Решение № 11864 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ламбева- Хубанова, Р. Русев и Н. Николаев, всички чрез адв.Ц. Димитрова, против Решение 172/01.06.2021 г. по адм. дело 266/2021 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ- Велико Търново, чрез ст. юрисконсулт М. Василева, в писмен отговор оспорва изцяло касационната жалба и моли първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото в размер на 150 лева, прилагайки списък по чл.80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С Решение 172/01.06.2021 г. по адм. дело 266/2021 г., Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на членовете на ТЕЛК към МБАЛ- Павликени ЕООД А. Ламбева- Хубанова, Р. Русев и Н. Николаев срещу Решение 1012-04-35#1/23.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което решение е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане РО-5-04-00875570/05.02.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което е разпоредено лицата да внесат сумата по Ревизионен акт за начет РМ-5-04-00871107/28.01.2021 г. в размер на 1 390, 49 лева, от които 1 315, 02 лева главница и 75, 47 лева лихва. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Освен това административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че имуществената отговорност по чл. 110, ал.1, т.1 от КСО на членовете на ТЕЛК към МБАЛ- Павликени ЕООД е била ангажирана след като е било отменено тяхно ЕР 0510 от заседание 046/05.03.2020 г. , с което на освидетелстваното лице М. Рашкова е била определена 78% трайно намалена работоспособност и срок на инвалидност до 01.03.2023г., с ЕР 2199/ 17.08.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични болести и ССЗ, с което процентът ТНР е бил редуциран на 60%. След постановяване на решението на НЕЛК, освидетелстваното лице няма право на лична социална пенсия за инвалидност, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 90а, ал. 1 от КСО (Доп. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), която гласи, че право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. С оглед на това, с разпореждане от 11.11.2020 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, отпускането на пенсия на М. Рашкова е прекратено. Впоследствие е издадено и Разпореждане РО-5-04-00875570/05.02.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, на лекарите от ТЕЛК е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет от 28.01.2021 г. в размер на 1 390, 49 лева. Разпоредбата на чл. 110, ал.1, т.1 КСО предвижда възможност на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Анализът на разпоредбата налага установяването във всеки конкретен случай на обстоятелството дали отмяната на решенията на ТЕЛК/НЕЛК се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Действително, както е прието и в актуалната съдебна практика, тези решения имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението Настоящият касационен състав обаче отбелязва, че в качеството на професионална оценка на трайно намалената работоспособност /ТНР/, решенията на ТЕЛК/НЕЛК се базират на преглед и оценка на медицинската документация, преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Именно такива нарушения са допуснати в конкретния случай. Както в експертното решение на НЕЛК е изрично посочено, дадената оценка на неработоспособността е необоснована, тъй като в медицинското експертно досие липсват данни за извършени оперативни интервенции по повод на перитонеални сраствания с чести илеуси. Следва да се подчертае, че липсата на писмени данни за такива интервенции представлява нарушение на изискванията на т.16 от Раздел VI Болести на стомашно-чревния тракт на Част осма Хирургични заболявания от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинските експертизи, която предвижда ТНР 50 %. Безспорно посочените в решението на ТЕЛК извършвани 4 пъти секцио цезария могат да доведат до перитонеални сраствания, но това не води обезателно и автоматично до илеуси, възникващи вследстие от тези операции, още повече, че епикризи за хирургични интревенции на такива не са обективирани в медицинската документация. При това положение определяне на по-висок процент ТНР при липса на обективни данни за перитонеални сраствания с чести илеуси представлява нарушение на нормативната уредба/НМЕ/ по издаване на актовете на медицинската експертиза. Първионстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи за наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав досежно процесната щета по см. на чл.110, ал.1 от КСО. Касационната инстанция споделя мотивите на Административен съд- Велико Търново, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото, като правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, но се явява основателно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4, във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение