Решение № 9074 от 2.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2025 г.

ВАСПърво отделение02.10.2025 г.докладчик Полина Якимова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 10661 от 27.03.2025 г. по адм. дело 7484/2021 г. по описа на Административен съд Софияград.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА Членове: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, Агенция "Митници", чрез гл. юрк. Димитрова, срещу Решение 10661 от 27.03.2025 г. по адм. д. 7484/2021 г. по описа на Административен съд Софияград (АССГ), с което е отменено издаденото от касатора Решение 3000-1550/09.07.2021г./32 към митническа декларация (МД) с MRN 19BG003010003907R0/24.04.2019 г. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че вносителят не е посочил доказателства за установяване на елементите нa договорното правоотношение. Поддържа се, че липсват изходящи от износителя документи, които да потвърждават цената, на която е закупена стоката. В подкрепа на тезите си касаторът излага подробни доводи и иска отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ - Германия, не ангажира становище в тази инстанция. Представителят на ВКП дава заключение за неправилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените от касатора доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на чл. 218 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена своевременно - чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Пред АССГ е оспорено Решение РТД 3000-1550/09.07.2021г./32 на директора на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано връщане на представеното от ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, вносител по МД MRN 19BG003010003907R0/24.04.2019 г. обезпечение в размер на 1419,44 лева за стока 3/3 пресни домати, тип кръгъл, червен, за партидата с нетно тегло 8064 кг., същото е задържано като плащане на вносно мито. АССГ е приел, че оспорването е допустимо, а митническият акт е издаден от компетентен орган в нормативно установените форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. Установените от първостепенния съд факти, по които не се спори, са следните: На 24.04.2019 г. в МБ Свиленград с МД с MRN 19BG003010003907R0/24.04.2019 г. са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление стоки пресни зеленчуци с произход Турция, сред които 3/3 пресни домати тип "кръгъл, червен", с код по КН: 0702000099, нетно тегло 8064 кг. и декларирана митническа стойност 21282,26 лева, преизчислена в Евро/100 кг., на 134,94 Евро/100 кг. За тази стока определената от Европейската комисия за датата на вноса стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход Република Турция е 102,40 евро/100 кг., или декларираната митническа стойност е с повече от 8 % по-висока от СВС. На основание чл. 74, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от вносителят е представено обезпечение в размер на 1 419,44 лева. Той е уведомен, че по силата на чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на МД, следва да представи доказателства, че стоката пресни домати тип "кръгъл, червен" е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. Не се спори, че цялото количество от 8064 кг. е продадено на цена от 140 /100 кг., в подкрепа на което са представени справки-декларации по ДДС за относимите периоди с дневници за покупки; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки. Въз основа на изложеното митническите органи преценили, че депозитът за стоката следва да бъде задържан за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Вносителят е уведомен за предстоящо издаване на решение за възникване на митническо задължение за нея, депозирано е възражение. С решението е извършена корекция на митническата декларация относно партидата по стока 3/3 с общо нетно тегло 8064 кг. - пресни домати тип "кръгъл, червен", внос от Турция, и на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано връщане на представеното от ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, вносител по МД MRN 19BG003010003907R0/24.04.2019 г. обезпечение в размер на 1 419,44 лева, задържано като плащане на вносно мито. При тези факти първостепенният съд е мотивирал извод, че превишението на декларираната договорна стойност над СВС на ЕК не надхвърля с повече от 50 % определената от ЕК стандартна вносна стойност на стока 3/3, което се потвърждава от заключението на ССчЕ и следователно не е налице първото кумулативно условие съобразно т. 3 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-770/21. Решението е правилно. По съществения за спора въпрос кои доказателства следва да представи вносителят, първостепенният съд е съобразил разрешенията, дадени от СЕС в решението от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 по преюдициално запитване по тълкуването на чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. Правилно е приел АССГ, че в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида. В случай, че тези документи не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида (т. 85 от цитираното решение). Съгласно т. 3 от неговия диспозитив член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. Следователно предпоставките, обуславящи изключване на декларираната митническа стойност, са три: същата да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; партидата да е продадена на загуба, което не е рентабилна търговска практика и икономическият оператор да не е представил необходимите документи, доказващи реалността на търговските операции и достоверността на декларираната стойност. Според разясненията, дадени в т. 90 от решението, разлика в цените с повече от 50 % като констатираната в случая по главното производство между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при внос е достатъчна, за да породи съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (така и Решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004, Hungary, C-291/15, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажба на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. Значително по-висока декларирана стойност спрямо стандартната стойност при вноса ще е налице когато е установено значително превишение на предвидената в член 75, пар. 2 от Делегиран регламент 2017/891 разлика от 8 %. Преценката на критерия "значително" по смисъла на т. 3 от Решение по дело С-770/21 е конкретна. В разглеждания случай както договорната стойност по фактурата 124.80 евро/100 кг., така и декларираната митническа стойност с включени транспортни и други разходи 134.94 евро/100 кг., надвишават с 24.11 % определената от ЕК стандартна вносна стойност в размер на 102.40 евро/100 кг., което не се възприема от настоящия съдебен състав като значително. Следователно не е доказано кумулативното наличие на първите две условия за оспорване на договорната стойност на внесените стоки. Изложеното отличава разглеждания случай от този, по който е постановено Решение 10848/09.11.2023 г. по адм. д. 1852/2023 г. на ВАС. След като не са налице двете условия за оспорване на договорната стойност продажба на партидата на загуба и закупуване на стоката на цена, значително надвишаваща определената от ЕК стандартна стойност при внос, оспорването на митническата стойност на същата от страна на административния орган е необосновано. Като е мотивирал извод за противоречие на оспорения акт с материалния закон, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение