Решение № 14933 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2012 г.

ВАСI отделение27.11.2012 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172/21.01.2012 г. по адм. д. № 1964/2010 г. на Пловдивския административен съд. ОСЪЖДА АМ-Митница Пловдив да заплати на "Кастел експорт " ООД 2200 лв. разноски за касационната инстанция Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14933 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 АПК. Касаторът Началника на Митница Пловдив моли да бъде отменено решение № 172/21.01.2012 г. по адм. д. № 1964/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1372/13.08.2010 г. на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 07ВG003007Н0020569/20071210 е определена нова митническа стойност на стоманени въжета, мито 11 308,34 лв. с лихви и ДДС 6006,14 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението на началника на митницата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Кастел експорт" ООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 1372/13.08.2010 г. на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 07ВG003007Н0020569/20071210 е определена нова митническа стойност на стоманени въжета, мито 11 308,34 лв. с лихви и ДДС 6006,14 лв. с лихви. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно приложение на чл. 29 § 1 МК в оспореното пред съда решение на началника на Митница Пловдив. Съдът е обосновал изводите си за неправилно определена завишена митническа стойност на внесените стоманени въжета на неоспореното заключение на вещото лице, което подробно е проследило осчетоводяването на плащанията по договорите, фактурите, платежните нареждания и отделните ЕАД, и е дало заключение, че с платежното от 27.08.2009 г. са заплатени задължения по четири фактури, включително процесната фактура от 22.10.2007 г. в посочения в нея размер - 18 021 щ. д. Предвид съдържанието на договорите обосновано съдът е приел, че 25% от стойността е договорено да се плаща на вносителя "Кедрон Веарингс сървисиз" ЛЛС, а сумата по платежното от 60 301,38щ. д. значително надхвърля тези 25% и включва плащания и по други фактури, в който смисъл е заключението на вещото лице, и счетоводните отразявания на плащането като относимо към още три фактури. Изводът на съда, че в платежното нареждане погрешно е посочено, че включва сума за плащане на китайския доставчик е обоснован. С 60301,38 щ. д. няма как да се изплатят 18 021 щ. д. на вносителя и 54 015 щ. д. на китайския доставчик, което несъответствие потвърждава изводът за допусната грешка в платежното нареждане при посочване за какви плащания се отнася. С чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСч е въведен принципът за предимство на съдържанието пред формата, според който сделките и събития се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Вещото лице е дало заключение, че счетоводството на дружеството е водено редовно, поради което отразяванията в счетоводните книги предвид чл. 182 ГПК могат да служат за доказателства на лицето, водило книгите. Съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила като е възприел заключението на вещото лице като обосновано и добросъвестно. Решенето като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството 2200 лв. разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

2