Решение № 589 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2019 г.

Решение № 589 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Александров, чрез процесуален представител адв. В. Цветков срещу решение № 1505/18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1480/2018 г. на Административен съд - Варна. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, грубо нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че въпреки неговата пристрастност, съставът на съда е отказал да се отведе, като доказателства за пристрастността на съда се съдържат в протоколите от проведените заседания, видно от които касатора и неговият защитник са били прекъсвани от съда, предупреждавани и заплашвани в опитите си да поддържат защитата си. Друго твърдение е, че съдът е отхвърлил многобройни искания по доказателствата, включително и за откриване на производство по чл. 194 ГПК за оспорване на официални документи, което е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като съществено нарушение, допуснато от съда се твърди и разпита на свидетели, членове на дисциплинарната комисия, в нарушение на забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Според касатора не са събрани доказателства за извършени нарушения, вменени му с оспорената заповед. Твърди, се че съдебният акт е необоснован, тъй като съжденията на съда са изградени единствено на твърденията на другата страна, при липса на анализ на възраженията и доказателствата по делото. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се сторените разноски. Ответникът - главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Александров от [населено място]- младши инспектор - надзирател II- ра степен в затвора гр. Варна, срещу заповед №Л- 1721/12.04.2018 г. на ВПД Главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. второ и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ и т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма. В съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата въз основа на които то е установено, правното основание и вида на наказанието, което се налага. Съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основания за неговата отмяна. По същество, съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с фактите и обстоятелствата, установени от събраните доказателства и необорени от оспорващия. Настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Обхватът на съдебния контрол при обжалван административен акт по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК са основанията по чл. 146 от АПК, т. 1 - липса на компетентност на органа; т. 2 - неспазване на установената форма; т. 3 - съществено нарушение на административнопроизводствените правила; т. 4 - противоречие с материално правни разпоредби и т. 5 - несъответствие с целта на закона. Съдът не е изследвал компетентността на органа за издаване на административния акт в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 8 и във връзка с чл. 171, ал. 4 от АПК не е дал указания на ответника - главен директор на ГД " Изпълнение на наказанията", за представяне на доказателства относно наличие на компетентност на ВПД Главен директор - старши комисар В. Миладинов за издаване на оспорената пред него заповед. В същата е посочено, че ВПД Главен директор е подписал заповедта в качеството му на такъв, съгласно заповед № ЧР - 05 - 115/5.04.2017 г. на министъра на правосъдието, която не е приложена по делото. В оспореното решение, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, без да изложи мотиви за това. В цитираната разпоредба са уредени правомощията на министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството да налага всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР и по т. 3 за ръководителите на структурите по чл. 37 за всички наказания по чл. 197. Цитираната от съда разпоредба на чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР относно компетентността на органа, издал обжалваната заповед е неприложима в случая. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е част от структурата на МВР, а от тази на министерството на правосъдието. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министерството на правосъдието със седалище гр. София и е на бюджетна издръжка. По силата на чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" награждава и наказва служителите в главната дирекция и териториалните й служби. Предмет на делото пред първоинстанционния съд е именно заповед № Л - 1721/12.04.2018 г., издадена от ВПД Главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС, съгласно заповед № ЧР - 05 - 115/5.04.2017 г. на министъра на правосъдието. В случая неправилно административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204 от ЗМВР. Административният съд в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е дал указания на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" да представи доказателства, относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е този, който законово е задължен да прецени, дали обжалвания административен акт е законосъобразен. При произнасяне по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК, според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с несъбиране на доказателства относно компетентността на органа издал оспорения административен акт, обуславят основание за отмяна на обжалваното решение на административния съд. Предвид изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административния съд не е осъществил прецизен контрол за законосъобразност на административния акт в съответствие с чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като се извърши проверка по същество в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и указанията за наличие на материална компетентност на органа при издаване на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред Върховния административен съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение