Решение № 2915 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково срещу Решение 290 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 226/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Ответницата Х. Хасан, чрез адвокат Д. Исмаил, в писмен отговор и допълнителна молба оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-26-21-1 от 10.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. Хасан от [населено място], община [община], срещу разпореждане [номер]-2140-26-20 от 10.01.2023 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.1-3 КСО. От фактическа страна по делото е установено следното: Х. Хасан е подала в ТП на НОИ Хасково заявление с вх.Ц2113-26-1142 от 20.08.2020 г., с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с необходимите документи за това. С разпореждане [номер]/Ц2140-26-373/18.12.2020 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Разпореждането не е обжалвано. На 13.06.2022 г. Х. Хасан е подала ново заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с разпореждане [номер]-2139-26-46/10.10.2022 г., ръководителят по ПО при ТП на НОИ- Хасково, на основание чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК, вр. с чл.99 от КСО, е оставил без разглеждане заявлението. Разпореждането е обжалвано пред Административен съд- Хасково, който е отменил цитираното разпореждане и е изпратил преписката на издателя на акта за разглеждане по същество на заявлението. С ново разпореждане [номер]/2140-26-20/10.01.2023 г., ръководителят по пенсионното осигуряване, на основание чл.68, ал.1-3 КСО, е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, пенсионният орган е изложил доводи, че Х. Хасан не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, поради това, че към 2022 г. има навършена възраст [възраст], която е достатъчна, но няма осигурителен стаж 36 години и 02 месеца, а 17 години, 00 месеца и 11 дни, от които действителен осигурителен стаж 12 години, 08 месеца и 09 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление-13.06.2022 г., преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, като в мотивите към разпореждането е посочено, че в случай, че за 2022 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл. 68, ал. 2 от КСО (36 години и 02 месеца за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че за времето от 01.01.1977 г. до 19.12.1977 г., от 02.08.1980 г. до 02.10.1981 г., от 27.01.1982 г. до 01.01.1983 г., от 03.07.1984 г. до 13.03.1985 г. и периода на безработица от 18.12.1992 г. до 18.07.1993 г., или общо 04 години, 04 месеца и 02 дни, жалбоподателката няма действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Разпореждането, с което е постановен отказът е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Хасково, който е възприел доводите на пенсионния орган и е отхвърлил жалбата с цитираното Решение 1012-26-21-1 от 10.02.2023 г., което е предмет на съдебен контрол. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, поради което го е отменил и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт, като съдът е тълкувал хипотезата на действителен осигурителен стаж в случаите на ползване на отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО (в относимата редакция, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), понятието действителен стаж , като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, е времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през посочените по- горе периоди, поради което, на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, към това време е действала Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите (ЗП). С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени- майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. При съвременната правна уредба, в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО, е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Предвид посочените по-горе разпоредби, административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите, в които Х. Хасан е била неработеща майка като действителен осигурителен стаж от трета категория, при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Върховният административен съд нееднократно се е произнасял по сходни правни казуси, като в тази насока практиката на съда е трайна и непротиворечива. Разпоредбата на §1, т. 12 от ДР на КСО, която съдържа дефиницията на действителен стаж включва в хипотезата си и периодите на майчинството. Такава е била уредбата преди 2000 г., такова е тълкуването и след 2000 г., поради което материалната предпоставка за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е налице и е следвало да бъде отпусната. С оглед изложеното, като е отменил административния акт и е върнал административната преписка за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, поради което, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Националният осигурителен институт следва да заплати на Х. Хасан сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,