Решение № 80 от 3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2015 г.

Решение № 80 от 3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Й. С. от [населено място], подадена чрез особения представител адв. Е. В. от АК-П. срещу решение № 369 от 16.10.2015 г., постановено по гр. дело № 450/15 г. на Пернишки окръжен съд, Трети състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 445/16.4.2014 г. по гр. дело № 6775/13 г. по описа на Пернишки районен съд, поправено с решение от 30.3.15 г. и допълнено с решение от 3.4.15 г., е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Р. Й. С. срещу [фирма] иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 1860 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 2.8.2013 г. - 2.2.2014 г. като неоснователен. С определение № 69 от 21.1.2016 г, постановено по делото, въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправните въпроси: 1/ Следва ли да бъде уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, когато в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцата е представила трудовата си книжка в оригинал за извършване на съдебна констатация и 2/ Може ли въззивната инстанция да излезе извън рамките на законовите й правомощия, като отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск, на незаявено с въззивната жалба твърдение за неправилност на решението. Отговор на първия от поставените въпроси е даден по задължителен начин с Тълкувателно решение № 6/2013 от 15.7.2014 г по тълкувателно дело № 6/13 г., с което е прието следното: оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма, и няма законова опора за отклонение от правилото на чл. 154 ГПК. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Отговор на втория от поставените въпроси е даден по задължителен начин с решение № 255 от 11.7.11 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр. дело № 587/2010 г., с което е прието следното: съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му-само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведени във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. С оглед отговора на поставените процесуалноправния въпроси и по оплакванията в жалбата. Въззивният съд е потвърдил решението на Пернишки районен съд, с което са уважени предявените от Р. Й. С. срещу [фирма] обективно съединени искове иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 от КТ за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на ищцата на преди заеманата длъжност. Приел е, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 1860 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 2.8.13 г. - 2.2.14 г. е останал недоказан от страна на ищцата, тъй като същата е представила в съдебно заседание оригинала на трудовата си книжка за извършване на съдебна констатация, но извършената такава от първоинстанционния съд е отразила друго-идентичност на копието, приложено с исковата молба с нейния оригинал. В нарушение на съдопроизводствените правила, и интерпретирайки неправилно обстоятелствена, предмет на действително извършената в съдебно заседание пред първоинстанционния съд констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата, въззивният съд е приел за недоказан факта на оставане без работа след незаконното уволнение. Фактът на оставане без работа може да бъде установен с всички допустими от закона доказателствени средства, вкл. и чрез констатация по трудовата книжка на работника. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993 г./. От извършената констатация е било установено, че в трудовата книжка на ищцата няма отбелязване за започване на работа при друг работодател, което е достатъчно за установяване факта на безработицата. Основателно е и касационното оплакване за нарушение на чл. 269 от ГПК. Във въззивната жалба не е имало оплакване от жалбоподателя относно допустимостта на доказателственото средство-констатация по оригинала на трудовата книжка на работника, нито по начина на нейното извършване и констатираните обстоятелства. Приемайки, че фактът на оставане на уволнената служителка без работа не е установен, поради липса на точно извършена констатация, въззивният съд е надхвърлил правомощията си и е формирал неправилен правен извод за неоснователността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК и постановено ново решение по същество на спора, с което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде уважен като основателен. С оглед представените по делото доказателства за размера на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този на уволнението искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде уважен за сумата 1860 лв за времето от 2.8.13 г. до 2.2.14 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. С оглед изхода на спора ответникът по касация дължи заплащането на държавна такса в размер на 74,40 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение