Решение № 3334 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2015 г.

Решение № 3334 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2015 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ю. Б. А. от гр. С. срещу Решение № 5579 от 17.08.2015 г., постановено по адм. д. № 3133 по описа на Административен съд - С. град за 2015 г. В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения и неправилно тълкуване на процесуалния и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационния жалбоподател не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа касационната жалба изцяло на описаните в нея основания. Моли съдебното решение на АССГ да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, като се укаже, че следва да се съберат допълнителни доказателства. Кметът на - район "Л.", Столична община редовно призован, не се явява. Чрез редовно упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд - С. - град е отхвърлил жалбата на Ю. Б. А. срещу заповед № РД-09-343 от 21.03.2015 г. на Кмета на СО - район "Л.", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 33 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е отменена заповед за настаняване № ЖН-04-Ю-004/23.04.2007 г. на Кмета на район "Л." и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем от 15.05.2007 г. на Ю. Б. А. с вписани лични данни за общински имот, находящ се в гр. С.,, , ж. к. "Л.", бл. ..., вх. "..., ет. ..., ап. .... За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел, че е налице надлежно и своевременно уведомяване на Александров за започване на административното производство, както и че заповедта е връчена на същия на 25.03.2015 г. Формулиран е извод, че с оглед събраните по делото доказателства, свързани с неплащане на дължим наем за повече от 6 месеца са налице материалноправните предпоставки на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение. Съдебното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу заповедта, касаеща отмяна на заповед за настаняване с № ЖН-04-Ю-004/23.04.2007 г. на Кмета на район "Л.". В тази част административния акт е нищожен. Съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, органа, издал настанителната заповед може да прекрати наемното правоотношение със заповед при наличието на основанията, визирани в ал. 1 на същия текст. Кметът на СО - район "Л." не е имал материалната компетентност да отмени настанителната заповед, тъй като същата съставлява влязъл в сила административен акт и по отношение на постановилия я административен орган отдавна са изтекли сроковете за възобновяване на административното производство по чл. 102 във вр. с чл. 99, т. 1 от АПК. Съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено, като ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността на Заповед № РД-09-343 от 21.03.2015 г. в тази й част. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената пред него Заповед в частта, касаеща прекратяване на договор за наем от 15.05.2007 г. Както по - горе бе описано, именно издателя на настанителната заповед може да прекрати наемното правоотношение със заповед при наличието на основанията, визирани в чл. 46, ал. 1 от ЗОС. В хода на производството пред първоинстанционния съд е безспорно установено, че Александров не е заплащал дължимия във връзка с ползването на предоставеното от общината жилище за срок от повече от 3 месеца, през периода м. декември 2013 - м. март 2015 г., като задължението му е било общо в размер на 1208 лева. По делото не се спори, че административния орган е отказал приспадане на дължими наеми във връзка с извършени в предоставеното жилище от наемателя ремонти. Възражения за негодност за ползване на имота не са правени в продължение на години сред предоставянето му на лицето, както правилно е отбелязал и АССГ. Безспорно е и обстоятелството, че според чл. 5.2 от договора за наем, наемателя се е задължил да извършва за своя сметка всички основни и текущи ремонти на общинското жилище. Обстоятелството, че Александров не е бил в добросъседски отношения с други живущи в жилищния блок не е относимо към спора и не изключва задължението за заплащане на наемна цена според сключения на 15.05.2007 г. договор, както и възможността издателя на оспорения пред АССГ акт да осъществи, вменени му в ЗОС и с приетата от Общински съвет - С. Н. за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община правомощия. Обстоятелството, че в хода на производството пред първоинстанционния съд са изплатени част от дължимите суми за наем за периода м. 12.2013 г. - м. 08.2014 г., м. 07.2015 г. - м. 04.2016 г., м. 05.2016 г. и м. 02.2017 г. не изключват възможността за прекратяване на договора за наем по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, при наличието на основанията, визирани в чл. 46, ал. 1, т. 1 предл. първо от ЗОС, тъй като не заличават факта на неизпълнение на същия в частта, касаеща срочността на изпълнение на това задължение от страна на наемателя. Макар и без съществено значение, следва да се отбележи, че и към настоящия момент не са представени доказателства за изплащане на задълженията за периода от м. 09.2014 г. до м. 03.2015 г., включен в оспорваната заповед. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за нарушено право на защита и право на участие в съдебния процес. С. е дал възможност на страните да сочат и представят относими към производството доказателства и е събрал по надлежния ред представените такива. С оглед така установените фактически обстоятелства, свързани с наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, извода на съда за законосъобразност на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, в частта, касаеща прекратяване на договор за наем от 15.05.2007 г. между Ю. Б. А. и СО Район "Л.", представлявана от Кмета е правилен и законосъобразен. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение в тази му част не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение