Решение № 5170 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2026 г.

ВАСОсмо отделение13.05.2026 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/08.01.2026 г. на Административен съд - Габрово, I състав, постановено по адм. д. № 362 по описа за 2025 г. на този съд.в частта, с която е отхвърлено оспорването на П. Т. против Решение от 26.08.2025 г. на Директора на Д "Местни данъци и такси" в община Габрово, потвърждаващо АУЗД № А001420/11.11.2024 г., в частта, определяща размера на ТБО за 2019 г., за 2020 г., за 2021 г., за 2022 г., за 2023 г. и за 2024 г. касателно процесния имот. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е образувано по касационна жалба на П. Т. Т., притежаващ [ЕГН], с адрес в гр. Варна, [улица], [адрес], със съдебен адрес: адв. В. Василева, АК Варна, [улица], [адрес], против Решение № 22/08.01.2026 г. на Административен съд - Габрово, I състав, постановено по адм. д. № 362 по описа за 2025 г. на този съд в частта, с която е отхвърлено оспорването на П. Т. против Решение от 26.08.2025 г. на Директора на Д "Местни данъци и такси" в община Габрово, потвърждаващо АУЗД № А001420/11.11.2024 г., в частта, определяща размера на ТБО за 2019 г., за 2020 г., за 2021 г., за 2022 г., за 2023 г. и за 2024 г. касателно процесния имот и в частта, с която в полза на община Габрово са присъдени разноски в размер на 200 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. П. Т. твърди, че са събрани доказателства за допуснати нарушения в процедурата по приемане на Наредбата на община Габрово за определяне и администриране на местни такси, цени на услуги и права на територията на община Габрово. Освен това чл.15, ал.1, т.1 от Наредбата противоречал на чл.8, ал.2 ЗНА, вследствие вътрешната му несъгласуваност с чл.14 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата; Противоречал и на чл.66 ЗМДТ, защото таксата не произтичала реално от план - сметка; Нарушен е чл.7, ал.1 ЗМДТ, т.к. местните такси трябва да се определят въз основа на разходите по предоставяне на услугата. Обобщава, че всяко от изброените нарушетия е самостоятелно и достатъчно за неприлагане на чл.15, ал.1 от Наредбата. Допустимостта на данъчната оценка по чл.67, ал.5 ЗМДТ в ред. от 2019 г., не санирла тези нарушения, не освобождавла общинския съвет от задълженията му по чл.66 и чл.7, ал.1 ЗМДТ за реална обоснованост на таксата. Според касатора неточното фактическо основание на АУЗД не можело да бъде коригирано служебно в хода на съдебното производство, а и съдът не изложил мотиви за противоречието на общинската наредба с акт от по - висока степен. П. Т. моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на АУЗД в оспорената му част. Претендира разноски. Ответникът по касация - Директорът на Д "МДТ" при община Габрово, я е оспорил чрез процесуален представител с доводи, конкретизирани в писмено становище. Цитира разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК, съгласно която към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Сочи текста на чл.97, ал.1, изр.2 АПК, предвиждащ, че когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт, каквито мотиви се съдържат в Решение № МДТ - 02 - 6#5/26.08.2025 г., потвърждаващо АУЗД, издаден от компетентен орган. Моли за эоставяне в сила на съдебното решение в процесната част. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната му част, прецени КЖ като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: На 11.11.2024 г. е съставен АУЗД № А001420/11.11.2024 г. с адресат П. Т. Т. във връзка с неплатени задължения за данък недвижим имот и ТБО - за ид. част от недвижимия имот, находящ се в гр. Габрово, [улица], [адрес], за периода от 2019 г. - 2024 година. Подадена е жалба, по която директорът на Д "МДТ" при община Габрово се е произнесъл с Решение от 26.08.2025 г., потвърждаващо индивидуалния административен акт. Установените задължения са на основание чл.14, ал.6 ЗМДТ, според която при придобиване на имот по наследство, декларацията по ал.1 се подава в срока по чл.32. В случай на неподадена данъчна декларация по ал.1 от наследниците или заветниците след изтичане на срока по чл.32, служителят по чл.4, ал.1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението. Установено е по делото, че на основание чл.14 ЗМДТ е депозирана декларация вх. № 2563/14.08.1998 г. от Й. И. П., с [ЕГН], собственик на имот с партиден номер [номер], като е представено и удостоверение за наследници от 24.10.1024 година. П. Т. е съсобственис с идеална част м имота в гр. Габрово, [улица], [номер]. Съдът се е мотивирал, че по силата на предвиденото в чл.11, ал.1, чл.64 ЗМДТ П. Т. е ДЗЛ, в качеството му на собственик на облагаем с данък недвижим имот.Таксата по чл.62 ЗМДТ се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на съответната община. Съдът е приел, че липсват нарушения на законови норми, относими към процесния АУЗД, актът е законосъобразен. Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната съдебна инстанция го оставя в сила. Установено е по безспорен начин, че П. Т. е съсобственик на основание наследствено правоприемство на идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Габрово. Не се твърди, а и липсват доказателства Т. да е вписал в регистрите отказ от наследство. За имота е подадена декларация. Обосновано е възражението на директора на Д"МДТ" при община Габрово, че касаторът измества предмета на спора по делото, с аргументи за незаконосъобразност/нищожност на Наредбата на общината. Това е така, защото предмет на оспорване пред Административен съд - Габрово е бил конкретен индивидуален административен акт - АУЗД, чиято валидност, допустимост, законосъобразност и обоснованост са обсъждани от съда по същество. Директорът на Д "МДТ" при община Габрово е потвърдил АУЗД в процесната част, поради което е необосновано възражението на Т. за липсата на мотиви в акта. Доводите на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразността/нищожността на Наредбата на общината, касаят друг вид производство - по оспорване на подзаконов нормативен акт, различно от настоящото производство. Решението на Административен съд - Габрово е правилно и съдът го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

20