Решение № 8563 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1969/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 441/22.12.2023 г., постановено по адм. д. 519/2023 г. по описа на Административен съд-Враца (АС-Враца). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е недопустимо като постановено по просрочена жалба и на непредявено основание касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което иска да бъде обезсилено. При условията на евентуалност са наведени оплаквания и за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на Туризъм-К. и синЕООД да бъде отхвърлена. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Туризъм-К. и синЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 441/22.12.2023 г., постановено по адм. д. 519/2023 г. по описа на АС-Враца е обявено за нищожно Уведомително писмо изх.02-060-2600/6880/06.04.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2019 г., с което не одобрено изцяло заявеното подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 21225,91 лв., изпратена е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, определен е срок за изпълнение и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК като издадено в противоречие с указанията, съдържащи се във влязлото в сила съдебно решение 366/04.11.2022 г., постановено по адм.д. 211/2022 г. (изписано и като 21182022 г. в мотивите на обжалваното решение) по описа на АС-Враца. При този правен извод решаващият съд не е обсъдил основанията по чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Касационното оплакване за недопустимост на съдебното решение са неоснователно. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на АС-Враца, че оспореното уведомително писмо не е редовно съобщено на Туризъм-К. и синЕООД, защото ръкописното отбелязване: получих на р-ка от ОДВраца и дата: 19.04.23 не удостоверява, че е изпълнен някой от предвидените в чл. 61 във връзка с чл. 18 а от АПК способи за съобщаване на административните актове. Не е ясно от кого е написан този текст, липса обозначаване и чий е положения до него подпис, респективно не е възможно да се прецени представителната власт на подписалия се, липсва и удостоверяване от длъжностно лице, което да е извършило съобщаването. Редовното съобщаване на административния акт е в тежест на доказване на административния орган и е предпоставка за започване да тече срока за оспорването му, поради което в случая правилно АС-Враца е приел, че жалбата, с която е сезиран е подадена преди да изтече срока за обжалване. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът се е произнесъл на непредявено основание. Действително в жалбата на Туризъм К. и синЕООД липсва оплакване за нищожност на уведомителното писмо, а доводи в този смисъл са наведени след образуване на делото, но съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Основателно е другото основно оплакване на касационния жалбоподател, а именно за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първата инстанция е обявила нищожността на уведомително писмо изх.02-060-2600/6880/06.04.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ като се е позовала на съдебно решение 366/04.11.2022 г., постановено по адм.д. 211/2022 г. (изписано и като 21182022 г. в мотивите на обжалваното решение), за да приеме, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ при повторното произнасяне по заявлението на Туризъм-К. и синЕООД не се е съобразил с указанията на съда и е издал акт, който им противоречи. В кориците на адм.д. 519/2023 г. по описа на АС-Враца не се намира съдебно решение 366/04.11.2022 г. В протокола от единственото открито съдебно заседание от 23.11.2023 г. не се установява да е приемано или съобщавано това съдебно решение. При служебна справка се установява съществуването на адм.д. 211/2022 г. по описа на АС-Враца между същите страни като страните по настоящото дело, но съдържанието на съдебното решение, с което то е приключило не е достъпно. Това решение е цитирано в отмененото от първата инстанция уведомително писмо, но не е представено като част от административната преписка, респективно не е възможно от извършените по делото процесуални действия да се приеме, че въз основа на него е допустимо да се обосновават фактически и правни изводи. Страните по делото не са ангажирали и представили по делото копие от това съдебно решение, съдът не ги е уведомил изрично, че то му е служебно известно, както изисква чл. 155 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), поради което се налага извод, че решаващите мотиви на първата инстанция са обосновани с писмен документ, който не е приет като доказателство по делото или на служебно известен факт, който не е съобщен на страните и не е на достъпен за проверка относно достоверността му от настоящата инстанция. В резултат от допуснатото процесуално нарушение по събиране и обсъждане на доказателствата, изводът за противоречие на уведомителното писмо с влязло в сила съдебно решение се явява необоснован. При разглеждане на спора АС-Враца е допуснал и други нарушения. В противоречие с процесуалния закон (чл. 168, ал. 1 от АПК) съдът се е ограничил само с обсъждане на едно от основанията за нищожност на уведомителното писмо и не е изпълнил служебното си задължение, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. При необосноваността на извода на нищожност на акта и липса на обсъждане на основания за отмяна на акта се налага извод, че обжалваното съдебно решение не отговаря на всички изисквания, посочени в чл. 172а от АПК, а поради неизясняването на спора от фактическа страна и необходимостта от събиране на доказателства, са налице предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Враца. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски в настоящото производство не следва да бъдат определяни, а направените от страните да бъдат съобразени при решаване на спора по същество. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение