Решение № 12008 от 22.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Лечев от гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. П. Доровски, против Решение 995 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело 3276/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 2-429 от 05.11.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора като бъде отменена обжалваната заповед. Ответникът изпълнителният директор на Националната агенция по приходите, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Е. Кърчева, в писмен отговор и в с. з. по същество, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на оспорване и е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд Пловдив е заповед 2-429 от 05.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата) е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя за длъжността "инспектор по приходите" в ТД на НАП Пловдив, дирекция "Контрол", отдел "Проверки", сектор "Проверки", с ранг ІII младши, считано от 15.11.2021 г., поради получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността за 2020 година. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и въз основа на анализа им е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е заемал посочената в заповедта длъжност, като същият е бил преназначен на нея със заповед 2-991 от 06.11.2015 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, по което не се спори. По делото е представен индивидуалният му работен план за процесния период на оценяване - 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., като оценяващ ръководител е началникът на сектор "Проверки" на ТД на НАП Пловдив. От формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за периода на оценяване (приложение 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА), съдът е установил, че в изготвения съвместно с оценяващия ръководител индивидуален работен план са посочени шест ясно индивидуализирани, измерими и постижими цели. Служителят се е съгласил с плана, който е подписан от него и от оценяващия ръководител. Съдът е установил, че е проведен и вторият етап от оценяването - проведена е междинна среща, в предвидения срок по чл. 12 от НУРОИСДА, а именно на 22.07.2020 г., като по всяка от описаните цели оценяващият е отразил конкретно в какво се изразява неизпълнението, където има такова и е дал препоръки за подобряване на работата. Тази част от формуляра е подписана от Лечев, като същият е изразил несъгласие с голяма част от коментарите, което е отразено във формуляра. Въз основа на събраните данни за изпълнението и анализ на работата на служителя, на 04.10.2021 г. е изготвена годишна оценка "неприемливо изпълнение". Изложени са подробни мотиви от оценяващия ръководител по изпълнението на целите от работния план, като са посочени конкретни причини и факти, с които е обосновано защо не е налице изпълнение на целите. По същия начин подробно са коментирани и компетентностите на служителя, съгласно приложение 1 към чл. 15 от НУРОИСДА, като подробно е анализирана всяка от компетентностите аналитична, ориентация към резултати, работа в екип, комуникативна компетентност и т. н. Оценяваният служител е посочил във формуляра, че не е съгласен с така поставената оценката, като голяма част от коментарите са неверни, а заключенията са субективни и целенасочени, както и е подал възражение, съгласно приложение 4 към чл. 23, ал.1 от НУРОИСДА, в което подробно е изложил доводите си за несъгласие с оценката по цели от индивидуалния му работен план. Във Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността, контролиращият ръководител е коментирал изложените от Лечев във възражението му съображения. Мотивирал е потвърждаването на поставената на служителката годишна оценка. Във формуляра са отразени коментарът на контролиращия ръководител и окончателната годишна оценка. Тази част от формуляра е подписана от контролиращия ръководител и от оценяващия ръководител, като оценяваният се е запознал с изготвения формуляр на 19.10.2021 г. и го е подписал. В резултат е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и събраните в рамките на съдебното производство гласни такива, като е приел показанията на разпитания свидетел Д. Блачева, която е била пряк и оценяващ ръководител на служителя, определил годишната оценка за изпълнението на длъжността за процесната 2020 г. за обективни, непосредствени и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. При тези данни от правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в предвидената писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, посочени са фактическо и правно основание, спазена е процедурата за оценяване и срокът по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и е материално законосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при непротиворечиво изяснени факти, като изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Правилно е приложен и материалният закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че поставените цели в индивидуалния работен план отговарят на изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. Касационната инстанция споделя изложените от АС Пловдив мотиви, че целите са изготвени и съгласувани съвместно между оценявания и оценяващия ръководител, като служителят се е съгласил и е подписал работния си план. Същите правилно е прието, че са максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и са измерими по обем, качество и срокове, което е видно и от изготвената оценка, в която са отразени конкретни факти относно действия/бездействия по конкретните цели. Правилни са изводите на съда за спазване на процедурата по НУРОИСДА и предвидените етапи на оценяване, както и че работният план е съобразен с основните задължения и задачи на служителя, дефинираните цели са свързани с конкретни дейности и са в обхвата на определеното ниво на професионална компетентност. В касационната жалба отново се релевира възражението, че не е проведена междинна среща при оценяването по начин и при спазване на чл. 12, ал. 2 от НУРОИСДА, което възражение е подробно обсъдено от първоинстанционният съд и правилно е отхвърлено. Съгласно чл. 12, ал. 2 от НУРОИСДА на междинната среща оценяващият ръководител и оценяваният правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план, или на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. От доказателствата по делото се установява, че действително на проведената междинна среща на 22.07.2020 г. на служителя е представен попълнен формуляр от страна на оценяващия ръководител, поради големия обем информация, съдържащ се във формуляра, но това нарушение не представлява съществено такова в проведената оценителна процедура, тъй като на служителя е дадено достатъчно време да се запознае със съдържанието на формуляра и възможност да изложи позицията си. Целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на целите, заложени в работния план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. В случая, правилно е прието, че междинната среща е изпълнила това си законово предназначение. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че служителят има обективни причини за неизпълнение на целите от индивидуалния работен план, тъй като е отсъствал продължително време. Както правилно е привел първоинстанционният съд служителят не е отсъствала трайно, като ползваният отпуск поради временна неработоспособност от същия през 2020 г. е общо 14 календарни дни, но дотогава не е бил обективно възпрепятстван да изпълнява поставените в работния му план цели. В случая правилно е прието, че неизпълнението се дължи на поведението на оценявания служител. Противно на изложеното в касационната жалба, разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл не предвижда заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде връчена на служителя в едномесечен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Окончателната оценка от контролиращия орган е потвърдена на 18.10.2021 г., видно от формуляра на А. Лечев за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността, а оценяващият ръководител е запознат срещу подпис със същата на датата 19.10.2021 г., като оспорената заповед е издадена на 05.11.2021 г., от което следва, че в случая е спазен преклузивният срок, в който за органа по назначението съществува правомощието да прекрати служебното правоотношение със служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Наведените доводи в касационната жалба за нарушение по чл. 18 НУРОИСДА също са неоснователни. Противно на изложеното в касационната жалба, въз основа степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности оценяващият ръководител е определил годишната оценка на изпълнението на длъжността като е изпълнил критериите, заложени в чл. 16 - 18 НУРОИСДА. Доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания на чл. 76, ал. 5 и 7 ЗДСл, което е достатъчно основание да се приеме за правилен изводът на съда за законосъобразно осъществено оценяване на служителя, както и на процедурата по НУРОИСДА. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Национална агенция по приходите сумата 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,