. 2 от с. з. Протоколът на комисията също не е представен за утвърждаване в изискуемия според § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗГ 6-месечен срок от влизане на закона в сила в МЗХ, а утвърждаването му съгласно същата норма е извършено едва на 19.04.2012 г., видно от поставения печат и цитираната, заповед за заместване № РД 09-466/19.04.2012 г. Просрочие е налице и по ал. 5 на § 4 от ПЗР на ЗГ, тъй като процесната заповед е издадена на 10.12.2012 г. Най-същественото нарушение в процедурата обаче е това, че дейността на комисията е проведена при несъответствие с предписанията на нормата на § 4, ал. 3 от ЗГ. Същата предвижда, че нейно задължение е да извърши на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и да изготви протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика. По делото не са представени доказателства назначената комисия да е извършила проверка на място на процесния имот. В приложения протокол е описана площта на имота, но липсва вида и произхода на гората. Има приложена от жалбоподателя скица на имот № 027008 и представена от ответника таксационна характеристика, която не е подписана. Не е ясно каква информация и за кой имот съдържа таксационното описание. Следователно в протокола на комисията не се съдържат задължителните, съгласно посочената по-горе норма реквизити, от които да се направи извод за данните, характеризиращи конкретния имот като гора. Правилото на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ регламентира, че гори по смисъла на този закон са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. В случая процесният имот не притежава характеристиките на гора по смисъла на цитираната разпоредба. От представения протокол от заседанието на областната комисия, списък на имотите и таксационно описание не се установява вида растителност, широчината на насажденията, височината на дърветата и размера на проекцията на короните, а допълнителни доказателства в този смисъл не са ангажирани от ответника. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основания за определяне на процесния имот като горска територия и следователно заповедта на административния орган в обратния смисъл е издадена в противоречие с цитираните материалноправни разпоредби. С оглед изложеното настоящият състав приема, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. По делото е направено искане от Данчо Йорданов да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Съобразно изхода на спора, направеното от жалбоподателя искане е основателно и следва да се осъди Министерството на земеделието и храните да му заплати сумата от 160.00 (сто и шестдесет) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение