Решение № 15882 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2018 г.

Решение № 15882 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. А., [гражданство], подадена чрез процесуален представител адв. Д. Радославова, против Решение № 3863/08.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1723/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба против Решение № 315/31.01.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят сочи, съдът неправилно е приел за недоказани твърденията му за задържане и малтретиране в страната му. Преценява, че оценката на бежанската му история е "тълкувана неправомерно и във негова вреда", като съдът е стигнал до грешен извод за недостоверност на историята му и за липса на доказателства за осъществено преследване. Развива и теза, че не е необходимо да са реализирани актове на посегателство и преследване, а е достатъчно наличие на основателни опасения от подобни актове. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. Стоянов поддържа касационната си жалба.

Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Намира, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. Представя актуална справка относно положението в Кот Д Ивоар с вх. № МД-662/27.09.2018 г. на ДАБ при МС.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е преценил правилно материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх у лицето от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Сочи, че лицето, търсещо закрила не е било принудено да напусне държавата си по произход поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, наказание или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и не е имало проблеми в държавата си по произход от религиозен характер. Счита, че по делото липсват данни чужденецът да не може да се завърне в страната си на произход по някоя от причините, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Намира, че в случая - с оглед бежанската история на касатора и информацията за обстановката в конкретния регион на държавата му, за него не съществува подобна заплаха или опасност, които да обуславят извод за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО такива. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд e установил, че с молба вх. № 896/12.05.2017 г. на ДАБ, Г. А., [гражданство], вероизповедание – [вероизповедание], неженен, поискал предоставяне на международна закрила от Република България. Съдът посочил, че молбата за закрила е последваща по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, като в предходното производство АССГ, а впоследствие и ВАС, са потвърдили отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Проведено е интервю на 25.05.2017 г., в което отново са посочени същите причини за напускане на страната си, както заявените в предходното производство. Като нов момент е бил посочен факт на получено от негов приятел извлечение от банкова сметка, където правителството му превеждало пари, както и съобщение за заличаване от армията. Съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил Решение № 315/31.01.2018 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ молбата на Г. А. за предоставяне на международна закрила отново е отхвърлена.

За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил, че Г. А. не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Посочил, че изложените от чужденеца като причини за напускане на Кот д`Ивоар са от личен характер и не попадат в приложното поле на ЗУБ.

Съдът приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Г. А. и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в Кот д`Ивоар от 13.10.2017 г. извел извод, че там продължава напредъка към мир и стабилност.

След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства и на информацията, съдържаща се в проведеното с жалбоподателя интервю, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт.

Постановеното решение е правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон.

Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Г. А. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини.

Административният орган е разгледал и съобразил новообявеното обстоятелство от чужденеца - съобщение за заличаване от армията, като е приел, че от превода на представения документ се установява, че се касае за списък на уволнени военнослужещи, без да се съобщава за предприемане на мерки по задържането на тези лица и направил извод, че чужденецът не е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Изрично е прието от съда, че по делото не са налице данни за наличие на международен или вътрешен конфликт в Котд`Ивоар. Съдът е съобразил данните от приложената по делото справка относно актуалната обстановка в страната на произход и приел, че лицето не е изложено на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт в тази част.

В настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е прието в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в справка вх. № МД-1180/13.10.2017 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ и представеният от чужденеца документ № 1425313 от АН "Амнести Интернешънъл", като е посочил, че не може да се приеме, че в Кот д`Ивоар е налице въоръжен конфликт, поради което няма заплаха от безогледно насилие спрямо оспорващия. Актуалната обща ситуация в Кот д'Ивоар не е критична в политически, икономически, военен и хуманитарен аспект. Международните източници на информация сочат, че вътрешният конфликт от 2002 г., както и след изборната криза 2010 г. - 2011 г. са преустановени и преодоляни. Понастоящем в Кот д'Ивоар не е налице въоръжен конфликт - нито вътрешен, нито международен. В страната не е налице безогледно насилие към цивилното население, което да е генерирано от въоръжен конфликт. Освен това, и от представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 27.09.2018 г. за актуалното положение в Кот д’Ивоар е видно, че няма сериозна заплаха, че чужденецът ще стане неизбежно жертва на насилие при връщане на територията на държавата си на произход. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите, свързани с бежанската история на лицето. От решаващия съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето и е преценено правилно, че не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. АССГ правилно е приел, че причината за напускане на страната не е въоръжен конфликт, страх от преследване или евентуално застрашеност от безогледно насилие.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ по последващата молба, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви.

Представеният в касационното производство трудов договор, с които касационният жалбоподател цели да установи вграждане в българското общество са допустимо доказателство съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК, но неотносимо към преценката за наличие на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, определящи основанията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърдението, че се е интегрирал в българското общество не представляват основание за предоставяне на статут. Пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая Закон за убежищата и бежанците. Така напр. в решение № 3635 от 21.03.2018 г. по адм. д. № 11881/2017 г., ІІІ ОТД. на ВАС.

Представеното съдебно-медицинско удостоверение № 793/08.10.2018 2018 г. от УМБАЛ "Александровска" ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, противно на твърдяното от касатора, не установява "претърпял побой преди 2 години, когато е бил в собствената си родина", предвид посоченото в него " нанесени телесни повреди в период от няколко месеца до 7 години". Освен това, съгласно чл. 30а ЗУБ (редакция съгласно ДВ, бр. 52 от 2007 г.) при прилагане на разпоредбите на този раздел се отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Разпоредбата попада в размер II "Права и задължения на чужденците, търсещи закрила, по време на производството", което означава, че въвежда задължение към органите и длъжностните лица на Държавната агенция за бежанците за полагане на специална грижа към лицата, попадащи в уязвими групи. Критериите, които отличават лицата от уязвимата група обаче, не представляват основание за предоставяне на статут. Така напр. в решение № 2843 от 15.03.2016 г. по адм. д. № 2548/2015 г., ІІІ отд. на ВАС.

Представеното извлечение на френски език от 11.12.2014 г от регистъра за 1978 г., като "документ за раждане, с оглед да се поправи допусната техническа грешка", съдът не приема, предвид неизпълненото условие на чл. 185 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК представянето на документ на чужд език да е придружено с точен превод на български, заверен от страната. Друг е въпросът, че редът за поправка на техническа грешка не е този, а и в решение № 11930 от 07.11.2016 г. по адм. д. № 11746/2015 г., ІІІ отд. на ВАС, образувано по предходна касационна жалба на Г. А., с ЛНЧ [номер], [гражданство], изрично е прието, че той е [дата на раждане].

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение