Решение № 8483 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12196/2015 г.

Решение № 8483 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12196/2015 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. Б. - П. от гр. С., подадена чрез пълномощника й адв. Ц., срещу решение № 7094/24.11.2014 г., поправено с решение № 4116/15.06.2015 г., постановени по адм. дело № 4317/2014 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), в частта, в която не е уважена жалбата й и е оставена в сила заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - С., издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, за одобряване на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на землището на гр. Б., район "Б.", Столична община. Решението, в оспорената му част, се счита неправилно и незаконосъобразно, основно поради обстоятелството, че след като границите на имотите не са отразени с трайни знаци, то тогава по приоритетите съгласно Наредба № 3/28.04.2005 г., границите на имотите и площите им следва да бъдат отразени в КК по предишни кадастрални планове, което не е съобразено в оспорения административен акт. Претендира се отмяна на заповедта, по отношение на имот с идентификатор 02659.2190.64 относно останалите му граници, извън северозападната такава, с уважаване на жалбата и в тази й част, с присъждане на разноски. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Ц., по изложените в нея съображения. Ответникът - Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - С. не взема становище по касационната жалба. Ответниците - физически лица и кмета на район "Б." - СО, не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, с оглед наведените основания за отмяна, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Решение № 7094/24.11.2014 г. е постановено след решение № 5177/14.04.2014 г. по адм. дело № 16591/2013 г. на ВАС, с което е отменено решение № 5386/06.08.2013 г. по адм. дело № 3313/2012 г. на АССГ, (с преценката за законосъобразност на процесния административен акт) и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания по доказателствата и прилагането на закона. В тяхно изпълнение, докладчикът по адм. дело 4317/2014 г. е допуснал нова СТЕ с конкретно формулирани въпроси, заключението по която е приобщена към доказателствения материал и съобразено в решението. С последното съдът е уважил частично жалбата на К. Б., отменяйки заповедта досежно нанесаната в КК северозападна граница на имот с идентификатор 02659.2190.64, с имоти с идентификатори 02659.2190.49 и 02659.2190.50, като е изпратил преписката на ИД на АГКК за ново произнасяне. По отношение на останалите граници на имота - с имоти 02659.2190.63, 02659.2190.67 и 02659.2190.115, в мотивите на съдебния акт е прието, че не са допуснати нарушения в заповедта, тъй като имотът на жалбоподателката е нанесен в съответствие със съществуващите на място материализирани граници, след като процесният имот е попълнен само на неодобрен КП, който е източник на кадастрални данни единствено и само при липса на източниците от по-висока степен, изрично изброени в т. т. 1- 5 на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, в приложимата й редакция ДВ бр. 82/21.11.2011 г. С определение № 5393/13.05.2015 г. по адм. дело № 1771/2015 г., образувано по касационна жалба на Б. срещу решение № 7094, производството е прекратено и делото е изпратено на АССГ, 25-ти състав, за произнасяне по реда на чл. 175 АПК. По този начин е постановено решение № 4116/15.06.2015 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като е отхвърлена жалбата срещу заповедта в частта за нанесените в КК граници на имот с идентификатор 02659.2190.64, с имоти с идентификатори 02659.2190.63, 02659.2190.67 и 02659.2190.115. Именно тази отхвърлителна част на решението е предмет на настоящата касационна проверка в настоящето производство. Касационната жалба е неоснователна, решението, в оспорената му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заповедта е издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, за одобряване на КК и КР за землището на гр. Б., район "Б.", община С., в частта, касаеща собствения на жалбоподателката имот - ПИ с идентификатор 02659.2190.64., по отношение на законосъобразността на която следва да се съблюдават критериите, заложени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3. Приложимостта на всеки от тях съдът поотделно и в поредност е обсъдил. Позовавайки се на заключението по изготвената и неоспорена СТЕ, е приел, че само по отношение на северозападната граница на имот с идентификатор 02659.2190.64, с имоти с идентификатори 02659.2190.49 и 02659.2190.50, (които са попълнени на действащия кадастрален и регулационен план от 1976 г.), административният орган е допуснал нарушение при заснемането, като не е нанесъл общата граница по регулационната линия, а по материализираната граница, което е приоритет от по-ниска степен. В тази част решението, като неоспорено, е влязло в сила. В останалата му част, по отношение на другите граници на имота, за да отхвърли жалбата, съдът е направил обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилен и законосъобразен е изводът, че досежно границите на имот с кратък № 64 и имоти 115 и 67 не са налице основанията по чл. 14, ал. 1, т. от 1, до т. 4 на Наредба № 3, а по отношение на границата между процесния имот и имот 63 (със стари номера № 331 и 29), тя е нанесена по по неодобрен КП от 1960 г., затова и са несъстоятелни твърденията за неправилност на решението, изложени в касационната жалба. Вярно е, че отразената в КР площ на имот 64 от 771 кв. м. не съответства на представения нот. акт за собственост, по който тя е 1000 кв. м., но е налице уточнението на в. л., че площта на имоти 63 и 64 е била винаги по-малко от описаната в нотариалните актове, а от друга страна известно увеличение на квадратурата ще се реализира след изпълнението на решението в отменителната му част. Не може да не се отбележи в тази връзка и фактът, че самата жалбоподателка е направила уточнение, с молба от 02.07.2012 г., в хода на адм. дело № 3313/2012 г., че не обжалва границите на съседните имоти, които "са оградени и те ще си останат такива, каквито са", а материализирани граници между имоти 64 и 63 и имоти 64 и 506 няма, тъй като и трите имота са собственост на Балтова. С оглед тези съображения, касационни основания за отмяна на решението в оспорената му част не са налице, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,