Решение № 6483 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3480/2021 г.

Решение № 6483 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3480/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Й. Н. от град София за отмяна на решение № 3853/12.03.2020 г., постановено по административно дело № 8755/2018 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1/18.04.2018 г., постановено по административно дело № 772/2017 г. на Софийски окръжен съд. Отмяната на посоченото съдебно решение се претендира на основание чл. 239, т. 4 от АПК като се твърди, че то противоречи на решенията, постановено по гр. д. № 219/1991 г. на Сливнишкия районен съд, по гр. д. № 440/1992 г. на Софийския окръжен съд и по гр. д. № 1028/1992 г. на Върховния съд. Поради това Й. Н. моли съда да отмени влязлото в сила решение. Ответната страна - кметът на община Божурище, не заявява становище по искането за отмяна. Ответната страна Л. П. моли съда да отхвърли молбата за отмяна като неоснователна. Претендира присъждането на направените в това производство разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след преценка на изложените в молбата за отмяна обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства, констатира следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от страна, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска, е неблагоприятен. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 3853/12.03.2020 г., постановено по административно дело № 8755/2018 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 1/18.04.2018 г., постановено по административно дело № 772/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което са отменени заповед № ТС 143/02.06.2006 г. и заповед № ТС 151/20.06.2006 г. на кмета на община Божурище. Установените по делото факти са следните: С удостоверение № 152/26.10.1989 г. на М. К. - наследодател на Й. Н., е предоставена за ползване слабопродуктивна земя от 600 кв. м. в землището на с. Гурмазово, местност "До стопански двор" на основание ПМС № 58/1987 г. Въз основа на подадена от него молба от 28.10.2005 г. и протокол от 30.06.2006 г. със заповед № ТС-143/02.06.2006 г. кметът на община Божурище признава правото на придобиване на собственост върху имота при условията на § 4 а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Със заповед № ТС-151/20.06.2006 г. кметът на община Божурище утвърждава оценката на посочения по-горе имот и на 05.07.2006 г. М. К. заплаща определената цена. Софийският окръжен съд приема за недоказано, че сградата в посочения имот е изградена преди 01.03.1991 г. Поради това счита, че не са налице предпоставките за възникване на правото по § 4 а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и издадената заповед, с която правото на М. К. да придобие собствеността върху процесния имот при условията на цитираната разпоредба от ЗСПЗЗ, е отменена като незаконосъобразна. Във връзка с преценката за липса на предпоставките по § 4 а, ал. 1 е отменена и последващата заповед за оценка на имота. Съобразно заключенията на допуснатите по делото съдебно-технически експертизи част от имота, предмет на посочените заповеди, съвпада с част от нива, възстановена с решение № 3302/15.06.2005 г. на ОСЗГ - гр. Божурище, като наличната жилищна сграда е разположена в територията на земеделски имот № 001153. С решение № 9/27.01.1992 г., постановено по гражданско дело № 319/1991 г. Районен съд - Сливница отхвърля като неоснователен и недоказан иск по чл. 108 от ЗС, касаещ недвижим имот- 240 кв. м от имот пл. сн. № 145 в кв. 43 по плана на село Гурмазово, Софийска област, предявен от Б. К. от [населено място] против М. К. от [населено място]. Решението е оставено в сила с решение от 27.03.1992 г., постановено по гр. д. № 440/1992 г. на Софийския окръжен съд. С решение 1279/24.11.1992 г., постановено по гр. д. № 1028/1992 г. Върховният съд оставя без уважение молбата на Б. К. за преглед по реда на надзора по отношение на посочените решения на РС-Сливница и Софийски окръжен съд. Въз основа на изложените факти настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 3853/12.03.2020 г., постановено по административно дело № 8755/2018 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1/18.04.2018 г., постановено по дело № 772/2017 г. на Софийски окръжен съд, предявено от Й. Н. на основание чл. 239, т. 4 АПК, се явява неоснователно по същество и следва да се отхвърли. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Очертаните предпоставки, обуславящи отмяната на това основание предполагат установяването на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита, както и наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. Такова е и тълкуването на нормата, дадено в ТР № 6/25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС. В конкретната хипотеза не е налице нито обективно, нито субективно тъждество на делата, по които са постановени описаните по-горе решения. Решението на Районен съд-Сливница, оставено в сила с решението на Софийския окръжен съд, е постановено по иск с правно основание чл. 108, а решенията по настоящото дело касаят отмяна на административни актове- заповеди на кмета на община Божурище, с които е признато правото за придобиване на недвижим имот при условията на § 4 а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за оценката на този имот. Различни са и страните по описаните дела, поради което не е налице и субективно тъждество между тях. Ето защо влязлото в сила решение № 3853/12.03.2020 г., постановено по административно дело № 8755/2018 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1/18.04.2018 г., постановено по административно дело № 772/2017 г. на Софийски окръжен съд, не противоречи на описаните по-горе решения на Районен съд - Сливница, Софийския окръжен съд и Върховния съд, тъй като между делата не е налице тъждество. Съдът намира за необходимо да отбележи и обстоятелството, че посочените решения по предявения ревандикационен иск са били представени в производството по оспорване на заповедите на кмета на Община Божурище и съдът е преценил тяхната относимост към спора. С оглед неоснователността на предявеното искане за отмяна, претенцията на ответната страна- Л. П., за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, е основателна. Съобразно представения списък и договор за правна защита и съдействие П. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, която сума Й. Н. следва да бъде осъдена да й заплати. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия