Решение № 68 от 1.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 822/2010 г.

Решение № 68 от 1.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 822/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. И. Б. срещу въззивно решение № 319/18.10.2010 г. по в.н.о.х.д. № 482/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 1 от 25.01.2010 г. постановена от Окръжен съд гр. Кюстендил по н.о.х.д. № 542/2008 г. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. Твърди се, че неправилно му било повдигнато обвинение за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, съдилищата не уважили искането му за следствен експеримент, с което са му нарушени процесуалните права, не било обсъдено противоречието между заключенията на двете експертизи по делото, той не получил отговор на въпроси свързани с механизма на деянието/ начина на попадане на жертвата под автомобила, падането на тялото, как действа силата на тежестта и земното привличане/. Така обвинението останало недоказано, а правото му на защита съществено нарушено. Прави се искане за отменяване на съдебните актове и оправдаване по обвинението. Подсъдимият не се яви в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Кюстендилския окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим П. И. Б. за ВИНОВЕН в това, че на 05.06.2007 г. в [населено място], при управление на МПС-микробус с марка "Ф. Еконован" с ДК № КН 18 07 АН, е нарушил правилата за движение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за намиращата се на пътното платно С. С. М., вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта й, след което направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК му НАЛОЖИЛ наказание ПРОБАЦИЯ със пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. К. за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като го признал за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ за това да е извършил престъплението и вследствие нарушение на правилата за движение визирани в чл. 40, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП и по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1 б. "в" НК. На основание чл. 343г НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА от влизане на присъдата в сила. Въззивният съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон. Изводът за извършено противоправно деяние почива на доказателствата събрани, проверени и анализирани от предходните съдебни инстанции по реда на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Доводите за процесуални нарушения довели до нарушение на правото му на защита не се подкрепят от данните по делото. Същите са поставени на разглеждане и пред въззивния съд, който е дал отговор по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Мотивите на съда се споделят от касационния състав. Възражението, че не е налице нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба подсъдимият като водач на моторно превозно средство е бил длъжен преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за намиращите се зад него участници в движението. Независимо, че подсъдимият е огледал пътното платно и тротоарите преди да се качи на микробуса, той обаче не е предприел незабавно потегляне, а се забавил с минута и повече, през което време вътре в автобуса записвал в документите доставената от него стока. Установено е, че точно в този момент пострадалата е предприела пресичане на пътното платно зад микробуса. Тя се намирала в така наречената "мъртва зона" и била невидима за водача. Подсъдимият погледнал назад през вратата, без да слиза от микробуса, а след това в огледалата за странично и обратно виждане и предприел движение на заден ход, със скорост около 3 км/час и насочвайки се за завой по ул. "Църнок". В този момент пострадалата М. се намирала на около 10 см зад средата на задната част на микробуса. Тя била висока 1.60 м., и подсъдимият не я забелязал в огледалото за обратно виждане. Движейки се на заден ход по ул. "19-ти февруари", когато вече се бил насочил да извърши завой по ул. "Църнок", микробуса блъснал със средата на задната си част намиращата се зад него пешеходка С. М. в дясната й страна. От удара тя паднала на асфалта. Тъй като микробусът в това време още се движел назад, тялото й се "изпреметало"/според показанията на св. А./ под него, при което било притиснато и травмирано от задната гума на автомобила и леко прегазено от долната част на движещият се назад автомобил. Тя получила множество травматични увреждания довели до травматичен шок и кръвозагуба и същия ден починала в Спешен медицински център-К.. При установените фактически обстоятелства съдилищата са приели, че подсъдимият е нарушил горепосочената разпоредба, тъй като не е изпълнил задължението си непосредствено, преди да предприеме движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. От доказателствата е видно, че след като се забавил с минута и повече, преди до предприеме маневрата, той не се е убедил, че с поведението си няма да създаде опасност за другите участници в движението. Правилно е прието, че е налице причинно-следствена връзка между нарушението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка обуславя и извода за наказателната отговорност на подсъдимия. В съответствие с доказателствата, законът е правилно приложен. Доводът за процесуално нарушение, поради не допускане на следствен експеримент също е неоснователен. В съдебно заседание на 25.01.2010 г. съдът с определение е оставил искането без уважение, като е изложил съображения за това. Съдът е приел, че въпросите свързани с механизма на деянието са изяснени от заключенията на тройната автотехническа експертиза, както и от допълнителното заключение на вещите лица У., В. и М. представено, изслушано и прието в същото съдебно заседание. На л. 20 от мотивите въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд относно кредитиране заключението на тройната автотехническа експертиза изслушана на 9.12.2009 г. и нова допълнителна такава изслушана на 25.01.2010 г. Прието е, че само тези експертизи са били изготвени на база събрани и проверени по надлежния ред доказателства. Експертизата е посочила и механизма на причиненото увреждане. Първоначалният удар между пострадалата и автомобила на подсъдимия е настъпил в областта на дясната подбедрица, външно странично, на височина 20-22 см от петата на пострадалата. След падането на асфалта тялото й било притиснато от долната част на движещият се назад микробус причинявайки множеството увреждания описани в заключението на Д-р Д. Д.. Като е потвърдил присъдата, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 вр. с чл. 303, ал. 2 НПК. Обвинението е доказано по несъмнен начин и законът е приложен правилно. При извършената проверка касационната инстанция не констатира нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК допуснати от окръжния и въззивния съд, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение