Решение № 12056 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2015 г.

Решение № 12056 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Павлина Ставрева, против решение № 2869/29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2756/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена заповед № ДД-Ю-33-918/06.08.2014 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Петя Николаева Алксбре, действаща като майка и законен представител на малолетния Фираз Мотаз Алксбре, чрез пълномощника адв. Васил Стефанов, оспорва жалбата. В писмен отговор и допълнително писмено становище, изготвени от пълномощника, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменена по жалба на Петя Николаева Алксбре, действаща като майка и законен представител на малолетния Фираз Мотаз Алксбре, заповед № ДД-Ю-33-918/06.08.2014 г., издадена от директора на дирекция "СП" - гр. Пловдив, потвърдена с решение № РД01-0159/15.09.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Пловдив. Съдът е изпратил преписката на директора на дирекция "СП" - гр. Пловдив за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ за детето Фираз Мотаз Алксбре, тъй като са били изпълнени всички предпоставки за изплащане на добавката, предвидени в чл. 42г и чл. 42, ал. 1 и 2 ЗИХУ. Съдът е изложил съображения, че по време на пребиваването на детето в хотел "Сънсет бийч" - с. Лозенец през периода 22.06. - 28.06.2014 г., детето е ползвало услуги за социална рехабилитация, съгласно определението на това понятие, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, и доколкото социалната рехабилитация не е изключена от предоставяните услуги по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ, се дължи възстановяване на заплатените средства. Посочил е също, че за провеждането на социална интеграция не съществува изискване в ЗИХУ и ППЗИХУ да се провежда в специализирани лечебни заведения, регистрирани като такива по Закона за лечебните заведения, затова въвеждането на такива условия в оспорения акт, противоречи на материалноправната разпоредба на закона и не съответства на целта на закона. Наред с това съдът е приел, че неправилно органът е приел, че извършените разходи са само за нощувки и храна, при положение, че в направлението и фактурата изрично е посочена извършена водотерапия; налице е също разходооправдателен документ, като не се спори, че сумата е платена по банков път, поради което административният орган незаконосъобразно е отказал предоставянето на интеграционна добавка по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ, вр. чл. 28 ППЗИХУ. Така постановеното решение е неправилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е заповед № ДД-Ю-33-918/06.08.2014 г., издадена от името на директора на дирекция "СП" - гр. Пловдив, с която на основание чл. 42, ал. 7 ЗИХУ и чл. 33, ал. 2 ППЗИХУ и въз основа на подадено заявление-декларация с вх. № ДД-Ю-33-918/30.06.2014 г. е отказано на Петя Николаева Алксбре добавка за социална интеграция за детето Фираз Мотаз Алксбре, със следните мотиви: "На основание чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ приложените разходооправдателни документи не доказват извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги". В оспорената заповед, в частта за подпис на издателя е посочено "за директор", в скоби се съдържа текст, който не е четлив изцяло, тъй като върху него е поставен кръгъл печат на Агенция за социално подпомагане, дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, а доколкото може да се разчете този текст е следният: "Аргирова-ЗапРД01-1.. 0/2.. 09.1."/. По делото са приложени три копия на обжалваната заповед, като най-четливото е на л. 28, а данните, посочени по-горе са от този екземпляр; според екземпляра на л. 27 обсъжданият текст се чете като "Аргирова-ЗапРД01-1380/2.. 09.12". Пред първата инстанция въобще не е обсъждан въпроса за компетентността на органа, който е издал оспорения административен акт, възражения в тази връзка не са направени и от оспорващия. Посочената под мястото за подпис на издателя заповед е с нечетлив, съответно - неясен, номер и дата, същата не е представена по делото, поради което не е ясно какво е нейното съдържание, освен това не е ясно лицето, означено като "Аргирова" дали е издател на заповедта и евентуално - на какво основание /назначаване, заместване или делегация/. От друга страна от административния орган, който е участвал като ответник в административното производство - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив /според пълномощно № РД 04-1/15.10.2014 г. за упълномощаване на юрисконсулт Павлина Георгиева Ставрева към този момент директор на дирекция "СП" гр. Пловдив е била Надя Росенова Танева/ не е изразено ясно становище по въпроса за компетентността на органа, който е издал оспорената пред съда заповед. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. От мотивите на съдебното решение е видно, че първоинстанционният съд въобще не е обсъдил въпроса дали заповед № ДД-Ю-33-918/06.08.2014 г. е издадена от компетентен орган. При произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК, според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В т. 1 на чл. 146 АПК като едно от основанията за оспорване на административните актове е посочено липсата на компетентност. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В случая съдът не е изпълнил и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните, за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства /по делото изобщо липсва разпореждане на съда за конституиране на страните и за разпределение на доказателствената тежест/. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпроса относно действителността на оспорения административен акт, като даде възможност на административния орган да ангажира доказателства за компетентността на лицето, подписало акта, както и да укаже на органа за кои релевантни по спора факти и обстоятелства не представя доказателства. В конкретния случай първоинстанционният съд нито е дал указания на страните по доказателствената тежест, нито е проверил законосъобразността на акта с оглед изискването за издаването му от компетентен орган. С оглед конкретните данни по делото - посочването в самата заповед, че се издава от лице "за директор" и посочването на номер на заповед в съответното поле от заповедта, означено за подпис на издателя й, съдът е следвало на още по-силно основание служебно да провери дали заповедта е издадена от компетентен орган и да установи дали същата е издадена от директора на дирекция "СП" гр. Пловдив или от друго лице, като във втората хипотеза е следвало да установи кое е това лице и дали е разполагало с компетентност да издаде акта, като събере доказателства за заместване или делегиране и съответно доказателства за отсъствие на титуляра и за надлежно упълномощаване на заместник, ако се установи, че е налице заместване. Посочените нарушения са съществени, тъй като са довели до непроизнасяне на съда по част от основанията по чл. 146 АПК, съответно до необоснован извод за спазване на изискването за издаване на административния акт от компетентен орган, изразен имплицитно в общия извод за спазване на законовите изисквания за издаването на акта. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Пловдив, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, включително относно наличието или липсата на компетентност, като съобрази и дадените указания по-горе за установяване наличието на заместване или делегиране. При преценката дали актът е издаден от компетентен орган съдът следва да даде съответни указания по чл. 171, ал. 4 АПК до административни орган. В случай, че при новото произнасяне първоинстанционният съд направи обоснован извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, следва да извърши проверка на нейната законосъобразност на останалите основания по чл. 146 АПК, като съобрази конкретно изложените в заповедта фактически и правни основания за издаването й. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,